Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 14.07.2023, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Административно дело 187/2023
Вид
Решение № 276
Подписан
14.07.2023
Състав
ДЕТЕЛИНА КРЪСТЕВА БОЗУКОВА ГАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • член 6, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186 ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186 ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 187, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите

Р Е Ш Е Н И

Е № 276

Гр. Сливен, 14.07.2023 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Детелина Бозукова-Ганева при участието на прокурора …….и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова-Ганева административно дело № 187 по описа на Административен съд гр.

Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „Синева-02“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н.Н.П., със седалище и адрес на управление гр.

С., жк. „С. к.“ № *-*-** срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-74-0096973/11.05.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – склад плод и зеленчук № 12 и № 13, находящ се в гр. Сливен, ул. „Банско шосе“, ППЗЦ-АД, стопанисван от „Синева-02“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че заповедта е немотивирана.

Липсвали основания за издаването й. Процесната принудителна административна мярка била несъразмерна с целта на закона. С налагането на мярката се спирала търговската дейност в обекта за срок от 14 дни, което ограничавало дейността на търговеца и реализирането на приходи. Моли съда да отмени атакуваната административна заповед, с претенция за присъждане на разноските по делото.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. И.Г.-***, която поддържа жалбата по изложените в същата отменителни основания и моли съда да я уважи, като отмени атакувания акт. Претендира разноски.

В с.з. административният орган

Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт Ж.Д., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.05.2023 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по приходите посетили търговски обект – склад плод и зеленчук, находящ се в склад № 12 и № 13, находящ се в гр.

Сливен, ул. „Банско шосе“ № 2, ППЗЦ-АД, стопанисван от „Синева-02“ ЕООД и преди легитимация извършили контролна покупка на 6,3 кг. домати и 14,4 кг. краставици на обща стойност 28,30 лв., за което плащане не била издадена фискална касова бележка от наличното в обекта ФУ с ИН на ФУ ZK 134448 и ФП № 50171614, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. След легитимация на органите по приходите от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет с № 012534/07.05.2023г., от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Било установено, че фактическата наличност в касата е 28, 30 лв., служебно въведени в началото на работния ден 0 лв., служебно изведени пари – 357,02 лв., по данни от ФУ – 0 лв., поради което има разлика от 28,30 лева. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка в обект сер.

АА № 0096973/07.05.2023 г. /л.48/, с час на приключване на проверката 12:30 ч.

На 11.05.2023 г. Началник отдел

„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-74-0096973 /л.41/, с която разпоредил запечатване на търговски обект – склад плод и зеленчук, находящ се в склад № 12 и № 13, находящ се в гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ ППЗЦ, стопанисван от „Синева-02“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Заповедта била връчена на нейния адресат на 16.05.2023 г.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издаване на заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС. /л.84/, както и заповед № 3755/20.10.2022г. /л.86/, с която Димитър Димитров е преназначен на длъжност - Началник отдел „Оперативни дейности“.

Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-74-0096973/11.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е подадена до настоящия съд на 30.05.2023 г. /л.2/.

По делото е приобщена справка за непогасените задължения на дружеството, от която е видно, че дружеството към 09.05.2023г. няма задължения /л.56/. Приобщен е АУАН серия AN № F705343 от 11.05.2023г. за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ /л.74/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по делото като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена при спазване на всички съществени административно производствени правила. Макар валидна и процесуално законосъобразна, процесната заповед се явява постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващият търговец – „Синева-02“ ЕООД гр. Сливен е нарушил императива на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е извършил нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба, заплатена в брой на стойност 28,30 лева. Това обстоятелство се установява от Протокол за извършена проверка сер. АА № 0096973/07.05.2023 г., който е съставен по установения ред, в предписаната съобразно чл. 50 ал.

2 от ДОПК форма и съдържание и от компетентни длъжностни лица. Същият е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл.

50, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В процесния случай протоколът е съставен в присъствието на търговеца и е подписан от представляващия дружеството, като не са направени възражения. Следователно съдът приема, че предпоставките за налагане на принудителна административна мярка са налице и при издаване на процесния акт са спазени всички съществени административно производствени правила.

Едновременно с това обаче основателно е възражението в жалбата, че принудителната мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. При определяне на срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът определя възможна продължителност на принудата до един месец, без да фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи. Следователно индивидуализацията на срока на принудителната мярка е упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146 т. 5 от АПК. Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които задължават административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава. Съответно - мотивите във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.