Решение № 1427 от 11.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. Русе, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520104564 по описа за 2021 година

Ищцата Б. Л. А. твърди, че на 13.07.2020г. сключила договор за потребителски кредит № 625735 със „Стик – Кредит” АД, в който е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 800.00 лева. В чл.13 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл.138 и сл. от ЗЗД, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик – Кредит” АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик – Кредит” АД за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В Общите условия към договора е уговорено, че трето лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за плащането на всички дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно същия член се смята за изпълнено.

В Общите условия към договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят, че третото лице – поръчител, следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст – 21 години; Минимален осигурителен брутен доход – 1 500.00 лева; Валидно 1 трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца;

Липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „Стик – Кредит” АД и служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. В чл.24 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл.13 от договора ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.13 от договора, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. В чл.24, ал.2 от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл.24, ал.1 от същия неустойка, стане дължима, от страна на заемателя, последният да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. На ищцата е била начислена нустойка в размер на 216.00 лева, тъй като същата не е предоставила в срок обезпечения – поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор. В чл.4 от договора е уговорено, че заемателя дължи такса за продължаване на срока на кредита, в размер посочен в актуалната Тарифа на заемодателя, като същата се формира и изплаща по реда посочен в Общите условия към договора. На ищцата е била начислена такса за удължаване на срока на договора с един лихвен период в размер на 240.00 лева. В погасителния план, част от процесния договор е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 824.00 лева, общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция е 1 040.00 лева, а за удължаване на срока на договора с един лихвен период е 240.00 лева, срокът на всеки транш по кредита е 30 дни, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00%, а годишният процент на разходите е 42.580%. Б. А. е погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1 379.10 лева. На първо място твърди, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договора следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – чл.8 и сл. и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В случая тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „Стик – Кредит” АД не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя Б. А. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последната може да се откаже от него. Всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват 2 електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила” по смисъла на чл.180 от ГПК. С оглед на това счита, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с Б. А. в нарушение на предвидените императивни правила, без последната да е изразила валидно своето съгласие. Нарушено е изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не помалък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърди и че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 във вр.с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42.580% е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 във вр.с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.000%, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи /в това число възнаградителна лихва и неустойка/ обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на Съда на Европейския съюз „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчислявания данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му”. На следващо място ищцата счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 868.650% за конкретния договор/ е над нормално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. В чл.13 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл.138 и сл. от ЗЗД, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик – Кредит” АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик – Кредит” АД за заплащане на тези задължения. В чл.24 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл.13 от договора ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази 3 разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.13 от договора същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. Ищцата счита, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова малък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Ето защо намира, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка за кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин”. В този смисъл, клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не представи в срок до 3 дни от получаване на заетата сума по договора обезпечение – поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Отделно от това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди /няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Счита и че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.