Решение № 230 от 25.04.2018, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 3273/2017
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 25.04.2018
- В сила
- 11.01.2019
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
№ 230 / 25.4.2018 Г.
Р Е Ш Е Н И Е
25.04.2018 година, град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 27.03.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Петкова
При секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д. № 3273 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Ищецът Г.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез адвокат Н.В., адрес xxx, твърди в исковата молба, че на 06.08.2015 год. като купувач сключил с ответника договор за покупко-продажба на УПИ ІІ (Втори), квартал 35 (Тридесет и пет), образуван от имот 500.307 (Петстотин, точка, триста и седем по кадастралния и регулационния план на с. Г. Г. о. Г. Д., с площ от 923 кв. м, незастроен, за сумата от 2569,60 лв, която сума изплатил напълно и в брой на продавача.(Нотариален акт Вх. РеГ. №5600 от 06.08.2015 год., акт № 120, том
16, дело № 1962/ 15 год.. Служба по вписвания -Монтана).
Същата 2015 година против него/ищеца/ бил предявен иск за 18/24 идеални части от горепосочения имот и съдът с решение от 17.06.2016 год. признал за установено, че ищците Г.М.Г., Ж.П.
П., П.К.К., В.Р.К., Т.Г.В., К.Г.К. и Д.Г.К. са собственици на 18/24 идеални части от горепосочения имот. (гр. дело № 2287/2015 год. на РС-Монтана).
По същото дело бил осъден да заплати на ответниците и направените от тях разноски в процеса в размер на 475,54 лева.
Предвид посоченото съдебно решение ищецът твърди, че остава собственик само на 6/24 идеални части, отговарящи на цена от сделката на 642,40 лева. Разликата от платената от него цена 2569,60 лева и 642,40 лева е сумата 1927,20 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно/ на отпаднало вече основание/. Съответно, той е обеднял с тази сума от 1927 20 лв.
Разноските в размер на 300лв по нотариалната сделка заплатил той, при загубен вече от него интерес равняващ се на 18/24 идеални части от имота, т.е. счита, че му е причинена вреда в размер на тази сума.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 2702, 74 лв. представляваща сбор от сумите 475,54 лв., 1927,20лв и
300 лв. Претендира и за разноските в производството по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Л.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, адрес за призоваване: обл. Монтана о. Г. Д., с. Г. Геново е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК чрез адв. Г.Ц.-упълномощен процесуален представител. Изразява категорично становище по предявения иск, като го счита за неоснователен. Не оспорва сключения между него и ищеца нот. договор по посочения в иск. молба нот. акт. Счита, че има „ЗАГОВОР МЕЖДУ СТРАНИТЕ по образуваното дело № 2287/2015 Г.СРЕЩУ ПАРИЧНО ОГРАБВАНЕ НА доверителя ми, ДРЕСНАТА ЧАСТ на щеца - Г.М.Г. xxx.
На следващо място заявява: ”НА ОСНОВАНИЕ ЗАГОВОРА МЕЖДУ ИСЦИ И ОТВЕТНИКА, В. В. НА ДОВЕРИТЕЛЯ МИ, СЪДЪТ ПО ИСКАНЕ на проц. представител на ИСЦИТЕ ПРИЛОЖИЛ РАЗПОРЕДБАТА НА чл. 237 ГПК НА КАКВОТО ОСНОВАНИЕ Е И РЕШЕНИЕТО, С КОЕТО т.н. ИЩЕЦ Е АНГАЖИРАЛ ПРЕТЕНЦИЯТА СИ”. По същество на спора поддържа становището си като развива довод за това, че решението по приложеното дело няма сила за него /не е участвал по делото/ и пред нотариуса по оспорената сделка се е легитимирал с нотариален акт за собственик на целия имот, предмет на продажбата. Претендира за присъждане на разноските по настоящето дело.
