Решение № 1741 от 13.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1741 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120106774 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Н. Р. от БАК, със съдебен адрес: гр. ***, против "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **** (***) № ***, представлявано от И. Н. Х., чрез пълномощника мл. юрк. Д.Д., с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № **** от 06.12.2023г. на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл.

11, т. 10 от ЗПК, както и за осъждането на ответното дружество да върне основание чл. 23 ЗПК сумата от 2041,44 лева, с която се е обогатило неоснователно, като получена по недействителен договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 21.10.205г. до окончателното изплащане.

Твърди се от ищеца, че на 06.12.2023г. е сключил с ответното дружество договор за кредит № **** за сумата от 2000 лева, при следните параметри: 18 броя погасителни вноски в размер на 150 лв., срок на кредита - 18 месеца, ГПР в размер на 48,84 %, ГЛП в размер на 40,44 % и обща стойност на плащанията в размер на 2700 лв. Сумата от 2000 лв. била предоставена и усвоена, а ищецът заплатил по кредита сумата от 4041,44 лв. или с 2041,44 лв. в повече над главницата.

Според чл. 6 от договора се дължи и неустойка в размер на 2556 лева за непредоставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 3 от договора - гаранция за сума в размер на 2700 лева със срок на валидност до 08.06.2025г., отговаряща на изискванията, предвидени в Общите условия. Неустойката се начислява на месец. Твърди се още, че предоставянето на обезпечение по заемния договор не е предоставено на свободната воля на потребителя, а представлява задължително условие за сключване на заемната сделка. Скритата неустойка по договора за кредит има за цел единствено да обогати допълнително дружеството кредитор и представлява допълнително възнаграждение, което не е включено в ГПР.

Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а 1 евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или гаранция от небанкова институция. Непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат, поради което прави заключение, че неустойката се явява разход по кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10 от ЗПК не е включен в ГПР. Посочва още, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му - един ден от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора.

Счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т.

10 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите (ГПР) е посочен единствено като процент, който обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение, която надвишава 100% от предоставената главницата, като по този начин се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По отношение на осъдителния иск сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и други разходи по кредита, поради което платените суми по обявения за недействителен договор за заем подлежат на връщане. Чистата стойност на кредита е в размер на 2000 лв., а изплатените по него суми възлизат на 4041,44 лв. или с 2041,44 лв. в повече над главницата, поради което претендира тяхното възстановяване.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез мл.юрк. Д.Д., с който претенциите се оспорват като неоснователни. Признава се факта на сключването на договор за кредит, по силата на който на 06.12.2023 г. е предоставена сумата в размер на 2 000 лева, както и че в ГПР е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Оспорва твърденията за нищожност на договора по смисъла на чл.

22 от ЗПК, както и че неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че е нарушена нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК, както и факта на получаване на сумата в размер на 2 041.44 лева над главницата.

Твърди, че разписка за плащане в размер на 300 лева от 16.01.2025 г., разписка за плащане в размер на 250 лева от 27.12.2024 г. и разписка за плащане в размер на 1 010.44 лева от 20.01.2025 г., са неотносими към спора, доколкото сумите по същите са постъпили за погасяване на задължение по друг договор за потребителски кредит.

Твърди, че с клаузата за неустойка не се налице заобикалят на сочените от ищеца разпоредби, нито е налице накърняване на добрите нрави или скрито оскъпяване на кредита.

С договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. Твърди, че неустойката е компенсаторна и не излиза извън присъщата й обезщетителна функция.

С чл. 19 ЗПК се транспонира разпоредбата на чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО, в който е предвидено, че изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Сочи, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са спазени, тъй като информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата сума, която се дължи от потребителя - в чл. 11, ал. 5 на договора. Следва да се вземе предвид, че ГПР се изчислява при базово допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок.

Надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до 2 нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до нищожност на целия договор - чл. 19, ал. 5 и ал. 6, вр. с ал. 4 от ЗПК. Сочи още, че в практиката на СЕС последователно и трайно е застъпено разбирането, че целта на потребителската защита е да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност, който е общ принцип от правото на Съюза, изискващ националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел. Поради изложеното счита, че договорът не би могъл да се обяви за недействителен.

Счита предявения осъдителен иск за неоснователен, доколкото с постъпилите в полза на дружеството суми в размер на 300 лева от 16.01.2025 г., 250 лева от 27.12.2024 г. и 1 010.44 лева от 20.01.2025 г. ищецът е погасил задължение по друго правоотношение договор за потребителски кредит № ***** от 31.10.2024 г. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2026 г., ищецът е признал, че сумата от 1560,44 лв. е платена по друг договор за кредит и е поискал изменение на размера на осъдителната претенция. Искането е уважено с протоколно определение, с което съдът е приел поисканото изменение на исковете, както следва: намаляване на размера на главницата от 2041,44 лв. на 245,93 евро с левова равностойност от 481 лв., като за разликата ищецът е оттеглил иска, поради което в тази част производството е прекратено.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 11, т. 10 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК.

По установителния иск:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между „Неткредит“ ООД и ищеца С. е бил сключен договор за потребителски кредит № **** от 06.12.2023 г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 2000 лв. при годишен лихвен процент от 40,44 % и годишен процент на разходите в размер на 48,84 %. Уговорено е връщане на сумата на 18 броя равни погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва в размер на 700 лв. и краен срок на погасяване – 07.06.2025 г.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора длъжникът следва в срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави гаранция по кредита, издадена от банка или небанкова институция за сума в размер на 2700 лева със срок на валидност до 08.06.2025г., като в случай на неизпълнение съгласно чл. 6 той дължи неустойка в размер на 2556 лева.

Уговорено е още, че неустойката се начислява на месец и се дължи заедно със следващата погасителна вноска съобразно уговорения погасителен план към договора.

Безспорно е между страните, че кредитът е усвоен изцяло и ищецът е получил процесната сума. Спорен е въпросът за действителността на договора поради нарушение на императивни норми, установени в чл. 11, т. 10 от ЗПК, както и за размера на платените суми по договора.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. В случая кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби и следва да бъде извършена преценка 3 за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, както и за неговата действителност.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Видно от съдържанието на договора уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,44 % и годишен процент на разходите в размер на 48,84 %. Посоченият в договора ГПР формално не надхвърля петкратния размер на законната лихва и отговаря на изкисванията на закона. Това е така обаче, единствено на пръв поглед, тъй като посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите.