Решение № 688 от 26.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 681/2024
- Вид
- Решение № 688
- Подписан
- 26.11.2024
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- Величка Борилова, Мария Райкинска, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 154 ал. 1 т. 5 · Търговски закон
- чл. 155,т. 2 · Търговски закон
- чл. 155, т. 3 · Търговски закон
- чл. 157, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 250 · Търговски закон
- чл. 274 ал.1 изр. последно · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 688 гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000681 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 336/05.03.2024 г. на СГС, VI-17 състав по т.д. № 2150/2021 г. е отхвърлен предявеният от Софийска градска прокуратура срещу „Клер - Д” ЕООД, с ЕИК: 121505793, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Надежда“, ул.
„Йордан Хаджиконстантинов“ № 6, иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството „Клер - Д” ЕООД.
С решение № 780/03.6.2024 г. на СГС, VI-17 състав по т.д. № 2150/2021 г. е отхвърлена молбата, подадена от Софийска градска прокуратура за допълване, на основание чл. 250 ГПК, на решението от 05.03.2024 г.
Ищецът Прокуратура на Република България, чрез Софийска градска прокуратура е депозирал въззивна жалба, с която обжалва основното първоинстанционно решение. Поддържа, че решението е порочно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено и вместо това да бъде уважен предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ. СГС неправилно приел, че въпреки липсата на вписан управител на ответното дружество след смъртта на вписания управител Д.
К. Г. не било възникнало потестативното право на Прокуратурата по чл. 155, т. 3 ТЗ да поиска от съда прекратяване на ответното дружество, тъй като не било налице дезинтересиране от дейността на дружеството от лицата, които претендират да имат права върху дяловете от капитала му, а напротив, били предприети активни действия за това, които предхождали приемането на решение за избор на управител и заявяването на това обстоятелство за вписване в търговския регистър. Тези изводи съдът направил въз основа на данни за водени две дела по спор за това, кой е едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Жалбоподателят 1 поддържа, че посочените обстоятелства са неотносими към предмета на доказване по делото, поради което отхвърлянето на иска противоречало на чл. 155, т. 3 ТЗ, доколкото и към момента повече от три месеца след смъртта на управителя Д. Г. не е вписано друго лице за управител, а единствено това били фактите, относими към основанието по чл. 155, т. 3 ТЗ. От значение бил надделяващия интерес на държавата и обществото от правна сигурност в търговския оборот, каквато би имало само ако продължаващото своето съществуване предприятие на търговското дружество имало управител, който да го представлява в отношенията с трети лица. Този интерес надделявал над интереса на действителния собственик. Жалбоподателят сочи още, че СГС не се съобразил с определение № 50028/16.06.2023 г. по ч.т.д. № 136/2022 г. на ВКС, I I отделение, постановено във връзка с настоящото дело, в което изрично било посочено, че причините, поради които дружеството е без управител, (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства или няма такъв), са без значение за основанието на иска, както и че интересите на наследниците са защитени от възможността до края на производството да впишат нов управител, което ще доведе до отхвърляне на иска или пък в производството по ликвидация да се ползват в законоустановената възможност да продължат дейността на дружеството.
Прокуратурата е депозирала и въззивна жалба против решението от 03.06.2024 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК. Жалбоподателят сочи, че с допълнителната искова молба били заявени и фактически твърдения, произтичащи от допълнително постъпили в СГП материали и бил формулиран петитум за прекратяване на ответното дружество както по чл. 155, т. 3 ТЗ, така и по чл. 155,т. 2 ТЗ. Като отхвърлил молбата за допълване на основното решение СГС постановил порочно решение, противоречащо на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Неправилно било прието от СГС, че Прокуратурата не е предявила още един иск с правно основание чл. 155, т. 2 ТЗ. Жалбоподателят е поискал да бъде отменено допълнителното решение и делото да бъде върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения с допълнителната искова молба иск по чл. 155, т. 2 ТЗ. Това искане се поддържа само в случай, че не бъде уважена въззивната жалба против основното решение, тъй като ако бъдел уважен искът по чл.
155, т. 3 ТЗ, то жалбоподателят нямал интерес да поддържа иск по чл. 155, т. 2 ТЗ.
Ответното дружество „Клер – Д“ ЕООД, чрез назначения му от въззивния съд особен представител адв. Е. В., е депозирало отговор на двете въззивни жалби.
Поддържат се твърдения, че съдебните спорове относно това кой е действителният едноличен собственик на дружеството, който именно има право да назначи управител са преюдициални и до разрешаването им не можели по отношение на дружеството да настъпят последиците по чл. 155, т. 3 ТЗ, а Прокуратурата следвало да поиска спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По отношение на допълнителната въззивна жалба се сочи, че същата е неоснователна, тъй като правото на ищеца за обективно съединяване на искове се било преклудирало при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК. Не било направено и изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК.
Ищецът не поискал и допълване на доклада по делото с предявения от него иск по чл.
155, т. 2 ТЗ, ако считал, че е предявил такъв. Адв. В. е поискала и двете въззивни жалби да бъдат оставени без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на 2
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваните решения са валидни и допустими. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваните актове, доводите на въззиваемия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С исковата си молба Прокуратурата на Република България, чрез Софийска градска прокуратура, е твърдяла, че във връзка с уведомление от НАП образували прокурорска преписка, по която било установено, че вписаният управител на дружеството „Клер-Д“ ЕООД, ЕИК 121505793, е починал на ******** г. и в продължение на повече от три месеца не е вписан друг управител. Предвид това и на основание чл. 155, т. 3 ТЗ е поискано да бъде прекратено дружеството „Клер – Д“ ЕООД.
Първоинстанционният съд не е назначил особен представител на ответното дружество по аналогия с чл. 29, ал. 2 ГПК, въпреки липсата на законен представител, поради което и същото не е било защитавано в процеса пред тази инстанция.
С допълнителната си искова молба Прокуратурата е посочила, че получили писмо от директора на Дирекция „Инспекция по труда“- София след депозиране на исковата молба, от което узнали, че ответното дружество извършва дейност, която противоречи на закона, поради което било налице и това основание за прекратяване на дружеството, съобразно чл. 155, т.2 ТЗ. В дружеството имало 42 броя действащи трудови договори и се извършвала трудова дейност, изплащали се и трудови възнаграждения. В същото време поради липсата на управител дружеството не изпълнявало законоустановеното си задължение да подава данъчни декларации.
Предвид това е поискано прекратяване на дружеството наред с основанието по чл. 155, т. 3 ТЗ и на основание чл. 155, т. 2 ТЗ.
С определение от 03.01.2024 г. съдът е изготвил доклад по делото по предявения с исковата молба иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, като няма произнасяне във връзка с изявлението на ищеца по допълнителната искова молба. В първото по делото съдебно заседание представителят на Прокуратурата е заявил, че няма възражения по доклада.
Постановено е съдебно решение, с което искът по чл. 155, т. 3 ТЗ е отхвърлен. В срока по чл. 250 ТЗ Прокуратурата е депозирала молба за допълване на решението с произнасяне по иска с правно основание чл. 155, т. 2 ТЗ. С решение от 03.06.2024 г. съдът е отхвърлил молбата, като е приел, че с допълнителната искова молба не е предявен друг иск, а наведените в нея фактически твърдения са относими към вече предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:
По въззивната жалба срещу допълнителното решение по чл. 250 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че първо следва да се произнесе по тази жалба, доколкото, ако същата бъде намерена за основателна, делото ще следва да бъде върнато на първата инстанция за произнасяне по евентуален иск, процесуалното условие за което се е сбъднало, предвид отхвърлянето на главния иск. Чак впоследствие въззивният съд ще може да се произнесе по въззивната жалба срещу главния иск, при съобразяване на крайния изход от първоинстанционното производство по всички предявени искове. Посоченото от жалбоподателя, че поддържа тази жалба само ако не бъде уважена жалбата срещу основното отхвърлително решение, съответно бъде потвърдено отхвърлянето на главния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, настоящият състав разбира като изявление, че жалбоподателят продължава да поддържа главен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ и само като евентуален такъв по 3 чл. 155, т. 2 ТЗ.
Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба няколко иска срещу същия ответник. Това е т.нар. първоначално обективно съединяване на искове. Ищецът може да поиска и последващо обективно съединяване на искове, като добави ново основание към вече заявеното, без да изменя петитума, по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай ищецът твърди, че след предявяване на исковата молба, с допълнителната искова молба е навел наред с основанието по чл. 155, т. 3 ТЗ и друго основание на иска за прекратяване на ответното дружество от съда – това по чл. 155, т.
2 ТЗ, а именно извършването от ответното дружество на противоречаща на закона дейност. Макар да липсва изрично позоваване на текста на чл. 214, ал. 1 ГПК и да не е използван изрично изразът „изменение на иска“, по съдържанието си извършеното процесуално действие е именно искане за изменение на иска чрез добавяне на ново основание без да се изменя неговият петитум.
Фактическото основание на иска по сочения от ищеца текст на чл. 155, т. 2 ТЗ е извършване на дейност, противоречаща на закона. Дали едни фактически твърдения попадат под посоченото основание е въпрос на правна квалификация на иска, като сочената такава от ищеца не обвързва съда. Само съдът е длъжен и може да даде правна квалификация на иска. Изложените от Прокуратурата твърдения, че вследствие смъртта на управителя на ответното дружество то продължава да работи без ръководството на управител, както и че поради тази смърт не изпълнява задълженията си да подава данъчни декларации не могат да се квалифицират като дейност, противоречаща на закона. Законът има предвид търговска дейност, забранена от закона. Сочените от Прокуратурата обстоятелства са само последици от смъртта на управителя и липсата на назначен нов управител, а не съдържание на някакъв вид търговска дейност. Т.е., не се сочи някакво ново основание, което да бъде добавено към вече въведеното с исковата молба – смърт на управителя и липса на вписан нов управител повече от три месеца, а се излагат допълнителни обстоятелства, които са следствие от първата група сочени обстоятелства и относими само към нея. Ето защо настоящият съдебен състав споделя виждането на първата инстанция, че с допълнителната искова молба не е въведено ново основание в предмета на делото, по което първата инстанция да е била длъжна да се произнесе.
Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d6f44d4-cf6b-4845-9f62-23962260f133