На осн. чл.219 от ГПК е допуснато привличане на трети лица – помагачи на страната на ищеца, а именно: Ж.П.П., П.К.К., В.Р.К., Т.Г.В., К.Г.К. и Д.Г.К.-ищци по приложеното гр.д.№ 2287/2015Г. на РС-Монтана. Изразеното от същите становище е за уважаване на исковата молба по настоящето дело.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че на 06.08.2015 год. ищецът Г.М.Г., като купувач сключил с ответника Л.В.К. като продавач договор за покупко-продажба на УПИ ІІ (Втори), квартал 35 (Тридесет и пет), образуван от имот 500.307 (Петстотин, точка, триста и седем/ по кадастралния и регулационния план на с. Г. Г. о. Г. xxx с площ от 923 кв. м, незастроен, за сумата от 2569,60 лв, която сума изплатил напълно и в брой на продавача. (Нотариален акт Вх. РеГ.
№5600 от 06.08.2015 год., акт № 120, том 16, дело № 1962/ 15 год. на Служба по вписвания -Монтана). По сделката продавачът Л.В.К. се легитимирал като собственик на имота по наследство и давност с констативен нот. акт по обстоятелствена проверка, извършена на 17.07.2015Г. при същия нотариус./л.54/. Разноските в размер на 300лв по нотариалната сделка заплатил купувачът Г.М.Г./ищеца/.
Видно от приложеното гр.д.№
2287/2015Г. на РС-Монтана на 07.12.2015Г. против ищеца бил предявен иск с пр. осн. чл.108 от ЗС, с ищци- 6 физически лица и претенция за собственост на 18/24 идеални части от горепосочения имот. Съдът с решение от 17.06.2016 год. признал за установено, че ищците Г.М.Г., Ж.П. П., П.К.К., В.Р.К., Т.Г.В., К.Г.К. и Д.Г.К. са собственици на 18/24 идеални части от горепосочения имот и го осъдил да им отстъпи собствеността и предаде владението на същите.
Производството е по чл.237, ал.1 от ГПК. По същото дело ищецът по настоящето /там-ответник/ бил осъден да заплати на ищците и направените от тях разноски в процеса в размер на 475,54 лева, за което им е издаден съответен изпълнителен лист/16.08.2016Г.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира исковата претенция за доказана и основателна. В тежест на ищеца по иск по чл.
55, ал. 1 ЗЗД и в трите хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника - да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС N 1/28.05.1979 Г. неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение /когато то има ретроактивно действие/, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и др.
В случая с оглед посоченото съдебно решение ищецът остава съсобственик с други лица-наследници по закон на Видо Р.К., б.ж. на с. Г. Г. общ. Г. Д., на 6/24 идеални части от процесния имот, отговарящи на цена от сделката на 642,40 лева.
Разликата от платената от него цена 2569,60 лева и 642,40 лева е сумата 1927,20 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно / на отпаднало вече основание/. Съответно, той-ищецът е обеднял с тази сума от 1927. 20 лв.
Освен това ищецът търпи загуба и с платените от него разноски в размер на 300лв по нотариалната сделка, при положение, че губи значителна част от имота, равняваща се на 18/24 идеални части от същия.
Изложеното обосновава извода за неоснователно обогатяване на ответника с горепосочената сума и съответно обедняване за ищеца със същата, както и причинени му материални вреди в резултат от поведението на ответника.
Ето защо исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, с присъждане на горепосочените суми.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски- в общ размер на сумата 527лв/по представен списък по чл.80 ГПК,л.74/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, адрес за призоваване: обл. Монтана о. Г. Д., с. Г. Геново да заплати на Г.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, /чрез пълномощник- адвокат Н.В., адрес xxx/ сумата 2702, 74 лв, представляваща сбор от сумите:
1927,20лв- платена на отпаднало основание като цена по покупко-продажба, удостоверена с нотариален акт Вх. РеГ. №5600 от 06.08.2015 год., акт № 120, том 16, дело № 1962/ 15 год.. Служба по вписвания -Монтана; 300 лв-разноски по нотариалната сделка и 475,54 лв.- присъдени разноски по гр.д.№ 2287/2015Г. на РС-Монтана, както и сумата 527лв -разноски по водене на делото.
В процеса по делото участват като трети лица – помагачи на страната на ищеца Ж.П.П., П.К.К., В.Р.К., Т.Г.В., К.Г.К. и Д.Г.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред окръжен съд-гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: