Решение № 7932 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7932 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110137634 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския процесуален кодекс.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу Държавата чрез Министъра на финансите, в качеството на правоприемник на Ц. Н. Д., ЕГН ********** (починала на 16.07.2018 г.), искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 405,87 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 114,60 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с Ц. Н. Д. в качеството й на потребител на ТЕ за битови нужди за топлоснабден имот. Поддържа, че същата като наемател на общинското жилище има качеството на клиент на дружеството въз основа на договор при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че след смъртта на Ц. Н. Д. и направен отказ от наследство от единствения наследник, ответникът – Държавата, е призована към приемане на наследството на основание чл. 11 ЗН и като правоприемник следва да отговаря за задълженията на починалата. Твърди, че за процесния период от м. 05.2018 г. до м. 07.2018 г. е доставил на имота ТЕ, чиято стойност не е заплатена. Поддържа, че съгласно чл. 31 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните 1 суми в 45-дневен срок от публикуването на фактурите, като с изтичането на този срок длъжникът е изпаднал в забава, поради което се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от Държавата чрез Министъра на финансите, който оспорва исковете. Твърди липса на пасивна легитимация, тъй като починалата Ц. Д. е била наемател на общинско жилище и не е имала качеството „клиент“ по смисъла на ЗЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Евентуално сочи, че Държавата отговаря само до размера на приетото имущество, възлизащо на 26,02 лв.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД взема становище, че предявените искова са основателни.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че лицето, за чийто пасив Държавата отговаря, е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е 2 регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот - ап., находящ се в ***, представлява общинска собственост. От Заповед за настаняване от СО-Район „Триадица“ № 6/01.03.2002 г., се установява, че като наемател на малка стая, втора голяма стая, баня и самостоятелно и общо ползване на тоалетна, антре и мазе, на основание чл. 43 от Закона за общинската собственост е настанена Ц. Н. Д., починала на 16.07.2018 г. От представените и приети по делото писмени доказателства – Заповед № 3 от 07.03.2001 г. на Столична Община, Район „Триадица“ се установява, че в голямата стая на ап. е настанено друго лице. От писмо *** от 30.03.2016 г., изходящо от ищеца, се установява, че за имот, представляващ ап., находящ се в ***, са открити две партиди – партида с аб. № *** за Столична община, а за ползваните от Ц. Д. помещения – партида с аб. № ***

В чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца е уредено, че купувач по договора за доставка на ТЕ може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател, но за да се приложи тази уговорка, следва да бъде налице изрично писмено съгласие на собственика на имота, както и подадено заявление за откриване на партида на името на наемателя. В настоящия случай по делото не се установяват сочените предпоставки - напротив, от молбата на лист 14 от делото се установява, че починалата Ц. Н. Д. е възразила срещу обстоятелството, че ползваният от нея имот е изцяло топлоснабден, като не се установява последната и да е подала заявлениедекларация за откриване на партида. Ето защо, тъй като в конкретния случай не се установява по начин, покриващ стандарта на чл. 154 от ГПК – без съмнение, че починалото лице е придобило качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период, не се установява, че процесните задължения (в т.ч за целия исков период) са възникнали валидно в неговия патримониум, съответно че същите като пасив от наследствената маса са преминали върху Държавата по реда на чл. 11 ЗН.

С оглед изложеното Държавата не отговаря за задълженията, начислени от ищеца на Ц. Н. Д., произтичащи от облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., поради което предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът. Последният е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Предвид фактическата и правна 3 сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 102,26 евро, която сума следва да бъде присъдена на ответника.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите на Република България, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 405,87 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 114,60 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2022 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите на Република България, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, сумата от 102,26 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК 130036512, като трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4