Решение № 217 от 20.12.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. гр. Добрич, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500210 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са въззивна жалба вх.№13044/27.07.2020 г. по описа на ДРС от „Пътно строителство“ АД-гр.Д.,към която се присъединява на основание чл.265 ал.1 от ГПК с молба вх.№13046/27.07.2020 г. третото лице-помагач на страната на горния ответник-въззивник „Агрострой-Д“ АД-гр.Д.,и насрещна въззивна жалба вх.№261117/03.09.2020 г. по описа на ДРС от „Агроевроплант“ ЕООДгр.Д. /приложени към предходно в.гр.д.№1004/2020 г. на ДОС/ срещу решение №622/13.07.2020 г.,изменено в частта за разноските с определение №260257/28.09.2020 г. и поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №260147/22.02.2021 г.,по гр.д.№2348/2017 г. на Добричкия районен съд.Жалбата на „Пътно строителство“ АД-гр.Д. е срещу осъдителната част на първоинстанционното решение,с която по предявения срещу дружеството евентуален иск същото е осъдено да заплати на „Агроевроплант“ ЕООД сумата от 15 457,96 лв-обезщетение за вреди по договор от 30.11.2012 г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.07.2017 г. до окончателното плащане.Насрещната въззивна жалба на „Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. е срещу частта,с която главният му иск по чл.265 ал.1 предл.2 от 1

ЗЗД е отхвърлен до размер от 17 617,96 лв с ДДС,и частта,с която евентуалният му иск е отхвърлен за сума от 2 160 лв с ДДС.

Въззивникът

„Пътно строителство“

АД-гр.Д.,подкрепен от присъединилия се въззивник третото лице-помагач „Агрострой-Д“ АДгр.Д.,изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение в осъдителната му част,като настоява за отмяната му в тази част и цялостно отхвърляне и на евентуалния иск срещу дружеството.Били допуснати съществени процесуални нарушения при назначаването на съдебнотехническа експертиза по делото-първоначално задачите били определени бланкетно,а впоследствие допълнително уточнени,които нарушения довели до необоснованост на съдебния акт в атакуваната му част.Липсвали мотиви в решението защо съдът кредитира изцяло заключението по тази експертиза при наличие на множество оспорвания на същата във всичките й части.Определените от съда задачи не били изпълнени изцяло-в частност задачите,поставени от третото лице-помагач „Агрострой-Д“ АД,като експертите не разполагали и с необходимите уреди,респ. не могли да извършат нужните изследвания,за да отговорят на задачите.Съдът се опрял на предположения на вещите лица.Мотивите му били и противоречиви при обсъждане показанията на единия от свидетелите,които били кредитирани изцяло,но не било зачетено изявлението на свидетеля,че било необходимо завъртане на тръбите,за да се предотврати износването им,а съдът приел,че износването се дължи на неизвестни причини.Решението на ДРС било необосновано.Детайлно се мотивира от въззивника,че предмет на договора за строителство били два силоза,а не три,както приел първоинстанционният съд.Не можело да се установи кои два силоза от изградените три са предмет на договора,за да се прецени имало ли е недостатъци на изграденото по договора,подлежащи на отстраняване.Подробно се излагат от въззивника доводи по същество на спора по евентуалния иск,основан на гаранционната му отговорност,в насока на изтекъл петгодишен срок за предявяването му по чл.20 ал.4 от Наредба №2/2003 г.,използване на обектите преди приемането им по съответния законов ред,загубване на гаранционните права поради неупражняването им в срок.Искът бил и недоказан по размер,тъй като наличните фактури за плащания към трети лица не били достатъчни,а следвало да се съберат доказателства за действителния размер на необходимите разходи към датата на отстраняване на дефектите чрез 2 заключение по експертиза,каквато не била поискана от насрещната страна,носеща доказателствената тежест.

В писмен отговор на горната жалба и в хода на въззивното производство „Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. изразява становище за неоснователност на същата.Оспорва всички доводи на въззивника,като набляга,че същият не бил оспорил заключението по СТЕ,а въпреки оспорванията от третото лицепомагач „Агрострой-Д“ АД последното дружество не поискало извършване на повторна или допълнителна експертиза.Подробно се оборват всички доводи на въззивника на база на събраните доказателства.

Отговор на първата жалба не е подаден от третото лице-помагач „Елика Елеватор“ ООД-гр.С.,което не изразява становище по нея и в хода на въззивното производство.

