Решение № 493 от 16.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002103195 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Ш., чрез адв. С. М., срещу решение № 150 от 25.04.2024г., постановено по в. гр. дело №195/2024г. на Окръжен съд- Пазарджик, с което е потвърдено решение № 12/ 12. 01.2024г. на Районен съд - Велинград , постановено по гр. д. № 1075/2022г., с което е осъден Б. Г.

Ш. на основание чл. 109 ЗС да премахне дървен навес в дъното на имот ***, описан в експертизата на вещото лице и Приложение № 1 към нея, като постройка от допълващото застрояване-навес с едноскатен покрив от дървена конструкция и две ограждащи стени, с размери 6,76/ 6,64 м.л. и ЗП от 44,90м.кв. и сграда на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот ***, ситуирана между сграда с идентификатор ***и сграда с идентификатор ***, описана в експертизата на вещото лице като сграда от допълващото застрояване с Г- образна форма, както и да затвори шест прозоречни отвора на външната стена на сграда с идентификатор ***, която външна стена е изпълнена на имотната граница с имота на ищцата.

В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на въззивното решение поради 1 постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.

281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С депозирания писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответницата Е. М. Ш., чрез адв. Д. К., оспорва жалбата.

С определението по чл. 288 ГПК № 2177 от 29.04.2025 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси :

1.Следва ли да има съответствие между търсената защита и вида и характера на нарушението?

2.Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните?

По първия правен въпрос : Според практиката на ВКС /решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о./, която се споделя от настоящия състав на ВКС, търсена с иска по чл. 109 ЗС защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението следва да се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай.

По втория правен въпрос е формирана последователна практика на ВКС /т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 34/22.02.2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о. на ВКС; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о., вкл. и посочената от касатора/. Тази практика се споделя от настоящия състав на ВКС и в нея се приема, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда 2 произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.

По касационната жалба :

Производството по делото е образувано по предявен от Е. М. Ш. против Б. Г.

Ш. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като е поискано ответникът да бъде осъден да премахне построените на имотната граница с ищцата сгради, а именно: дървен навес в дъното на имот ***; сграда на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот ***, ситуирана между сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, както и да затвори шестте прозоречни отвора на външната стена на сграда с идентификатор ***, която външна стена е изпълнена на имотната граница.

Първоинстанционният съд е уважил исковете.

За да потвърди решението на районния съд, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са собственици на два съседни поземлени имота. Ищцата Е. М. Ш. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес :

[населено място], [улица], а ответникът Б. Г. Ш. е собственик на поземлен имот с идент. *** по КККР на [населено място], с административен адрес:

[населено място],

[улица]. Прието е, че в имота на ответника, на регулационната граница между двата имота, са построени трите сгради, предмет на спора. Първата представлява дървен навес с размери 10x7 м.л., средна височина до 3.40л.м., който навес надвишава плътната ограда между имотите с около 1,30 м. Изградена е и сграда на допълващо застрояване, разположена между жилищната сграда с идент. *** и сграда с идент. ***, която сграда е долепена до плътната ограда между имотите и е изпълнена от тухлена зидария с размери 5хЗм.л., като наклонът на покрива й е към имота на ищеца и е с около 0,50 м. над оградата. Третата сграда е жилищна сграда с идент. ***, построена изцяло на имотната граница, като на външната й стена има шест прозоречни отвора (два на избения етаж, два на първия етаж и два на тавана). Избеният и първият жилищен етаж се използват като жилищна площ. Прозоречните отвори на избения етаж са на 0.20 м. над нивото на прилежащия терен.

3

Съдът е счел за основателен иска по чл. 109 ЗС за затваряне на шестте прозоречни отвора на външната стена на сградата с идент. ***. Изложени са мотиви, че в чл. 82 ал. 1 на Наредба № 7 /22. 12. 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е въведена забрана, когато по подробния устройствен план е предвидено свързано застрояване между два имота, да се изграждат прозорци на калканната стена.

Съдът е приел, че не могат да се направят други изводи и въз основа на приетите по делото констативен протокол от 15.06.2021г. на община Велинград и придружително писмо към констативния протокол от 22.06.2021г., където е посочено, че в конкретния казус не могат да се зазиждат прозорците на калканната стена, тъй като по ПУП не е предвидено калканно застрояване, защото самото калканно застрояване на външната фасадна стена на жилищната сграда в имота на ответника предполага техническата възможност за бъдещо предвиждане по ПУП на свързано застрояване в съседния имот, собственост на ищцата. Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че съществуващата калканна (фасадна) стена с отвори и прозорци в сграда с идент. ***, изградена в имота на ответника, е в нарушение на строителните правила и норми, установени с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение. Прието е също, че от събраните гласни доказателства е установено в какво се изразява вредното въздействие върху имота на ищцата и по какъв начин се пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост.

За основателни са счетени и исковете за премахване на дървения навес в дъното на имота на ответника и на сградата на допълващо застрояване, ситуирана между сграда с идентификатор *** и сграда с идент. ***.

Съдът е посочил, че допълващото застрояване в УПИ се разрешава с ПУП или се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ. В чл. 42 ал. 2 от ЗУТ е посочено ,че на вътрешната регулационна граница между два съседни имота могат да се изграждат сгради на допълващо застрояване, само ако калканните им стени покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот. В случая въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че подробният устройствен план не предвижда изграждането на допълващо застрояване в процесните имоти, като запазва съществуващото застрояване на сградите от основното застрояване, а 4 също и по делото не е представено частично изменение на действащия план за застрояване за допълващо застрояване в имота на ответника.

Относно постройката от допълващото застрояване-навес с едноскатен покрив със застроена площ от 44,90 кв. м., надвишаваща с 1,30 м. плътната ограда, съдът е изложил мотиви, че в практиката на ВКС /решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на ВКС, първо г.о./ се приема, че собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание, за да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Това навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това. В случая не се твърди и не се установява, че е налице такова съгласие от ищцата, поради което следва, че навесът пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата върху имота й, а освен това са били нарушени и строителните правила и норми за изграждането му.

Относно сградата с Г-образна форма съдът е посочил, че предвид установеното, че покривът й е изграден по начин, че дъждовните води се отвеждат в имота на ищцата, следва че с това се препятства пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения й имот.

Налице е неоснователно засягане правото на собственост на ищцата, като собственик на поземлен имот с идент. ***, изразяващо се в ограничаване ползването на имота и създаване на неудобства чрез наводняване на имота , замърсяване и зацапване на оградата и плочките, поставени до оградата.

Предвид отговора на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, неправилно , като постановено в нарушение на материалния закон, е въззивното решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 109 ЗС за затваряне на шестте прозоречни отвора на външната стена на сградата с идентификатор *** . Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Няма спор по делото, че жилищната сграда с идентификатор *** се намира на регулационната граница между имотите на страните, както и че на външната й стена са разположени прозоречни отвори с изглед към имота на ищцата.

5

Твърденията на ищцата са, че през последните години в сградата са настанени наематели, което я принуждава да не ползва двора си в частта около сградата, защото й е неприятно да се чувства наблюдавана. В подкрепа на тези й твърдения по делото са събрани гласни доказателства. При произнасянето си въззивният съд не е взел предвид, че в исковата молба са изложени доводи, че жилищната сграда е на повече от 120 години /което не е оспорено от ответника/, като не се твърди, а не се и установява по делото, ответникът да е извършвал промяна в броя и местонахождението на прозоречните отвори, нито че жилищната града е построена в нарушение на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 1898г., действал към момента на изграждането й – 1904г. /вещото лице е посочило, че според удостоверение от общинската управа това е годината на построяване на процесната сграда/.

Вземайки предвид горното, настоящият състав на ВКС намира, че искът по чл.

109 ЗС за затваряне на шестте прозоречни отвора на външната стена на сградата с идентификатор *** е неоснователен. Според приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017г. по тълк.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС за уважаването на негаторен иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота, но и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава за ищеца пречки за ползване на собствения му имот по предназначение по-големи от обикновените. В случая тези предпоставки не са налице. Касае се за жилищна сграда, съществуваща от повече от 120 години, за която няма твърдения да е изградена в нарушение на действащите към момента на изграждането й благоустройствени правила и с ползването й като такава /било лично, било чрез наематели/ не може да се приеме, че на ищцата се създават пречки за упражняване на правото й на собственост, по-големи от обикновените, които пречки се изразяват във видимост към имота й.