Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3076 от 07.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8003/2025
Вид
Решение № 3076
Подписан
07.05.2026
В сила
07.05.2026
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3076 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100508003 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7741/30.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4932/2024 г. на Софийски районен съд, 175 състав, съдът е отхвърлил предявения от М. М. П., ЕГН **********, иск за осъждане на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, ЕИК 130277958, да й заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 2694,54 лева, платени без основание на 23.06.2021 г. по Фактура № 000334431 от 11.02.2021 г.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил М. М. П., ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, ЕИК 130277958, сумата от 720 лева, представляващи направени по делото разноски.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от М. М. П..

Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че сумата от 2694,54 лева е начислена при първоначална липса на основание и същата не отговаря на реалното месечно потребление. Твърди се, че за фактурата липсва реален инкасаторски отчет. Поддържа се, че се оспорва наличието на валидно правоотношение по сключен договор при общи условия с ответника. Заявява се, че начислената сума е за неизвестен период, по невръчен констативен протокол, съставен в отсъствие на титуляря и при липса на надлежно уведомяване за проверката. Твърди се, че не е спазен редът за извършване на проверката. Твърди се, че е невъзможно да има потребление на електрическа енергия в такъв обем, като се вземе предвид, че има монофазен електромер с мощност от 9 k w и прекъсвач от 20 А. Твърди се, че заключенията на СРС почиват на заключението на вещото лице, а не на правната уредба. Твърди се, че преизчислението се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи 1 инсталацията на клиента със съответната мрежа при 8-часово натоварване, а не по способността на присъединените проводници. Твърди се, че при изчислението ответникът не е използвал реалната пропускателна способност, като не е съобразил, че се касае за монофазен електромер, ниско напрежение, а максималният ток, който може да премине, е 20 А. В тази връзка се твърди, че потвърдената от вещото лице формула е невярна. Поддържа се, че допълнителната техническа експертиза подкрепя изложеното. Твърди се, че в случая невярно е формулирано изчислението, което води до завишаване на размера на сумата по корекцията, защото изчисление следва да се извърши по присъединителните съоръжения. Твърди се, че според чл. 56 ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа трябва да предостави на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия. Сочи се, че според чл. 98, ал. 2, т. 6, б. „а” ЗЕ корекцията се извършва от крайния снабдител, а ответникът няма такова качество. Поддържа се, че поради противоречието между ПИКЕЕ и ЗЕ на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА следва да се приложи именно ЗЕ. В тази връзка се заявява, че ответникът не е материалноправно легитимиран да претендира процесната сума. Твърди се, че изготвеният констативен протокол не отговаря на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ и поради това не следва да се извършва корекция.

Твърди се, че корекция е извършена, но не са ангажирани доказателства за датата на последно извършената проверка. Твърди се, че за да се претендира процесната сума, трябва да е налице виновно неизпълнение на договорните задължения, като ответникът следва да установи неправомерното поведение на титуляря на партидата.

Поддържа се, че собственикът на имота не е уведомен за извършената проверка.

Заявява се, че от доказателствата по делото е видно, че органите на МВР не са уведомени за проверката, което представлява нарушение по чл. 58 ПИКЕЕ. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска.

Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че по делото са представени писмени доказателства, от които се установява наличието на облигационна връзка. Поддържа се, че страните са в облигационна връзка относно присъединяването и ползването на електрическата мрежа. Сочи се, че именно ответникът поддържа и експлоатира разпределителната мрежа в Западна България.

Поддържа се, че правилно е прието от СРС, че в случая се прилага нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като изчисленията са коректно изпълнени от ответника. Поддържа се, че е налице трайна съдебна практика, че отговорността по ПИКЕЕ е с обективен характер. Твърди се, че са събрани много доказателства, от които е видно, че е налице манипулация на измервателната система. Сочи се, че в ПИКЕЕ е установен ред за изчисление при установяване на неправомерна манипулация върху измервателната система. Твърди се, че нормата на ПИКЕЕ не предвижда да се взимат предвид реалните количества на потребената електрическа енергия, доколкото те не могат да се отчетат поради манипулирането на измервателната система. Твърди се, че в ПИКЕЕ е въведена фикция, съгласно която корекция се извършва само за тримесечен срок.

Заявява се, че е налице обилна практика, с която се приема, че ответникът е легитимираният субект, който да извърши корекцията. Сочи се, че жалбоподателката е уведомена за всички предприети действия по ПИКЕЕ, като са спазени изискванията за издаване на фактурата за корекция. Поддържа се, че в случая констативният протокол е подписан от независим свидетел, който е член на Федерацията на потребителите.

Сочи се, че вещото лице е приело, че формулата за преизчисление е правилно посочена. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от 2 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с актуално наименование „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, е титуляр на Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., като в обхвата на лицензионната територия на дружеството попада и област София-град.

