Определение № 288 от 09.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. София, 09.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20251001000274 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Национална агенция за приходите срещу определение № 1008/10.03.2025г. по т.д.н. № 1119/21 по описа на СГС, с което е оставено без уважение възражението, подадено от Държавата чрез Национална агенция за приходите срещу Сметка №1 за разпределение по чл.

721, ал. 2 ТЗ на „Ф-Строй груп“ЕООД /в несъстоятелност/, обявена в търговския регистър на 11.02.2025 г. и е одобрена сметка № 1 за разпределение.

В частната си жалба твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно тъй като противоречи на материалния закон по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 721 ал. 3 от ТЗ, синдикът не може да откаже включването в сметката за разпределение на вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, ако задължението е поето с негово съгласие или е признато от него. Причината за подобна законодателна уредба, според жалбоподателя е факта, че задължения срещу длъжника биха могли да възникнат на всеки един етап от производството по несъстоятелност и съществува възможност към датата на изготвяне на сметката за разпределение същите да не са включени в списък на приети вземания или подобен списък да не е одобрен от съда по несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 722. ал, 1. т. 7 от ТЗ създавала привилегия за вземанията, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника спрямо необезпечените вземания, възникнали до датата на същото решение.

Нормата на чл. 722 от ТЗ регламентирала реда на разпределение на събраните парични суми, вследствие на осребряване на имущество от масата на несъстоятелността и определяла задължителната последователност на удовлетворяване на вземанията. Съгласно тази разпоредба, събраните парични 1 средства се разпределят между отделните редове кредитори и се погасяват в поредност според вида на вземанията и времето на тяхното възникване, като едва след пълното погасяване на вземанията от съответен ред се пристъпва към разпределение на суми за погасяване на вземания от следващ ред. С оглед изложеното, за да пристъпи към разпределение на суми в полза на кредитори от последващ ред в производството по несъстоятелност синдикът следва да е удовлетворил вземанията на кредиторите от предходните редове, в конкретния случай - да са удовлетворени всички вземания по реда на чл. 722. ал. 1. т. 6 от ТЗ, след което да се предвидят средства за удовлетворяване на вземанията с поредност по чл. 722, ал. 1. т. 7 от ТЗ.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като вместо това да бъде постановено ново, с което съдът да откаже да одобри сметката за разпределение и да укаже на синдика да изготви нова сметка, е която да бъде предвидено пълно удовлетворяване на публични вземания по чл. 722, ал. 1, т.

7 от ТЗ в общ размер на 135,05 .лв., както и на публичните вземания за лихви, след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в общ размер на 1 877,00 по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.

Моли съдът да постанови и спиране на изпълнението на обжалваното определение на основание чл. 277 от ГПК.

В срок не е постъпил писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С молба от 05.02.2025 г. по т.д.н. № 1119/21 по описа на СГС е представена изготвена от синдика на „Ф-Строй груп“ ЕООД /в несъстоятелност/ - Т. Н., сметка за разпределение № 1 на наличните суми в масата на несъстоятелността. Сметката за разпределение е обявена от синдика в ТРРЮЛНЦ на 11.02.2025 г.

На 25.02.2025 г. В срока по чл. 728 ТЗ, е депозирано възражение срещу сметката за разпределение от кредитора Национална агенция за приходите.

Във възражението са изложени твърдения за възникнали след откриване на производството по несъстоятелност публични вземания на длъжника, а именно начислените такива въз основа на подадени от него декларации, съответно за данък върху доходите на физическите лица в общ размер на 135.05 лв. /Декларация обр. 6 с вх. № 220022500485368/18.01.2025 г. за м.

12.2024 г. – по която дължими са 45.05 лв. и Декларация обр. 6 с вх. № 220022501192639/05.02.2025 г. за м. 01.2025 г. – по която дължими са 90 лв./, както и начислените върху сумите лихви в общ размер от 16.12 лв. за периода 01.09.2023 г. – 31.12.2024 г.

В депозираното възражение, кредиторът НАП твърди, че съгласно разпоредбата чл. 721, ал. 3 ТЗ синдикът не може да откаже включването в сметката за разпределение на вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, ако задължението е поето с неговото съгласие и е признато от него, каквито са вземанията въз основа на подадените от длъжника декларации, имащи характер на частни 2 свидетелстващи документи относно обстоятелствата, релевантни за определяне на дължимия данък. Във възражението се оспорва размерът на вземането за лихва, включено в сметката за разпределение, начислена върху главниците на приетите в производството публични вземания на НАП в размер на 1 747.46 лв., начислени за периода 14.10.2021 г. – 02.02.2025 г., като твърди, че действителният размер на сумата за лихви възлиза на 1 860.88 лв.