В насрещната си жалба „Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. настоява за отмяна на първоинстанционното решение в частта на отхвърляне на евентуалния иск за сумата от 2 160 лв и за уважаване на иска в тази част.Съдът правилно установил фактическата обстановка по евентуалния иск и достигнал до изводи за основателност на този иск,но при определяне дължимия размер на обезщетението пропуснал да съобрази взаимовръзката между признатата от него фактура №30/14.06.2017 г. и фактура №25/26.05.2017 г.,които фактури касаели един и същ разход,изплатен на два пъти-50% авансово и 50% окончателно.Поради горното следвало да се присъдят сумите и по двете фактури в размер на по 2 160 лв.Едната била зачетена от съда,а другата не била присъдена.В случай на отмяна на решението в частта на уважаване на евентуалния иск и отхвърляне на този иск изцяло се настоява за отмяната му и в частта на отхвърляне на главния иск до размер от 17 617,96 лв с ДДС и за уважаване на този иск до последния размер.Въззивникът аргументира подробно горния размер на претенцията си въз основа заключението на вещите лица по делото и останалите писмени доказателства.

Писмени отговори на втората жалба не са подадени от насрещната страна и третите лица-помагачи.В хода на въззивното производство „Пътно строителство“ АД-гр.Д. и третото лице-помагач „Агрострой-Д“ АД-гр.Д. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за оставянето й без уважение.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд 3 установи следното:

Жалбите изхождат от активно легитимирани лица,имащи правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодните за тях части.Същите са подадени в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК и чл.263 ал.2 от ГПК и са редовни като отговарящи на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК.Предвид горното жалбите са процесуално допустими.

Гр.д.№2348/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№11402/05.07.2017 г.,подадена чрез куриер на 04.07.2017 г.,уточнена с молба вх.№14506/29.08.2017 г.,с която са предявени обективно евентуално съединени искове от „Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. срещу „Пътно строителство“ АД-гр.Д.,както следва:

1./главен иск на основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 24 547,20 лв с ДДС,представляваща сторени разходи за поправка на проявили се след разрешаване на ползването му дефекти на обект „З. в с.Ц.“,находящ се в поземлен имот

№***-стопански двор в землището на с.Ц.,общ.Д.,обл.Д.,изграден в изпълнение на сключен между страните договор за строителство от 30.11.2012 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане;

2./евентуален иск на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.20 ал.1 и чл.21 от Наредба №2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р.България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,съоръжения и строителни обекти във връзка с чл.160 ал.3 от ЗУТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 24 547,20 лв с ДДС,представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение в размер на сторени разходи за поправка на проявили се след разрешаване на ползването му дефекти на обект „З. в с.Ц.“,находящ се в поземлен имот

№***-стопански двор в землището на с.Ц.,общ.Д.,обл.Д.,изграден в изпълнение на сключен между страните договор за строителство от 30.11.2012 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.

4

С атакуваното първоинстанционно решение е отхвърлен изцяло главният иск по т.1 от изложението,а евентуалният по т.2 е частично уважен до размер от 15 457,96 лв и частично отхвърлен в частта за горницата от 15 457,96 лв до 24 547,20 лв.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.В обжалваните части същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.Същото е правилно в частта,с която е отхвърлен главният иск до размер от 17 617,96 лв,и в осъдителната му част по евентуалния иск,респ. неправилно частично в отхвърлителната част по евентуалния иск досежно неприсъдената сума от 2 160 лв,т.е. въззивната жалба на „Пътно строителство“ АД-гр.Д. и третото лице-помагач „Агрострой-Д“ АД-гр.Д. е неоснователна,а тази на „Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. относно отхвърлителната част по евентуалния иск е основателна,респ. неоснователна в частта по главния иск,поради следните съображения:

Изложено е в първоначалната искова молба,че между ищеца „Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. в качеството на възложител и ответника „Пътно строителство“ АД-гр.Д. в качеството на изпълнител е сключен договор за строителство от 30.11.2012 г.По силата на този договор били изпълнени от ответника строително-монтажни работи и доставка на силозно оборудване в обект „З. в с.Ц.“,находяща се в поземлен имот №***-стопански двор в землището на с.Ц.,общ.Д..Видовете и количества работи били описани в Приложение №1 към договора.След приемане на обекта и разрешаване на ползването му се появили дефекти по силозите и оборудването им в резултат на некачествено извършени СМР и вложени некачествени материали,които не било възможно да бъдат установени към момента на приемане на обекта.След установяване на дефектите през месец май 2015 г. преди началото на кампанията за прибиране на реколтата ищцовото дружество уведомило ответното и го поканило да ги поправи чрез съда по повод подадена от ищеца молба за обезпечаване на доказателствата.Впоследствие били отправени и други покани,но ответникът не предприел никакви действия по отстраняване на дефектите.Поради последното ищецът се принудил сам да организира поправката чрез трети лица,като една част от ремонтите била извършена през 5

