Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1501 от 26.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10598/2021
Вид
Решение № 1501
Подписан
26.12.2021
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. София, 26.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В. СТ. К. като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело № 20211110210598 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332011425 от 08.06.2021г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на ХР. ИВ. К. ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административни нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и инвокира допълнителни доводи в подкпрепа на релевираните от жалбата .

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,

1 обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Жалбоподателят ХР. ИВ. К. е правоспособен водач на МПС от 13.06.2011 г. Същият е административно санкциониран с 2 фиша № В 279960/30.11.2011 г.и № GT738264/04.05.2021 г. за нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП.

На 20.05.2021 г., около 21.55 часа жалбоподателят ХР. ИВ. К. е управлявал МПС лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № .. в гр.С. по бул. С. с посока на движение от бул.К.към ул. „М.“. При движението с автомобила на кръстовището с ул. „Р.“, жалбоподателят К. навлязъл и преминал с МПС на забранен светещ червен светофар на работещата в нормален режим светофарна уредба. Същият е бил спрян за проверка от свидетелите АЛ. и Д.

В. М. от 03 РУ-СДВР.

Срещу жалбоподателя К. е постановено от АНО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-011425 от 08.06.2021г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на ХР. ИВ. К. ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства, както и от представената от СО транспортна схема с ясно отбелязване на местоположението на кръстовището и участъците на кои улици и булеварди включва то, като от това писмено доказателства, че става дума за кръстовището с с ул. „Р.“ гр.С.по бул. С.с посоката на движение инкриминираният автомобил от бул.К. към ул. „М.“. Изложеното обстоятелство, свързано с точното изясняване на фактите по делото от въззивния съд не води до извод, че няма нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Напротив има такова. Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетелите от свидетелите АЛ. и Д. В. М., въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед 2 непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че от външна страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя, като отказът да се получи АУАН е удостоверено по надлежният законов ред. Т.е. като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като всяко от констатираното нарушение с възведената правна квалификация е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.

Съдът приема, че административното нарушение на жалбоподателя К. по 3 чл.6, т.1 от ЗДвП е доказано и установено.

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Чл. 6. Участниците в движението:

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;“

Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни последици, предвидени в чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;“

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП нарушение на правилата за движение установени в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като навлизайки в кръстовище на червен сигнал на светофара, е нарушил посочената норма. Нарушението е ясно и точно установено. Местоположението на нарушението е безспорно установено. Нарушителят е обективирал възражение, че приближил на жълт сигнал и за да не създава затруднения на движението в кръстовището като спре на средата му, решил да премине на червен светофар и съгласно показанията на свидетелите Ц. и М.. Това води до извод, че нарушителят не е обвързван от никакви правни норми, особено от нормите на ЗДвП, респ. същият има изградено съзнание, че може да ги нарушава, като на 04.05.2021 г. за сходно нарушение отново е бил наказан по чл.6, т.1 от ЗДвП с ЕФ серия GA № 738264/04.05.2021 г. От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието, и е желаел тяхното настъпване, което е видно от поведението му, тъй като съзнателно навлизайки в кръстовище на червен светофар, същият много добре е съзнавал, че извършва нарушение на императивно правило на ЗДвП.

Предвиденото наказание „глоба“ за нарушението по чл.183, ал.5, т.1 вр. чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена в законоустановеният размер, като за съда не съществува възможност да ревизира глобата, като я измени (намали), тъй като същата е точно дефинитана по размер.

По възражението на жалбоподателя, че не е осъществил административното нарушение, описано в АУАН – навлизане в кръстовището на червен светофар, съдът намира, че от събраните доказателства се установява категорично, че нарушението е извършено. Освен това, твърдението на К. е голословно и неподкрепено с никакви доказателства, като показанията на свидетелите М. и Цветански като очевидци на нарушението доказват този факт – преминаване с МПС на червен забранителн сигнал, което би създало предпоставки за ПТП на конкретното кръстовище и опасност за живота и здравето на останалите граждани. Съдът намира, че ясно АНО е посочил с думи и цифри и се е мотивирал от фактическа и правна страна защо е наложил наказание на жалбоподателя в посочения размер и вид. На следващо място, съдът намира, че от словесното описание на 4 нарушението става пределно ясно защо е наказан К. и не е налице неяснота по този въпрос, както се твърди в жалбата. Словесното описание е напълно достатъчно за да разбере наказаният субект защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН ("маловажен случай" на нарушение), доколкото извършеното от жалбоподателя К. деяние не се характеризира като такова с по-ниска степен на обществена опасност по смисъла на чл. 93, т. 9 НК в сравнение с обикновените случаи на административните нарушения от този вид.

Следва да се отбележи, че от приложената по административнонаказателната преписка справка-картон на водача спрямо жалбоподателя Христов се установява, че последният е извършил две нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, последното от които е санкционирано с глоба от дата 04.05.2021 г., поради което настоящият случай не е инцидентен в живота му и практиката му като водач на МПС. С оглед на това съдът счита, че правилно админнистративнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършените административни нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.

Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната дължимост в полза на страните.