Решение № 260 от 17.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Враца, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20221400500203 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 261042/26.04.2022 г. на Х. К. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Б. Т. С., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, подадена чрез адв.Х. З. от САК, срещу Решение № 260014/15.03.2022 г., постановено по гр.дело № 610/2021 г. по описа на РС - Враца в частта, с която ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е осъдено да заплати на Х. К. П., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Б. Т. С., ЕГН **********, и двете с адрес: *** на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.477, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 1 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди претърпени болки, страдания и неудобства, дължимо по силата договор за застраховка "Гражданска отговорност", във връзка с настъпило на 19.06.2018 г., около 09:00 часа пътно - транспортно произшествие на път II-15 км. 6.400 /Враца - Оряхово/, по вина на Б. Т. С., водач на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ВР *** ВТ, ведно със законната лихва върху сумата от 04.12.2019 г. до окончателното й погасяване, като искът за горницата до пълния предявен размер от 5 000,00 лв. е отхвърлен като неоснователен, и в частта за присъдените разноски, съразмерно с уважената част от иска.

1

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено както при нарушения на материалния и процесуалния закон, така и в противоречие с доказателствата по делото. Поддържа се, че от първоинстанционния съд не са преценени всички релевантни в случая обстоятелства за определянето на конкретния размер на застрахователно обезщетение, в т.ч. характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените от пострадалото лице физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния процес, възрастта на пострадалата и лимитите на застрахователно обезщетение, определени към датата на настъпване на ПТП.

Моли въззивната инстанция да отмени частично първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и да уважи исковата претенция за сумата до 3000 лв., ведно с лихвата за забава, считано от 04.12.2019 г. - датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред застрахователното дружество до окончателното заплащане на застрахователното обезщетение.

Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира направените по делото разноски.

При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, чрез адв.А. И. от САК, в който се мотивира подробно становище за неоснователност на въззивната жалба.

Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Не сочи и не представя нови доказателства. Не претендира разноски.

При условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа депозираната въззивна жалба. Въззиваемата страна не се явява, депозирано е писмено становище от процесуалния представител, с което се поддържа подадения отговор.

И двете страни правят искане за присъждане на разноски и възражения за прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар. Не се сочат нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за съдържание 2 по чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: съд

Пред РС Враца е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява настъпването на ПТП, наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност", своевременно предявена претенция пред застрахователя и претърпените от ищцата в първоинстанционното производство травми. Спорен между страните е механизма на настъпване на ПТП.

Установеният по делото механизъм сочи, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № ВР *** ВТ Б. Т. С. /майка на ищцата/ не е съобразила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като при избиране на скоростта на движението не се е съобразила с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което управляваният от нея автомобил е напуснал платното за движение в дясно по посока на движението и се е блъснал в крайпътните храсти.

Този извод се подкрепя от приетата и неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

3

От експертизата се установяват също и получени кръвонасядане и охлузвания на челото на детето, като срокът за възстановяване от подобни травми е от 10-12 дни.

Правилно съдът е кредитирал заключението като вярно, пълно и обективно.

Правилно са кредитирани и показанията на свидетелката - баба на ищцата, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, като обективни, житейски логични и почиващи на непосредствените й възприятия от състоянието на ищцата.

Правилно районният съд не е уважил наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с твърдения, че същата е била без поставен предпазен колан и не е била поставена в детско столче, като ако тези обстоятелства са били налице, травмите са могли да бъдат избегнати, предвид, че от заключението на изслушаната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че с оглед механизма на ПТП и получените наранявания ищцата тя е била поставена детско столче на задната дясна седалка с поставен предпазен колан, поради което са ограничени получените травми. Според заключението, лекият автомобил „Фолксваген Голф“ е снабден с предпазен колан за мястото, на което е била ищцата - задна дясна седалка, като е бил оборудван с предпазни колани за водача и пътниците - с триточкови инерционни обезопасителни колани.

Първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 52 ЗЗД, съобразявайки, че неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага и не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо.

Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Районен съд Враца се е обосновал подробно, отчитайки обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е получила кръвонасядане и охлузвания на челото, като срокът за възстановяване от подобни травми е от порядъка на 10-12 дни и няма данни за приложено лечение /което обстоятелство е изяснено от вещото лице по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза/, възрастта на детето и установения с показанията на свидетелката Тодорова уплах у детето и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие.

Следва да се отчете също и фактът, че детето не е прието за лечение и наблюдение в болница по преценка на неговата майка, както и че няма данни за настъпили усложнения, нито за проведено последващо лечение.

Въззивният съд намира, че Решение № 260014/15.03.2022 г., постановено по гр.дело № 610/2021 г. по описа на РС – Враца, е правилно и следва да бъде потвърдено 4 в обжалваната част. Споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че решението е поставено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да се произнесе по него. При преценката си съдът намира, че възражението е основателно предвид обема на процесуални действия, извършени от процесуалния представител.

Съдът намира за справедлив размер от 300 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжен РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260014/15.03.2022 г., постановено по гр.дело № 610/2021 г. по описа на РС - Враца.

ОСЪЖДА Х. К. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Б. Т. С., ЕГН **********, и двете с адрес: *** да заплати на "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5