Присъда № 116 от 27.11.2025, Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр. № 116/27.11.2025 г. по НОХД № 533/2025 г.:

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия Г. Д. Г. от гр. С. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

Сьдьт откри производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при приключване на разпоредителното заседание по делото, т.к. прокурорът, защитникът и подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК поискаха в разпоредителното заседание делото да приключи по реда на Гл.27 от НПК, като пострадалият ЕТ“...“ със собственик Д. И., заяви, че не желае да участва при разглеждане на делото.

Сьдьт на основание чл.372, ал.1 от НПК разясни на подсъдимия, че няма да му бъде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан разпит на свидетелите и вещите лица/в.л./, а всички гласни, писмени, веществени доказателствени средства и веществено доказателство/чантичка/, както и заключенията на в.л. ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

При предварителното изслушване на страните по чл.371, т.2 от НПК подсъдимият и защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.

Прокурорът изрази становище, че самопризнанията на подсъдимия изцяло се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.

Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните в досьдебното производство доказателства, с определение на основание чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира нови доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението в обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор при пледоариите заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС при условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият участва лично в с.з. със служебно назначен от досъдебното производство/ДП/ адвокат. Признава се за виновен по предявеното обвинение и не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт. При последната си дума 1 заявява, че е извършил инкриминираното деяние и се разкайва за стореното, сочи недоброто си лично и семейно положение. Чрез защитника си пледира за налагане на наказание ЛС по чл.58а, ал.1 от НК, чийто размер да бъде понисък от поискания от обвинителната власт.

Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г., е роден на ... г. в гр. С. Същият е българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, с адрес за призоваване гр. С. ул. „..... Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е осъждан със С. на ОС-С. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК с наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е изтърпяна на 20.07.2022г. В късните часове на денонощието на 21.11.24г., около 03,30 часа, подс. *** се намирал в казино „***“, находящо се на ул. ..... Същият бил облечен с черно яке и носел през рамото си чантичка, тип „паласка“. Стоял известно време вътре, след което си тръгнал от обекта за хазартни игри. На 21.11.2024 г. около 05,00 часа сутринта свид. Д. И. разнасял хляб по различни търговски обекти с товарен автомобил „.... По това време свид. *** паркирал процесния автомобил пред денонощен магазин „...о“, находящ се на ул. П., разтоварил хляб и влязъл в търговския обект без да заключва вратата на автомобила. В този момент подс. *** вървял по същата улица и забелязал действия на свидетеля ***, в това число и че оставя автомобила незаключен. Около 05,06 часа подсъдимият решил да провери дали в товарното МПС не са оставени парични средства. За целта изчакал свидетелят *** да се отдалечи, отворил шофьорската дясна врата на процесния автомобил и проникнал вътре необезпокоявано. Върху ръчната спирачка видял черна мъжка чанта, протегнал се, взел я със себе си, затворил вратата на моторното превозно средство и си тръгнал. Докато вървял по улица „***“ до тунела на блок №29, отворил чантата и вътре открил черно кожено портмоне със съдържание сумата от 1800,00лв., торбичка със сумата от 190,00лв., лична карта, СУМПС, дебитна карта, ключове. Подсъдимият *** взел парите, общо 1990,00лв, портмонето с документите изхвърлил в тревата, а чантата пуснал на земята, след което напуснал района. Около час по-късно, докато разхождал кучето си, свид. *** *** забелязал изхвърлената чанта на земята, вдигнал я и я оставил на дръжката на входната врата на блок. След като установил, че чантата му липсва свид. *** подал сигнал на ЕЕН 112 и разказал за случилото се на неустановена по делото жена, служител на търговски обект „***“. Няколко часа по-късно сочената жена се свързала с пострадалия и му заявила, че част от вещите му са открити и са при нея. След като отишъл до обекта, портмонето с документите и чантата били върнати на свид. ***. След образуването на настоящото досъдебно производство, чантата, с която подсъдимият е бил в деня на инкриминираното деяние е приобщена с протокол за доброволно предаване. Назначена и изготвена е съдебна видеотехническа експертиза, която проследява движението на подсъдимия в диапазона от време преди реализирането на кражбата, както и самото осъществяване на деянието. Заключението на назначената съдебнооценителна експертиза сочи, че средната пазарна стойност на отнетите вещи възлиза на 2010,00лв., от които 20,00лв. са възстановени на пострадалото 2 лице.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия ***, в който прави самопризнания относно извършването на деянието (л. 33); показания на свид. *** *** (л.34-35); показания на свид. *** *** (л.37); показания на свид. *** (л.38), протокол за доброволно предаване и оглед на веществено доказателство (л.71-75); справки съдимост на подс. *** (л.25-30); заключенията по видеотехническа експертиза (л. 45-69) и съдебнооценителна (л. 39-43), фотоалбуми и веществено доказателство/чантичка/, дадени по ДП, които гласни, писмени и веществени доказателствени средства са логични, последователни и безпротиворечиви, събрани на основание чл.373, ал.2 и 3 от НПК.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подсъдимият Г.*** от гр. ***, с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, т.к. на 21.11.2024г., около 05,06 часа, в гр. ***, от отключен товарен автомобил марка ..., паркиран на ул. „***“, пред денонощен магазин „***“, отнел чужди движими вещи - една черна чантичка от плат на стойност 12,00лв, черно портмоне от изкуствена кожа на стойност 08,00лв, и парична сума в общ размер от 1990,00лв, или всички вещи на обща стойност от 2010,00лв, от владението на *** *** ***, в качеството му на представител на ЕТ „..... без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги свои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са движи непотребими вещи, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението си. Подсъдимият е извършил престъплението по чл.196, т.1 от НК – квалифицирана "кражба" в условията на „опасен рецидив”, в състава посочен по-горе. Деянието е осъществено в условията „опасен рецидив”, чрез извършено проникване в незаключения процесен автомобил/чл.194, ал.1 от НК/, като с отнемането на всички индивидуализирани по-горе вещи, собственост на пострадалия деянието е напълно довършено. Подсъдимият в качеството на извьршител е участвал в осъществяването на деянието, като правилно ЯРП е предявила обвинение на подсъдимия за извършена кражба в условията на „опасен рецидив”- чл.29, ал.1, б.”а” от НК, т.к. се установи, че деянието е извършено в 5-годишния срок от изтърпяването на посоченото в справката за съдимост споразумение от подсъдимия, имайки предвид и разпоредбата на чл.30 от НК и данните за съдимостта на дееца. При осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал владението на собственика на вещите, взимайки тези вещи, а по-късно с напускане на местопрестъплението е успял да установи трайна фактическа власт върху отнетото. В случая не се касае за „маловажен случай” на кражба, имайки предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението, високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. По делото се 3 установи също, че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесните вещи, или основание, което го прави или е годно да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат отнемани. В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при осъществяване на престъплението сьизвьршители, подбудители, помагачи.

От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. той е искал настъпването на инкриминирания резултат, воден от користна цел, а решението да се извърши деянието е взето непосредствено преди неговото осъществяване. Подсъдимият е разбирал противоправния и общественоопасен характер на деянието и е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е съзнавал, че сам с положените от него усилия осъществява престъпната си цел - прекъсва владението на собственика на вещите и установява свое владение незаконно, дори престъпно. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои процесните вещи предмет на кражбата - след извършване на деянието се е разпоредил фактически и юридически с вещите/чантичката с документите изхвърлил, а парите изхарчил за лични нужди/. Желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин и изградените у него престъпни навици са го подтикнали към извършване на престъплението.

Съдът изцяло споделя фактическите и правни доводи на страните относно обективна и субективна страна на процесното деяние, като категорично е установено от събраните по делото доказателствени материали, че това деяние е извършено от подсъдимия.

Съобразно гореизложеното, сьдьт прие, че подсьдимият е извършил кражбата и го призна за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

Сьдьт взе предвид следното при определяне на вида и размера на наложеното наказание:

Извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на собственост и този вид престъпления бележат изключително висок ръст през последните години в нашето общество.

Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието, проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и факта, че същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер.

Сьдьт, след като взе предвид изложеното и това, че кьм момента на извършване на престъплението общата стойност на процесните вещи предмет на кражбата е висока, това, че не всички вещи са върнати на собственика им, 4 тежкото социалното положение на дееца, младата му възраст, направените самопризнания и оказано съдействие за установяване на обективната истина по делото, както и изградените престъпни навици, проявената упорита престъпна воля от дееца при извършване на престъплението, и това, че е извършил кражбата, след като е бил многократно осъждан и не е положил усилия да си намери работа и да започне един нормален живот в нашето общество, наложи на подс. *** на основание чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК наказание от 3/три/год.ЛС, което редуцира с 1/3 до размер на 2/две/год. ЛС.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, сьдьт постанови наложеното наказание ЛС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, т.к. не може да се приложи института на условното осъждане.