Решение № 98 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора В. М. М. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20245200600830 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на защитника на подс. Ю. М. М. от с. Г., обл. Пазарджшика, против протоколно определение № 168 от 04.09.2024 год., постановено по НОХД № 261/2024г. по описа на Велинградския районен съд.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението. Поддържа се, че основанието в НК, на което е било отнето МПС, противоречи на Конституцията, както и на правото на Европейския съюз, относно изискването за съразмерност и пропорционалност на наказанието, което се налага за извършеното престъпление. Излагат се подробни съображения в тази насока и се сочи, че предвид принципа на непосредствено действие на Конституцията, прогласен в чл. 5, ал. 2 от основния закон, първостепенния съд е следвало да откаже да приложи разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 от НК, поради нейната противоконституционност. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното определение. Не се правят доказателствени искания.

Против въззивната жалба не подадено възражение от страна на прокурора.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Застъпва становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като отправя искане за неговото потвърждаване.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не упражнява правото си на лична защита.

Не се явява и неговият упълномощен защитник. От последния е постъпило писмено становище, с което поддържа оплакванията в жалбата и иска отмяна на обжалваното определение по изложените в нея съображения.

Пред въззивната инстанция не се ангажираха нови доказателства.

1

Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от правоимащо лице, в срока по чл. 319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл.

383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл.343б, ал.5, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.53, ал.1, бук. .“б“ от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, с което подс. Ю. М. М. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Производството по горецитираното дело се е развило пред първоинстанционния съд по реда на Глава ХХІХ от НПК, като след одобряване на внесеното извънсъдебно споразумение, съдът е открил производство по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т.

1 от НПК, във вр. с чл. 343б, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК.

В рамките на това производство съдът е постановил обжалваното определение, с което на основание чл. 343б, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК е отнел в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, а именно лек автомобил „****“, с рег. № **********, с номер на рама ********** и двигател № *******, собственост на извършителя Ю. М. М..

При постановяване на определението съдът се е съобразил наличните по делото доказателства, а именно, че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС, което е собственост на подсъдимия.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно, поради следното:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК. Според същата, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4 от НК, при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на извършителя. Когато извършителят не е собственик, присъжда се равностойността превозното средство.

Очевидно волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението. В този случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му.

Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под 2 формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност. В този смисъл смисъл е трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.

Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – ал. 4 от HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта.

Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване /виж например Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС/. Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в средство.

Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите членове на обществото.

От изложеното може да се изведе и връзката между посочените разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респективно присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи, предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.

Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, както и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК - новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този смисъл и както вече беше посочено, специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. отнемайки правото на собственост на подсъдимия върху процесното МПС, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил материалния закон.

В конкретния случай, с одобреното споразумение по НОХД № 261/2024г.

Велинградският районен съд е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Това престъпление е било извършено при управление на МПС – ****“, с рег. № **********, с номер на рама ********** и двигател № *******.

Процесният лек автомобил е собственост на подсъдимия, към инкриминираната дата.

3

При тези данни законосъобразно първостепенния съд е отнел в полза на държавата въпросното МПС.

С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна на определението не може да бъде удовлетворено.

Несъстоятелно е възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 от НК не следва да бъде прилагана, поради противоречие с Конституцията и/или на правото на Европейския съюз.

Към момента посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната и не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган – Конституционния съд /КС/ на Република България. Фактът, че пред КС има образувано дело по искане за обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба и други подобни на нея, не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с Конституцията на Република България.

Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага поради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, също не може да бъде споделено.

Принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52, ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е фактултативна, т.е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл. 343, ал. 5 от НК, където е казано „съдът може“, относно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК обаче е въведена от националния законодател като императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.

Нещо повече, като цяло преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост.