Решение № 747 от 09.08.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Стара Загора, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530101245 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от П. М. К. от гр. Стара Загора против „Вива Кредит“ ООД – гр. София, с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. трето ЗЗД, вр. чл.22, вр.чл.10, чл.11, чл.19 ПК и чл.143, ал.1 ЗЗП за прогласяване на нищожност на клауза от Договора за паричен заем № 5506508/09.02.2019г. /в чл.1, ал.3 от договора/ предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем в размер на 275лева, сключен от ищеца с ответното дружество, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща законовите изисквания, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи изискванията за същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответното дружество “Вива Кредит“ ООД – гр. София, в срока по чл.131 от ГПК, представя подробен писмен отговор на исковата молба.

Оспорва същата изцяло, като моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират заплащане на направените по делото разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 09.02.2019 г. бил сключил с ответното дружество договор за паричен заем №5506508, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,32%, годишен процент на разходите - 49,38%. Съгласно чл.1, ал.З от договора за заем, дължал такса експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 275.00лв. Бил усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за процесната такса 1 на следните правни основания: Така предвидената клауза очевидно заобикаляла закона и накърнявала правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 мин., след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означавала заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане на заявката била във фиксиран размер - 275.00лв. и в случая липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не бил посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което означавало, че ответникът не бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Съгласно чл. 144, т.

9 ЗЗП неравноправни били клаузи, които налагали на потребителя приемането на клаузи, с които той не бил имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП било посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако били уговорени индивидуално, а не били такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не бил имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът бил потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Оттук така предвидената клауза имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била извършена конкретна услуга, тази такса, представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да била предвидена като такса експресно разглеждане в договора, сумата представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, която не била. Поради невключването на такса експресно разглеждане в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от 2 кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водила до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл.11, ал.I, т.9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът нямал правно основание да претендира исковите суми, тъй като следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като такса експресно разглеждане, представляващо част от компонентите на ГПР. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата от договора за паричен заем №5506508/09.02.2019г. /обективирана в чл.1, ал.З/ предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем в размер на 275,00лв., сключен с „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК:201995287 като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Моли да му бъдат присъдени на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 400лв. в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва изцяло предявените от П. М. К. искове по основание и размер и моли съда да остави исковата молба без уважение като неоснователна и недоказана. Намирам исковата молба за нередовна на основание чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, поради което моли съда да остави същата без движение, до уточняване петитума, съобразно заявените в обстоятелствената част на исковата молба 3 факти относно нищожността на договора за паричен заем (по-долу само „договора"). Соченият порок на исковата молба, затруднявала защитата на ответното дружество, поради което на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, моли съда да укаже на ищеца да отстрани несъответствието между обстоятелствена част на исковата молба и петитум. В случай, че съдът счете исковата молба за редовна, оспорва исковете - по основание и размер, като счита и моли съда да приеме, че били неоснователни по изложените в настоящия отговор аргументи. По отношение твърденията на ищеца относно клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи. В исковата молба ищецът излагал тезата, че таксата за експресно разглеждане на документи имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, но при преглед на съдържанието на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), било видно, че нямало разпоредба с посочената номерация, поради което нямало как да се вземе отношение по направеното оспорване. На следващо място, несъстоятелна била ищцовата позиция за липса на еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга. Потребителят бил имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна, искането за ползване на посочената услуга създавало за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той бил свободен да определи какъв да бил нейният размер. И в този случай приложение намирала свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД. Също така и безспорно било, че заплащането на таксата било свързано с осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора, поради което доводите за наличие на неоснователно обогатяване се явявали неоснователни. Несподелено оставало становището на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Видно от чл.1 (2) от Договора за паричен заем, услугата по експресно разглеждане на документи било за допълнителна услуга, от която клиентът доброволно бил избрал да се възползва от нея, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.

Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхождало във времево отношение и усвояването и управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи нямало задължителен характер, с което обстоятелството ищецът бил запознат, но в случая бил избрал доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер, което се потвърждавало от чл. 1, ал. 3 от Договора. Предвид доброволния характер на услугата по експресно разглеждане, неправилно било ищецът да се позовава на неравноправност, именно защото оспорваната клауза 4 фигурирала в Договора по изрична негова заявка, а не била едностранно наложена от ответното дружество, без той да има възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея.

Предоставянето на финансови услуги от Дружеството не било обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга била предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите. За коректност следвало да се отбележи, че въпреки осъществяването на услугата по експресно разглеждане на документите, договор за паричен заем можело да не бъде подписан и съответно заемното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит да не възникне по желание на която и да е от страните.

Неоснователни били възраженията на ищеца и относно размера на таксата за експресно разглеждане. В действащото законодателство и конкретно в ЗПК не били предвидени лимити за цената на услуги с подобен характер, поради което приложима била свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 15 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d72dd7d-d93a-4fce-8775-fda214a78712