Решение № 1519 от 29.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110200411 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на СТ. П. ИВ., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 7536 от 08.12.2021 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3 000 /три хиляди / лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е установено, съответно каква е била максимално допустимата маса на ППС, съответно кой е неговият собственик, както и защо е следвало водачът да се убеди, че товарът не надвишава разрешения тонаж. Счита, че е неясно дали водачът е управлявал без разрешение или затова, че не е заплатил дължимата такса. Прави оплаквания,че е посочен единствено раздел Четири от Наредбата. Сочи, че наказанието е наложено на основание чл.53, ал.1, но не е посочено кое от шестте предложения е основанието за налагане на санкцията. Счита, че няма аргументи защо е наложено наказание над минимума. Твърди, че не са налице данни за годността на използваните уреди за измерване – електронна везна и ролетка. Моли съда да отмени атакуваното НП, алтернативно да намали размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв. И.а, която поддържа аргументите, посочени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Николов, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.11.2021 г., в 15.13 ч., на път II-18, км 25+300 дясно, на 600 м преди 1

Ботевградско шосе в посока с. Чепинци - с. Казичене, жалбоподателят СТ. П. ИВ. управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГС 35 440 8X4 ББ с per. № ******, собственост на В. транс ООД, с който превозвал товар – фракция. Същият бил служител по трудов договор от 15.04.2021г. с работодател В.

И. ООД. На същото място и по същото време изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазването на Закона за пътищата служителите на АПИ – свидетелят Стайков на длъжност инспектор в отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и С.М. Същите спрели водача за проверка.

Жалбоподателят представил СУМПС, трудов договор, талон част II и пътен лист, експедиционна бележка.

В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: при измерено разстояние между осите 1.42 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос било 30.150 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка 1304/18 /5 м/. При проверката водачът не представил разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно ППС.

Въз основа на така установеното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №8337 от 18.11.2021 г. от Е.Л.С. на длъжност инспектор контрол по РПМ при АПИ, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил връчен срещу подпис на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 7536 от 08.12.2021 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3 000 /три хиляди / лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Стайков.

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение, констатирано на място.

Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля Стайков и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – разписка от 18.11.2021г., протокол за измерване на превозно средство №203 от 2021г., СУМПС, талон за регистрация част 2, пътен лист, , експедиционна бележка, , трудов договор, , заповед № РД11-1232/28.10.2021 г., заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г., заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г., заповед № А-616/11.09.2018 г., ЕС декларация за съответствие, потвърждение за поръчка, ЕО декларация за съответствие, заявление за проверка, заповед №А-616 от 11.09.2018г. и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима. От представените от жалбоподателя доказателства за изпращането на жалбата чрез куриер се установява, че 2 същата е в срок.

Разгледана по същество е частично основателна.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 18.11.2021 г.

- в деня на проверката и именно от тази дата контролният орган се счита за уведомен. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл.

34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от Е.С. - инспектор в отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 1а ЗП нарушенията по ЗП се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" за нарушения по републиканските пътища. В настоящия случай НП е съставено от Я. И., която работи на длъжност Началник на отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, като със заповед № РД-11-1232/28.10.2021 г. на и.д. председател на УС на АПИ е оправомощен да съставя НП.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП по безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението - 18.11.2021 г. - датата на извършване на проверката.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на един свидетел и жалбоподателя.

Не са налице твърдените в жалбата пороци при издаването на АУАН и НП.

Нарушението е описано достатъчно ясно, точно и конкретно в НП и АУАН, като са словесно посочени всички елементи от неговата обективна съставомерност. Нарушителят от така написаното е могъл да разбере за какво нарушение му е повдигнато обвинение, съответно е имал необходимата информация да се защити по него. Посочено е в НП и АУАН каква е била максимално допустимата маса на МПС съобразно наредбата – 19 тона.

Не е необходимо да се посочва масата на самото МПС, доколкото това не е елемент от състава на административното нарушение. Същото се отнася и за оплакването, че не е посочен собственикът на МПС. Тези две обстоятелства не са част нито от обективната, нито от субективната съставомерност на деянието, съответно тяхното непосочване не се отразява на годността на АУАН да служи за надлежно повдигане на административнонаказателно обвинение и съответно на НП да обективира волята на административнонаказващия орган да санкционира нарушителя.

Не е необходимо да се посочва нито в НП, нито в АУАН защо водачът е следвало да се убеди и да провери какъв товар и с каква маса превозва. Доколкото в състав на административно нарушение е въздигнато движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, то жалбоподателят, като субект на административнонаказателна отговорност, на общо основание, следва да е запознат с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и да се въздържа от извършване на административни нарушения.

Не се споделят възраженията в жалбата, че не става ясно за какво действие или бездействие е санкциониран жалбоподателят. В НП и АУАН е описано подробно в какво се състои нарушението, съответно, че липсва издадено и представено разрешение за извършване на превоза, доколкото провереното МПС е извънгабаритно. Самият състав на административно нарушение – чл.53, ал.1, т.2 от ЗП санкционира липсата на разрешение, обстоятелство, което е посочено както в АУАН, така и в НП. Не е необходимо в АУАН и НП да бъде описан редът за издаване на разрешение, както се твърди в жалбата. Единствено 3 е необходимо да се посочи, че разрешение за превоза липсва. Жалбоподателят не е санкциониран за това, че не е предприел действия за издаване на разрешително, както имплицитно се твърди в жалбата, за да е необходимо да се посочи какви са тези действия, а е наказан за това, че е извършвал движение с извънгабаритно МПС без разрешение.

Противоправното поведение се изразява в активните действия на водача по движение с извънгабаритно превозно средство, а не в противоправно бездействие – неиницииране на процедура по снабдяване с такова разрешение, както се твърди в жалбата. Поради това каква е била процедурата по сдобиването на разрешение не е относима към нарушението, за което И. е санкциониран. Нейното непосочване не е нарушение на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.

Неправилно в жалбата се твърди, че не е посочена правилно санкционната норма, като е записано, че наказанието е наложено на основание чл.53, ал.1 от ЗП. В обстоятелствената част на НП е изрично пояснено, лист 3 от НП, че основанието е чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, което е напълно достатъчно за удовлетворяване на изискването на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН.