Решение № 22 от 03.05.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Търговище, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223500600001 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Ц. И. от АК – Търговище, защитник на подс. П. П. И. с ЕГН ********** от гр. Попово, срещу присъда № 67, постановена на 01. 12. 2021 год. по НОХД № 306 / 2020 год. на Районен съд Попово. Присъдата се атакува с възражения за неправилно приложение на закона, необоснованост и незаконосъобразност и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се за отмяната и, и постановяване на нова, с която подс. бъде оправдан изцяло. Жалбата се поддържа на същите основания в съдебно заседание.

Подсъдимият моли да бъде оправдан.

Представителят на окръжна прокуратура изразява становище за цялостна неоснователност на жалбата, моли съдът да потвърди присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована.

Съдът, след преценка на оплакванията по жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:

Жалбата НЕОСНОВАТЕЛНА.

НОХД № 306 по описа на Районен съд – Попово е образувано въз основа внесен обвинителен акт срещу подс. И. ЗА ТОВА, че на 09. 06. 2020 1 година, около 21.00 ч. в гр. Попово, на ул.“Гагарин“, в полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. № Т 72 – 84 КТ и в РУ – Попово извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – ухапал по ръката и посегнал да удари полицейски инспектор от РУ – Попово Й.Й, направил опит да повреди полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. № Т 72 – 84 КТ, като удрял с глава страничните стъкла на автомобила, ритал и плюл по седалките му, и по возещите се отпред полицейски служители Й.Й и ММ, блъснал полицаите от ООР пред сградата на РУ – Попово СтХр и ББ проявил оскърбително отношение и отправил закани, псувни и обидни думи към полицейските служители от РУ – Попово Д. Д, ММ, СтХр, Й.Й, и ББ – престъпление по чл.

325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

Съдът признал подс. И. за виновен по предяветоно му с ОА обвинение – чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 36 и чл. 54 от НК - и му наложил наказание от ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим – чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На осн. чл. 23 – чл. 25 от НК съдът определил на подс. ОБЩО наказание между отделно наложени му с присъди по НОХД № 64/2018 год. и НОХД № 45/2018 год. – двете на РС – Попово, а именно най – тежкото от тях – ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“, което наказание, на осн. чл. 68, ал. 1 от НК ПРИВЕЛ в изпълнение за ефективно изтърпяване при първоначален „ОБЩ“ режим.

В тежест на подс. И. били присъдени разноските по делото.

За да постанови присъдата си, първостепенният съд приел следната фактическа обстановка:

Подс. И. живеел в гр. Попово, към момента на извършване на деянието бил ученик, неженен, осъждан.

На инкриминираната дата, съгласно план за провеждане на СПО по линия „Наркотици“ на територията на РУ – Попово, се провела такава. На ул.

„Гагарин“ в града, в близост до блок 11, полицейски служители от състава на РУ – Попово извършвали проверка на св. Пс, при която установили, че последния държи в себе си суха, зелена тревиста маса. По време на проверката на Пс подс. се намирал в близост – на пейка, от която нямало непосредствена видимост към мястото на проверката, в компанията на св.

Тодорова, нейния приятел – св. К и свВ. Подс. бил употребил значително количество алкохол, вследствие на което се намирал във възбудната фаза на алкохолно опиване. В един момент той тръгнал да уринира зад блока, когато забелязал вече извършващата се проверка от полицейските служители, на св.

Пс. Подс. се насочил към полицейските служители и когато ги наближил започнал да крещи нецензурни думи, да псува и ръкомаха. Св. Й. Й /полицай/, който познавал подс. като лице от криминалния контингент, му поискал документ за самоличност, който подс. отказал да представи. Подс. посегнал 2 да удари св. Й по лицето, при което последния използвайки полицейска хватка успял да го хване за ръката и да го обездвижи, като по време на тези действия подс. успял да го ухапе по един от пръстите на ръката. След това св.

Й, подпомогнат от колегата си – св. Д – успели да поставят белезници на подс. и да го сложат с лице към земята. Впоследствие подс. бил изправен и въведен в патрулен автомобил „Опел Астра“. По това време на место пристигнал и втори патрулен автомобил от РУ - Попово, в който бил св. Хр и с който автомобил до РУ – Попово бил транспортиран св. Пс.

Полицейският автомобил „Опел Астра“ в който бил качен подс. се управлявал от св. Й, а на задната седалка до подс. бил св. Д. Въпреки, че бил с белезници, подс. продължил с неадекватното си поведение – удрял с глава по страничните стъкла на автомобила, ритал и плюл по возещите се отпред свидетели Й и М /също полицай/. След като бил отведен в сградата на РУ – Попово, белезниците на подс. били свалени и бил предаден на свидетелите Хи Б /полицаи/, със задача да го отведат до филиала на ЦСМП гр. Попово, където да бъде извършен медицински преглед с оглед предстоящото му задържане по реда на ЗМВР. В момент в който св. Хи Б тръгнали към автомобила, подс. изведнъж отново станал агресивен, взел да се дърпа и да прави опити да избяга. Опитал се да събори св. Хр, но не успял, като обаче в суматохата св.

