Решение № 260014 от 15.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 260014 15.08.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията Живко Желев гражданско дело номер 2892 по описа за 2019 година.

Предявени са искове с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че е придобил вземане срещу ответника, прехвърлено с договор за цесия. Самото вземане било възникнало по договор за кредит, сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 22.12.2015г. Поддържа се, че вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми, поради което срещу ответника била издадена заповед по чл.410 ГПК за сумите: 2010,21 лева главница, 589,11 лева договорна лихва, 255,44 лв. – обезщетение за забава от 06.10.2017г. до 05.11.2018г., както и законната лихва. Предвид връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Евентуално, при отхвърляне на главния иск се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 2010,21 лева главница, 589,11 лева договорна лихва, 255,44 лв. – обезщетение за забава.

Ответницата С.Г.К., чрез особения си представител, навежда доводи за недоказаност на твърдението, че кредитът е станал предсрочно изискуем, тъй като счита, че не е доказано длъжникът да е бил уведомена от кредитора за предсрочната изискуемост.

Съдът намери за установено следното:

На 22.12.2015г. между „Париба

Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата С.Г.К. бил сключен договор за кредит, по силата на който дружеството предоставило до 3000 лева при уговорена възнаградителна лихва от 35,90% годишно и 46,38% годишен процент на разходите.

Дължими били и следните такси, за които страните се уговорили: 105 лв. такса за ангажимент и 604,80 лв. застрахователна премия. Общо дължимата сума за връщане по договора възлизала на 5609,52 лв., като това следвало да стане на 36 равни месечни вноски, всяка от които по 155,82 лв. /лист 6/.

С договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. дружеството кредитор прехвърлило на настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания“ вземанията си по договори за заем, сред които видно от извадката към него и вземането по процесния договор № ******** /лист 13- 24/.

Цедентът упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ да съобщи длъжниците по прехвърлените вземания за цесията. Във връзка с това дружеството ищец е изпратило до кредитополучателката уведомително писмо от 17.01.2018 г., с което е съобщило размера на дълга, както и че вземането е станало предсрочно изискуемо. Видно от представените обратни разписки, при опита за връчване получателят не бил открит, като в последствие не е потърсил пратката /лист 26 -28/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че остатъкът от задължението по договора за паричен заем, сключен на 22.12.2015г., към момента на подаване на заявлението възлиза на общо на 2 854,76 лв. От тях 2010,21 лв. са главница, 589,11 лв. договорна лихва, 255,44 лв. лихва за забава за периода от 06.10.2017г. до 05.11.2018г. /лист 98/.

На 05.11.2018г. дружеството ищец е подало заявление по чл.410