Сочи като ред на удовлетворяване на невключените в сметката суми за главницата по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, които подлежат на удовлетворяване преди включените в чл. 722, ал. 1, т. 8 и 9 ТЗ. Моли да бъде постановен отказ за одобрение на сметката за разпределение, като бъде указано на синдика да изготви нова такава, с която да бъде предвидено пълно удовлетворяване на публичните вземания.

След извършване на преценка на основателността на възражението срещу сметката, съдът по несъстоятелността е преценил, че същото е неоснователно, тъй като вземанията, за които се твърди да се ползват с привилегията на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, а именно неплатени данъци, макар и да представляват публични такива с падеж след откриване на производството по несъстоятелност, следва да бъдат включени в списък на приетите вземания, който е допълнително изготвен. Действително, вземанията представляват такива признати от длъжника като произхождащи от заявеното в подписаните от него декларации, но включването им като дължими такива и подлежащи на погасяване при осребряване имуществото на длъжника в производството по несъстоятелност, следва да бъде извършено по реда на чл. 688 ТЗ, при установяване реда на привилегията при удовлетворяването им и тяхната дължимост, с възможност на длъжника и останалите кредитори да заявяват своите възражения срещу това. Задължението на НАП – в качеството на процесуален субституент на държавата, да предяви публичните вземания в производството по несъстоятелност на неплатежоспособния длъжник, произхожда пряко от текста на разпоредбата на чл. 164, ал. 3 ДОПК. С оглед изложеното е оставил без уважение направеното възражение и е одобрил сметката за разпределение, така както е била предложена от синдика.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на СГС относно основателността на възражението. Със сметка за разпределение се разпределят вземанията на кредиторите, включени в списък с приети вземания, съобразно разпоредбата на чл. 721, ал. 1 от ТЗ, според която синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, който ред се определя именно чрез включването на вземанията в списъка, и неговото одобряване, след приключването на евентуална процедура по оспорването му. Дали същите следва да са предявени или синдикът е длъжен служебно да ги включи в списъците с приети вземания зависи от конкретният им вид, но за да бъдат удовлетворени изцяло или частично, чрез включването им в сметка за разпределение, вземанията на кредитори винаги следва да имат качеството на такива - именно включени в списък с приети вземания, съответно – подлежащи на разпределение по реда на чл. 721 и сл. от ТЗ. Само вземанията от вида на процесните, но установени 3 с влязъл в сила акт, подлежат на служебно включване в списък с приети вземания – чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Останалите вземания, включително публичните, и включително известните на синдика, като възникнали с негово участие или съгласие, следва да бъдат предявени с оглед на съответните разпоредби на ТЗ и от разпоредбите на чл. 164, ал. 3 и 4 от ДОПК, съобразно които публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго, а в случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.

Разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от ТЗ не отменя законоуреденото в чл. 164 от ДОПК задължение на НАП да предявява публичните вземания, като процесните, ако и доколкото са от вида, визиран в същата разпоредба, в производството по несъстоятелност на длъжника и по законоуреденият в ТЗ ред за това, с оглед възможността за провеждане и на процедурите по възражения срещу списъка, и одобряването му, а само императивно предотвратява възможността за синдика да откаже включването им в такъв списък.

Не се спори обаче по делото, че всички процесни вземания, не са включени в списък с приети вземания към момента на съставянето и одобряването на процесната частична сметка за разпределение.

По искането за спиране изпълнението на обжалваното определение: постановеното от съда по несъстоятелността определение по реда на чл. 729, ал. 1 ТЗ не подлежи на незабавно изпълнение. Съобразно разпоредбата на чл.

729 ал. 4 от ТЗ одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика. В конкретния случай до влизане в сила на определението за одобряване на сметката за разпределение, не може да се приеме, че същата е одобрена.

Следователно искането за спиране е недопустимо, поради липса на правен интерес и следва да се остави без разглеждане.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на жалбоподателя

Национална агенция за приходите за спиране на изпълнението на обжалваното определение.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1008/10.03.2025г. по т.д.н. № 1119/21 по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5