Хр скъсал панталона си. С общи усилия Хи Б успели отново да сложат белезници на буйстващия подс., след което и да го вкарат в служебния автомобил, като до него седнал св. Борисов, а управлявал Хр. Подс. крещял, буйствал, удрял главата си в страничното стъкло, плюел по седалките. След като бил приведен в ЦСМП гр. Попово, на подс. бил извършен медицински преглед, като в изготвения фиш отразяващ състоянието му било отразено, че не съобщава оплаквания и е клинично здрав, респ. няма пречка да бъде задържан в РУ – Попово. Подс. бил върнат в управлението и задържан.

Три дни по – късно, на 12. 06. 2020 год. подс. И. посетил МБАЛ – Търговище, където по негово искане бил освидетелстван от съдебен лекар.

Заявил пред лекаря, че на 09. 06. 2020 год. бил притискан към земята и удрян с ръце по лицето, удряна била и главата му в земята от служители на полицията. Било му издадено СМУ в което съдебния лекар отбелязал наличие на множество дълбоки охлузвания по лицевата част на главата, по дясното рамо, по дясната ръка и предната повърхност на двете колена – увреждания, които могат да бъдат получени по начин и време, както съобщавал прегледаният. С оглед на това, в съдебната фаза на процеса, след като обобщил медицинските документи, първостепенният съд назначил СМЕ. В заключението си и пред съда др. Г /съдебен лекар/ заявил, че не може да приеме, че при задържане на подс. е употребена таказа физическа сила, която да е довела до получаване на мозъчно сътресени и загуба на съзнание. Сочи се също, че неадекватните прояви на подс. най – вероятно се дължат на употребеният 2-3 часа преди това алкохол, при което подс. се е намирал във възбудната фаза на алкохолното опиване.

Така приетата фактическа обстановка въззивната инстанция намира за 3 безспорно установено, базирана изцяло на доказателствата по делото – гласни и писмени. Съдът е обсъдил тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е стигнал до единствено правилния извод за виновно поведение на подс., поради което го е признал за виновен по първоначалното обвинение.

В тази връзка възражението на защитата за необоснованост на проверявания съдебен акт са неоснователни. Първостепенният съд е изследвал задълбочено всички относими към доказване на обвението доказателства и е направил правилни изводи.

Неоснователни са и останалите възражения на защитата, инициирани със въззивната жалба и поддържани в проведеното съдебно заседание от въззивната инстанция. Въззивният съд не констатира допуснати пред първостепенният съд нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на проверяваната присъда. Напротив, първостепенният съд е изпълнил изцяло задълженията си по събиране на доказателствата, уважил е всички направени от подс. и неговия защитник искания, и едва след като са били изчерпани всички следствено – процесуални действия делото е приключено.

Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на присъдата.

Първостепенният съд, въз основа на приетата фактология е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че стореното от подс. съставлява както от обективна, така и от субективна страна хулиганство – престъпление по чл.

325 от НК. И това е така, защото с поведението си подс. е осъществил всички обективиращи признаци на хулиганството. На лице са „непристойни действия“, на лице е „грубо нарушаване на обществения ред“, на лице е демонстрация на „явно неуважение към обществото“. Нещо повече, на лице е „изключителна дързост“ която води и до по – тежко обвинение, това по ал. 2 на чл. 325 НК. „Изключителна дързост“ съгл. Указанията на ВКС – ПП № 2/26. 06.1974 год. по НД № 4/74 год. – раздел ІІ, т. 2, б. „в“ е на лице, „когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление“.

Предвиденото от законодателят наказание за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК е до ПЕТ години „лишаване от свобода“. На подс. И. първостепенният съд е определил наказание „лишаване от свобода“ в размер на ШЕСТ месеца, отчитайки, че не са на лице предпоставки за приложение на чл. 55 НК. Наред с това, предвид, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по влезли в сила две отделни, осъдителни присъди, правилно е отбелязано, че не следва изобщо да се обсъжда /невъзможен за приложение е инстиута за условно наказание/ възможността на чл. 66, ал. 1 НК.

Видно от справкана за съдимост на подс. И., той има две отделни, 4 влезли в сила присъди: 1. С присъда № 68/02. 05. 2018 год. по НОХД № 64/2018 год. на РС – Попово, за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 63 НК, му било наложено наказание от ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 69, ал. 1 НК за срок от ТРИ години от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на 17. 05. 2018год. и 2. С присъда № 69/02. 05. 2018 год. по НОХД № 45/2018 год. на РС – Попово, за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 63 НК му било наложено наказание от ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 69, ал. 1 НК за изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата влязла в сила на 17. 05. 2018 год.

Правилно и законосъобразно съдът определил наказание от ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“ за процесното деяние по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК Както беше отбелязано по – горе, за деянието в закона е предвидено наказание ЛОС в размер до ПЕТ години. Т. е. определеното като размер наказание „лишаване от свобода“ е малко над законовия минимум, като са отчетени всички обстоятелства – отегчаващи и смекчаващи – констатирани по делото. Правилно е определен първоначалния режим за изтърпяване на наказанието /липсва законова възможност за приложение на чл. 66, ал. 1 НК/.

Правилни са и последващите действия – определяне на общо наказание по двете влезли в сила присъди, които се намират в условие на реална съвкупност помежду си съгл. чл. 23 – 25 НК, поради което съдът определил общо наказание – ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“, като е постановил отделно изтърпяване на това наказание.

Колкото до изтъкнатите пред въззивната инстанция констатирани наранявания на подс. от съдебния лекар, правилно съдът не ги е съобразил, защото при освидетелствуването му в ЦСМП гр. Попово не са констатирани никакви наранявания и подс. не е съобщил за такива.