Определение № 3000 от 17.10.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 3871/2025
- Вид
- Определение № 3000
- Подписан
- 17.10.2025
- В сила
- 29.10.2025
- Състав
- Иван Режев
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 76 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3000 гр. С., 17.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530103871 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на -, с която, против о. - и -, е предявен иск за допускане и извършване на съдебна делба на -. За този делбен имот в исковата молба се твърди по същество, че бил придобит от -, и -, с договор за продажба на -, като след смъртта им същите наследодатели оставили за свои наследници о. - -, и по право на заместване - (-). Всеки от тези наследници на тези наследодатели придобил по наследство от тях по идеална част от този имот. След това с два последователни нотариални акта от - г., наследникът им -, първо дарил на и. - идеална част, а след това й продал останалите общо - идеални части от наследената от него от тези му наследодатели след смъртта им общо - идеална част от този делбен имот. Така и о. имали по - идеална част от него.
След като се запозна с исковата молба, съдът намери, че предявеният с нея иск за делба е недопустим, защото за и. липсва активна процесуална легитимация да го предяви, поради което следва да върне исковата й молба, с която е предявен, и прекрати образуваното за разглеждането й производство по делото, а мотивите за този правен извод са следните:
Трайна е практиката на ВКС, че когато на трето лице е прехвърлена идеална част от наследствен имот, какъвто е случая, в делбеното производство участва, като главна страна, наследникът - прехвърлител, а не третото лице – приобретател, което може да бъде само помагач (чл. 76 ЗН). Това следва от последиците на акта на разпореждане по чл. 76 ЗН, които не се зачитат в отношенията на сънаследниците. Поради това, не приобретателят, а 1 разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник, е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ, и делбата следва да се извърши с неговото участие (т. 1 от мотивите на ТР 1-2004-ОСГК). Поради това приобретателят не може да предяви срещу останалите наследници иск за делба на същия наследствен имот и да бъде главна страна – ищец в процеса, както е сторила и.. Такава страна, но ответна, тя може да стане само ако бъде конституирана от съда във вече образувано по иск на някой от останалите наследници делбено производство за делба на същия наследствен имот, в което обаче е предявена, с иск или възражение, и претенция по чл. 76 ЗН за обявяване за относително недействителен спрямо останалите наследници на акта на разпореждане на праводателят й. А това е така защото, в съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на неразпоредилият делът си сънаследник, който не желае в делбата да участва приобретателят по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес - по арг. от чл. 279 ГПК (отм., сега – чл. 342 ГПК), под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм., сега – чл. 344, ал. 1 ГПК) следва със сила на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на собственост. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. И.Р.зът "без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широк смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна. За да се извърши обаче такава между действителните съсобственици, ако е заявен иск по чл. 76 ЗН, като главна - надлежна страна в процеса, следва да участва сънаследникът - прехвърлител. Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна (ответник) и необходим другар, но по иска за прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН, ако такъв е предявен в делбения процес. Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ, и връщането на същата в 2 делбената маса. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците.
Поради това не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ, и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател, актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права.
Прехвърлителят - сънаследник ще отговаря тогава пред приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД (т. 1 ТР № 1-2004-ОСГК). Поради това правата на приобретателя по отношение на прехвърлителя - сънаследник са само да запази собствеността върху имота, или да претендира по отношение на него права на съдебно отстранен въз основа на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата между сънаследниците, но не и да предяви срещу останалите сънаследници иск за делба на имота, защото е недопустим (в този смисъл И.Р.35-2015-I г.о.).
Поради това и в случая, тъй като извършените от сънаследника горепосочени дарение и продажба на придобитите от него по наследство от наследодателите -, -, и -, -, горепосочени идеални части от оставения от същите в наследство процесен делбен имот, на и., са непротивопоставими по право по чл. 76 ЗН на о., като останали негови сънаследници на същия имот от същите им общи наследодатели, тези прехвърляния не легитимират активно и. да предяви срещу тях предявеният по делото иск за делба на същия имот.
Касае се следователно до ненадлежна нейна активна процесуална легитимация да предяви процесния иск за делба на този имот по делото, срещу останалите горепосочени наследници на оставалите го в наследство наследодатели, за която съдът следи служебно (чл. 101, ал. 1, И.Р. 1 и чл. 130 ГПК).
Тъй като за недействителността по чл. 76 ЗН е без значение далИ.Р.зпоредителната сделка е възмездна (продажба, замяна, цесия и прочие) или безвъзмездна (дарение), то горепосоченият извод за недопустимост на предявеният от и. иск за делба не се променя от обстоятелството, че праводателят й - й е дарил част от придобитата от него по наследство общо идеална част от същия делбен имот, а другата част й е продал след това. По 3 въпроса дали е приложим чл. 76 ЗН към разпореждане, извършено от сънаследник, чрез дарение, в полза на трето, външно на съсобствеността лице, ВКС е дал положителен отговор. Според същия, съгласно приетото в задължителната практика на ВКС (т. 1 от ТР 1-2004-ОСГК на ВКС И.Р.№ 1872012-I г.о.), относително недействителни спрямо наследниците на основание чл. 76 от ЗН са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове, илИ.Р.зпореждания между самите сънаследниците, за каквито изключения по делото няма данни - няма данни наследствата на горепосочените наследодатели да се изчерпват с един имот, нито всичките наследници на същите наследодатели да са се разпоредили с придобитите по наследство от тях идеални части от делбения имот, нито пък горепосочените дарение и продажба да са между наследниците му. Тъкмо напротив. Осъществени са от горепосоченият им наследник в полза на и., която не е техен наследник (т. 1 от ТР № 72-1986-ОСГК на ВС И.Р.70-2014-Ι г.о.). Следва да се посочи, че когато се касае за дарение (какъвто е случая с оглед процесното дарение), тазИ.Р.зпоредителна сделка не би могла да се характеризира и като продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД. В този случай, дори и ако с имота - предмет на дарението, се изчерпва цялото наследство, не е налице изключението, предвидено в ТР 72-1985-ОСГК на ВС и в т. 1 от ТР 12004-ОСГК на ВКС (Р 187-2012-I г.о., Р 70-2014-Ι г.о.).
Без правно значение в случая е и обстоятелството, дали процесният делбен имот е придобит от наследодателите - и - в режим на СИО, респективно дали поради това всеки от тях е оставил в наследство след прекратяването й със смъртта на първия от тях по - идеална част от този имот.
Действително чл. 76 ЗН е приложим само към актове на разпореждане, извършени с наследствена вещ или сънаследствен дял от вещ, но не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания. Поради това в случаите, в които наследодателят е бил съсобственик на вещта с трето лице, или тя е била съпружеска имуществена общност между него и трето лице, чл.
76 ЗН не създава ограничение за съсобственика или преживелият съпруг да се разпореждат с притежаваните от тях права на собственост на лично основание. Но и при такава съсобственост, актът на разпореждане на 4 сънаследник със сънаследствения му дял от съсобствената вещ в полза на лице - ненаследник, е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН спрямо останалите наследници на първоначалния съсобственик на имота – наследодателят, който е оставил в наследство само идеална част от този имот (Р 70-2014-Ι г.о. и т. 2 ТР 72-1986-ОСГК). Поради това и в случая, тъй като именно сънаследникът - се е разпоредил в полза на и., която не е наследник на никого от наследодателите - и -, с придобитите от същия по наследство от тях общо - идеална част от процесния делбен имот, дори и този имот да е бил СИО между тези наследодатели, прекратена със смъртта на първия от тях, поради което всеки от тях да е оставил в наследство от прекратяването й по идеална част от този имот, то и тогава дарението и продажбата от сънаследникът - на наследената от тези му наследодатели общо - идеална част от същите оставени от тях в наследство от прекратената СИО по - идеална част от този имот – на и., са относително недействителни по чл. 76 ЗН спрямо о. – които са останалите наследници на същите общи наследодатели. Поради това тези относително недействителни спрямо тях дарение и продажба, не легитимират активно и., като приобретател по същите, да предяви срещу о. иск за делба на този имот по делото.
Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуалноправна предпоставка, обуславяща възникването и надлежното упражняване на правото на иск, която в случая не е налице за и. с оглед изложеното, а за наличието й съдът следи служебно. Въпросът е принципен, поради което и предявеният по делото иск за делба се явява недопустим, и делото следва да се прекрати. По аргумент от чл. 130, ал. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от и., на която поради това следва и да се съобщи (чл. 130 ГПК). Понеже прекратяването на делото не е по спогодба, а поради недопустимост на предявения иск за делба, в тежест на и. ще следва да се възложи дължимата се за производството държавна такса в размер на 50 лева (чл. 9 ТДТКССГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 31047/15.10.2025 г. на и. -, поради недопустимост на предявения с нея, против о. - и -, иск за допускане и 5 извършване на съдебна делба между тях по отношение на следния наследствен -, и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането му производство по настоящото гражданско дело № 3871 по описа за 2025 г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА -, с ЕГН **********, с адрес -, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С. районен съд, сумата от 50 лева за дължима се държавна такса при прекратяване на настоящото делото за делба не по спогодба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от и. с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същата.
Разпечатката съдържа 21 от 23 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d70ca32-7981-4ba5-a3c1-6c8618e839bd