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 94, том VI, дело № 1128/1980 г., с който М.И.П. е признат за собственик на дворно място с пл. № 213 в кв. 202, м. „Подуене-Редута”. Представено е и удостоверение за наследници на М.И.П., починал на 04.11.2023 г., от което е видно, че М.П. е оставил за свои наследници по закон съпругата си Л. Н. П. и дъщеря си М. М. П..

По делото е представен Договор от 13.07.2021 г., сключен между М.И.П. и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, по силата на който е присъединена към разпределителната електрическа мрежа жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ I-213, кв. 202, м. „Подуяне-Редута“.

По делото е представен Договор за строителство от 01.12.2020 г., сключен между М.И.П. и „Демар Канстракшън“ ЕООД, с който е възложено изграждането на жилищна сграда в УПИ I-213, кв. 202, м. „Подуене-Редута“, ул. „********. По делото е представено и Удостоверение № 1/18.01.2023 г. за въвеждане в експлоатация на външно електрозахранване за жилищна сграда, находяща се в УПИ I-213, кв. 202, м.

„Подуене-Редута“, ул. „********.

По делото е представен Констативен протокол № 1026420 от 03.02.2021 г., подписан от: 1/ Г.А.Н., служител на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, 2/ Г.В.М., служител на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, 3/ Н.С. М., служител на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, и 4/ Е.А.П., представител на Федерация на потребителите. Всяка страница от протокола носи по четири подписа.

Протоколът е съставен за проверка при новострояща се жилищна сграда в гр.

София, ул. „********. В протокола е посочено, че е поставен електромер с фабричен № 1119130, като при проверката дискът на електромера не се движи. При проверката е установен отляво на големия капак на електромера здрав холограмен стикер. Липсват стикери отдясно и отгоре. Липсва пломба на щита на ел. таблото. Констатирано е, че капачката на клемния блок на средството за търговско измерване е нарушена.

Направени са два броя присъединявания преди електромера. Едното присъединяване е направено с проводник тип ПВ-А2-1х6 mm2, като входящи и изходящи фазови линии са свързани във входящата фазова клема на клемния блок на електромера. Второто присъединяване е направено с кабел ШВПС със сечение 5х4 mm2, като в единия си край са присъединени към изходящите фазови клеми на захранващия входящ предпазител и нулевата захранваща шина на ел. таблото. Към момента на извършване на проверката през присъединенията няма консумация, но същите са под напрежение.

3

Посочено е, че консумираната през присъединенията енергия не се измерва и не се заплаща. Присъединенията са премахнати и е възстановена правилната схема на свързване. В протокола е посочено, че органите на МВР са уведомени за проверката в 16 часа и 47 минути. Проверката е приключила в 17 часа и 50 минути.

По делото е постъпило писмо, в което се посочва, че няма данни за това на 03.02.2020 г. да са постъпвали обаждания във връзка с неправомерно ползване на електрическа енергия на адрес в гр. София, ул. „********.

По делото е представено писмо с изх. № NTZ154624/04.02.2021 г., изпратено от „ЧЕЗ Разпределение България” АД до бащата на ищцата – М.И.П.. С цитираното писмо се уведомява за извършената на 03.02.2021 г. проверка на адрес в гр. София, ул.

„********, при която е съставен констативен протокол № 1026420/03.02.2021 г.

Удостоверено е, че пратката не е потърсена от адресата.

Представена е Фактура № 0003355631/11.02.2021 г., с която е начислена за адрес гр. София, ул. „********, на основание чл. 56 ПИКЕЕ сумата от 2694,54 лева.

Представено е възражение от 18.03.2021 г. от М.И.П. чрез М. М. П. срещу извършената от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД корекция.

По делото е изготвена техническа експертиза, от която се установява, че констатациите по представения по делото констативен протокол представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респ. промяна в схемата на свързване. При консумация това води до неотчитане на потребената електрическа енергия през 2 бр. присъединени проводници. Според вещото лице извършените преизчисления за периода 03.11.2020 г. – 03.02.2021 г. са математически верни. Сумата по корекцията е заплатена според данните при ответното дружество.

При разпита си пред СРС вещото лице е посочило, че трифазен е кабелът, който е с петте жила, а другият кабел е монофазен. Експертът уточнява, че в случая има две присъединявания – едното е в трифазното табло, където е закачен трифазният кабел.

Вторият кабел е еднофазен и е прикачен преди електромера. Изчислено било какво може да мине през едно жило, респ. през три жила. Закачанията и на едната и на трите фази са извършени преди електромера. Експертът уточнява, че входящата линия, идваща от трафопоста, е трифазна. След средството за търговско измерване линията е еднофазна, защото електромерът е монофазен. Вещото лице посочва, че може да има монофазен електромер на трифазна линия, когато закачането е на една фаза.