Решение № 620 от 18.10.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Видин, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20221320102139 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: 831830482, със съдебен адрес: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2, против Р. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ******.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че на 10.06.2020г. в гр. ******, на ******, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „БМВ”, с рег. № ВН **** ВК, управляван от ответника Р. А. А., който движейки се по ул. ******, поради това, че не владеел постоянно автомобила, загубил контрол и се блъснал в ляво по посока на движението в метална врата и паркирано МПС „Фолксваген“ с рег. № ВН **** АК, като допуснал ПТП с материални щети върху паркираното МПС. Посочва се, че съгласно съставения от органите на КАТ протокол за ПТП № 1557882 от 18.06.2020 г., причините за произшествието се дължат на виновното противоправно поведение на ответника, който след това е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Поддържа се, че МПС „БМВ”, с рег. № ВН **** ВК е бил застрахован в ищцовото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, като застраховател на отговорността на ответника със 1 застрахователна полица № BG/02/120000629962; заведена е щета № 2010017784, по която е извършен оглед на пострадалия автомобил, оценени са щетите и е изплатено застрахователно обезщетение на пострадалото лице – собственик на увреденото МПС с нареждане - разписка на стойност 773,87 лева, както и че ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетението.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата в размер на 798.87 лева, от която 773.87 лева, представляваща изплатеното от ищеца на пострадалото лице обезщетение за имуществени вреди и 25.00 лева – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване. Претендира се пресъждане на разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен представител е оспорил иска като неоснователен, като поддържа от своя страна, че от представените от ищеца доказателства не се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства – че ответникът е управлявал посоченото МПС и че е реализирал твърдяното ПТП. Посочва, че лекият автомобил е собственост на третото лице С. И. П., а протоколът е съставен 1 седмица след датата на ПТП. Оспорва протокола за ПТП и моли да се открие производство по чл. 193 от ГПК за това, че не е подписан от ответника Р. А. А..

Оспорва твърдяния механизъм на ПТП, както и че ответникът е напуснал местопроизшествието, като поддържа, че ответникът не е нарушил правилата по закона за движение по пътищата. Оспорва и протокол за оглед на МПС от 08.07.2020 г. и 25.06.2020 г.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебна автотехническа експертиза.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна:

Лек автомобил „БМВ“, с peг. № ВН **** ВК е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество за периода от 28.02.2020 г. до 27.11.2020 г. На 10.06.2020 г. в района на гр. ******, ул. ******, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „БМВ“, с peг. № ВН **** ВК, управляван от ответника, и МПС „Фолксваген“, с рег. № ВН **** АК, паркиран, собственост на Л. Р. Е..

2

Съставен е Протокол за ПТП № 1557882/18.06.2020 г., като видно от посоченото в същия лек автомобил „БМВ 525“ с рег. № ВН****ВК, управляван от Р. А. А. при движение по ул. ****** в кв. ****** на гр. ******, губи контрол над управлението на автомобила, преодолява масивна метална врата вляво по посоката си на движение, навлиза в двора на дом ****, където удря челно в задната част паркирания лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ВН **** АК. От удара лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се привежда в движение и се удря челно в жилищната сграда, пред която е паркиран. Водачът на лекия автомобил „БМВ 525“ с рег. № ВН **** ВК – Р. А. А. самоволно е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите по контрол на автотранспорта. В протокола за ПТП е описано, че видимите щети са изключително по задната и челната част на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК и виновният водач е подписал без възражение Протокола за ПТП след изготвянето му. Ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК, сумата от 773.87 лева на 01.10.2020 г., представляваща обезщетение по заведената щета.

Вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза е дало заключение по поставените задачи. Посочило е, че концентрацията на щетите означава, че в момента на удара надлъжните оси на автомобилите са били почти успоредни, което потвърждава механизма на произшествието за типичен тилен удар с привеждане в движение и последващ челен удар на жилищната сграда. Степента на унищожаване и увреждане на авточастите, тяхното местонахождение в лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК са същите описани в Протокола за ПТП и Опис Заключението за щета, издадено от ищеца, пряко кореспондират и изцяло се дължат на настъпилото ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между причинените вреди на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК с механизма на реализираното пътнотранспортно произшествие на 10.06.2020 г.

Размерът на щетите по същият автомобил, изчислен от вещото лице е в общ размер на 774.00 лева.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице. Същото е компетентно изпълнено и не е оспорено от страните. Съответства на писмените доказателства.

3

От приложената по делото административно наказателна преписка, образувана по протокол за ПТП № 1557882/18.06.2020 г. е видно, че на ответника е бил издаден АКТ № 168874 за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 10.06.2020 г. В акта е посочено, че ответникът в гр.

******, по ул. ******, от кръстовището с ул. ****** в посока към кръстовището с ул. ****** управлява лек автомобил БМВ 525 ТДС, с рег. № ВН **** ВК, собственост на ЕГН **********. Водачът не контролира непрекъснато ППС-то, което управлява, губи контрол, блъска се в ляво по посока на движението, в двойна метална врата на Дом **, влиза с автомобила в имота и блъска със задна част паркирания лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК, собственост на ЕГН **********. Водачът реализира ПТП с материални щети по двата автомобила и металната врата, не остава на място и напуска местопроизшествието. Установен е около 23.30 на 10.06.2020 г. Не е изпробван за употреба на алкохол. В акта е посочено, че ответникът Р.

А. А. е нарушил виновно чл. 20, ал. 1 ЗДвП – водачът не контролира ППС, което управлява и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП. Актът е подписан от ответника без възражения. Въз основа на акта е издадено и Наказателно постановление № 20-0953-000847 от Началника на Сектор „ПП“ към ОДМВР – ******, като административното наказание в същото е изменено частично с Решение № 51/09.03.2021 г. по КАД № 37/2021 г. по описа на Административен съд – Видин, влязло в сила на 09.03.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

Искът е основателен. За възникване правото на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ да му бъде възстановено изплатеното от него обезщетение при настъпил застрахователен риск, ведно с лихвите и разноските, е необходимо да бъде установено, че причината за произшествието е противоправното поведение на лицето, срещу което е насочена претенцията, както и че последното след настъпването на пътнотранспортното произшествие е напуснал мястото на същото. В случая се установи по делото, че процесното пътнотранспортно произшествие е било реализирано при механизма, описан в Протокола за пътнотранспортно произшествие и АКТ № 168874 за установяване на административно нарушение от 10.06.2020 г. и вследствие виновното поведение на ответника, 4 който загубил контрол над управлението на автомобила, преодолял масивна метална врата в ляво по посоката си на движение, навлязъл в двора на дом ****, на ул. ****** в гр. ******, където ударил челно в задната част паркирания лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК. От удара лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се привел в движение и се ударил челно в жилищната сграда, пред която е бил паркиран. Ищецът е изплатил обезщетение на собственика на увредения лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК, в размер на 773.87 лв., установи се, че размерът на обезщетението е съответен на дължимия размер за причинените вреди. По силата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят-ищец има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Между страните в производството не е спорно обстоятелството, че за лек автомобил марка „БМВ 525“ с рег. № ВН****ВК, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, която е валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, поради което виновния водач е длъжник по възникналото в полза на ищеца регресно вземане. Застрахователят има право на регресен иск срещу виновния водач до размера на платеното обезщетение, което съответства и на размера на реално претърпените вреди, т.е. за сумата от 773.87 лв., както и за обичайните разноски, направени за неговото определяне, които възлизат на 25.00 лв.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че с оглед противоправността и вината в поведението на ответника, който след реализиране на произшествието е напуснал мястото на същото, налице са предпоставките за възникване на пасивната материално-правна легитимация да отговаря по предявения главен иск. Искът се явява основателен за пълния предявен размер като сбор от изплатеното от застрахователя обезщетение и ликвидационните разходи.

Съдът намира, че върху сумата за главница се дължи и законна лихва, начислена от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника, че същият не е управлявал процесния автомобил на 10.06.2020 г., че няма 5 извършено ПТП от ответника и че ответникът не е нарушил правилата по ЗДвП. Установи се от Протокола за ПТП от 18.06.2020 г. и от издадения АУАН от 10.06.2020 г., че именно ответникът е управлявал лек автомобил „БМВ 525“ с рег. № ВН****ВК на 10.06.2020 г. и е реализирал процесното ПТП по посочения начин, като е нарушил виновно чл. 20, ал. 1 ЗДвП – водачът не контролира ППС, което управлява и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - не спира и не установява последиците от ПТП. Ответникът е подписал и АУАН, и Протокола за ПТП без възражения.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство.

Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 50.00 лева, депозит за особен представител в размер на 250.00 лева, разноски за вещо лице в размер на 200.00 лева, разноски за свидетел 30.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи поисканото от ищеца юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно – 100.00 лева.