2016 г.,а друга през 2017 г.За тези ремонтни работи били издадени фактури,сумите по които били преведени на изпълнителите.През 2016 г. били извършени ремонтни работи по хидроизолация на силозите на стойност 10 500 лв с ДДС,а през 2017 г. били извършени работи и доставени материали на стойност 14 047,20 лв с ДДС,както следва:демонтаж,монтаж и ремонт на оборудване на силозно стопанство,доставка на тръба за зърно ф 250-22 м,тръба за зърно ф 250-1м,успокоител ф 250-1 бр.,укрепващ фланец ф 250-1 бр.,сегменти ф 250-16 бр.,скоби ф 250-9 бр,ремонт на преходи ф 250-3 бр.,двупътна клапа ф 250-1 бр.,хамут ф 250-4 бр.,клапа двупътна квадратна-1 бр.,входове за елеватор-2 бр.,изработка на преход ф 250-1 бр.,извършване на услуга с автокран.Общата сума на разходите по поправка в размер на 24 547,20 лв с ДДС е претендирана на основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД като стойност на разходите,сторени от възложителя по договора за строителство за поправката на недостатъци на извършената от изпълнителя работа,установени след приемане на работата от възложителя,а евентуално е претендирана на плоскостта на гаранционната отговорност по Наредба №2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р.България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,съоръжения и строителни обекти.С уточняваща молба вх.

№14506/29.08.2017 г. /на лист 53 от делото на ДРС/,подадена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК,са описани по-детайлно дефектите по силозите и тяхното оборудване,за чието отстраняване се претендира обезщетението,а именно се сочи 1./корозия по всички метални части на З.та,за отстраняването на която са извършени през 2016 г. следните ремотни дейности:нанасяне/поправяне на хидроизолацията на покривни шапки на силозите със стъклофиберна тъкан и алифатен полиуретан на стойност 9 000 лв с ДДС;нанасяне на хидроизолация на корпусните части на силозите на стойност 1 500 лв с ДДС.;2./протрити тръби от зърно-входно съоръжение на зърно към елеватор 1 и 2 на разтоварваща шахта;тръбопровод за изваждане на зърно,прикрепен към редлер №4,редлер №3 и общата им тръба,изсипваща в елеватор №2;тръбопровод от елеватор №2 към търговски силоз и тръбопровод от елеватор №1 към редлер №8;3./“увиснали“ измитащи шнекове в силози 1,2 и 3 и байпасна клетка поради липса на сцепление с пода на силоза-измитащите шнекове са поставени твърде високо от пода,поради което остава зърно след тях.Дефектите по т.2 и 3 били ремонтирани през 2017 г. при разход на 6 стойност 14 047,20 лв с ДДС,като били извършени ремонтни дейности,както следва:демонтаж,монтаж и ремонт на оборудване на силозно стопанство,доставка на тръба за зърно ф 250-22 м,тръба за зърно ф 250-1 м,успокоител ф 250-1 бр.,укрепващ фланец ф 250-1 бр.,сегменти ф 250-16 бр.,скоби ф 250-9 бр,ремонт на преходи ф 250-3 бр.,двупътна клапа ф 250-1 бр.,хамут ф 250-4 бр.,клапа двупътна квадратна-1 бр.,входове за елеватор-2 бр.,изработка на преход ф 250-1 бр.,извършване на услуга с автокран при посочени конкретни стойности на всяка от дейностите.В първото по делото открито съдебно заседание на 05.04.2018 г. пред ДРС ищцовото дружество депозира писмена молба,с която пояснява и допълва по реда на чл.143 ал.2 от ГПК исковата си молба /уточняваща молба на лист 229 от делото на ДРС/.Относно проблемите с хидроизолацията на покривната конструкция на силозите е уточнено,че се касае за некачествено изпълнение на покривната конструкция,вследствие на което при валежи силозите се пълнели с вода.Тези дефекти били отстранени по договор на ищеца с „Високо Технологични Покрития“ ЕООД от 31.05.2016 г.Пояснено е,че между покривните шапки и корпусите на силозите било оставено разстояние от около 10 см по целия диаметър на всеки силоз,при което стичащата се вода по шапките при валежи влизала в силозите при действието на вятъра и други атмосферни фактори.По върховете на шапките на силозите в най-високите им части били налице отвори,през които също навлизала вода.Частичните проблеми с тръбопроводите се появявали периодично след въвеждане на обекта в експлоатация,за което бил уведомяван подизпълнителят „Агрострой-Д“ АД.Дружеството на два пъти закърпвало пробойни в тръбопроводите.През 2017 г. обаче състоянието на тръбопроводите се влошило до такава степен,че те станали неизползваеми поради многобройните течове на зърно,което наложило цялостната им подмяна.