Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 316 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 541/2025
Вид
Решение № 316
Подписан
16.07.2026
В сила
19.08.2026
Състав
Росица Кюртова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Цветелина Бакалова като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело № 20255300900541 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Д. Г. Т., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.П. К., съдебен адрес **, твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 21.03.2025 г. в **. Твърди, че произшествието е виновно причинено от Р. Н. А., който при управление на л.а.Форд Мондео с **** РН е нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра завиване в обратна посока не е пропуснал движещия се по пътя с предимство мотоциклет КТМ 250 ЕХЦ с рег.№***, управляван от ищеца, и реализирал удар със същия. В резултат от произшествието ищецът получил телесни увреждания., описани подробно в исковата молба, в т.ч. множество счуплания. на подбедрицата, травма на чеерния дроб, контузия на гръдния. кош, повърхностни травми на корема, гърба, таза, травма в областта на белия дроб, контузия на главата и тялото, част от които с отоци. Твърди се, че ищецът е постъпил веднага в болнично заведение, където са констатирани травмите, предприето е медикаментозно лечение и е извършена операция с открито наместване на фрактура на лявата подбедрица. Твърди се, че ищецът е бил в продължителен отпуск поради временна неработоспособност. За лечението ищецът е заплатил сумата 2 464,80 лв., в т.ч. за остеосинтезен пирон и потребителска такса. Описват се в исковата молба претърпените от ищеца болки, страдания. и неудобства в рамките на лечебния. и възстановителен период, като се твърди, че ищецът все още не е възстановен, както и, че инцидентът е повлиял отрицателно на психологическото му състояние. Твърди се, че автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован при ответника, който след извънсъдебна претенция, по която е образувана щета №2510025257, не е предложил плащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца в законоустоновения. срок. Въз основа на така изложените обстоятелствени 1 твърдения., в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 26 000 лв., частично от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания., както и да му заплати сумата 2 464,80 лв. – обезщетение за посените имуществени вреди, като двете суми заплати, ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. (датата, на която изтича срокът за уведомяване на застрахователя от делинквента) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а.Форд Мондео с **** РН към датата на настъпване на процесното ПТП. Не оспорва постъпването на извънсъдебна застрахователна претенция, но възразява, че същата не е конкретния и с нея не са представени всички изискани от застрахователя документи, поради което е налице хипотеза по чл.497, ал.1, т.2 КЗ, в която лихви на ищеца не се следват. Изтъква, че исковете са предявени, преди да изтече срокът за произнасяне по претенцията. Посочва, че не е получавал уведомление за произшествието от делинквента. Оспорва описания. в исковата молба механизъм на произшествие. Възразява, че застрахованият.т при него водач не е извършвал обратен завой, тъй като мястото не позволява такъв, а се е включвал в движението, същевременно ищецът е предизвикал колизията поради невнимание и неспазване на дистанция и има изключителна вина за ПТП.

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, изразяващо се в това, че ищецът не е упражнил постоянен контрол върху управляваното от него двуколесно превозно средство, като е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, както и в това, че е бил без лични предпазни средства – ботуши, панталон, ръкавици, яке и каска, както и в това, че се е движел с превишена скорост. Възразява и по размера на претендираното обезщетение, като го счита за необосновано и прекомерно завишен. Развива подробни съображения. в тази насока. Оспорва твърдените от ищеца вреди, както и същите да са с описания. от него интензитет и продължителност. Оспорва твърдения.та за тежко психологично състояние на ищеца. Оспорва на ищеца да е извършвана оперативна интервенция, както и плащанията към болницата да са по повод такава. По изложените съображения. моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба се оспорват възраженията на застрахователя.

Поддържа се описания.т в исковата молба механизъм на произшествие, в която насока се препраща към протокола за ПТП и се излагат правни съображения. относно неговата доказателствена стойност. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.45 ЗЗД, според която вината се презумира до доказване на противното. Отрича се ищецът да е извършил нарушения. на правилата за движение по пътищата, които да са в причина. връзка с произшествието, поради което не е налице съпричиняване. Поддържа се, че искът е съобразен по размер с изискването за справедливост на обезщетението. По отношение претенцията за лихви се поддържа, че задължението за плащане на лихви падежира с изтичане на срока за уведомяване на застрахователя от прекия причинител. Евентуално, 2 лихва се претендира от датата на уведомяване на застрахователя от пострадалия – 29.04.2025 г. Възразява се за прекомерност на разноските на ответника.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат заявените с отговора възражения. Допълва се, че невъзможността за определяне размера на обезщетението поради действия, зависещи от молителя и по негова изключителна вина, освобождава ответника от отговорност на основание чл.412, ал.2 КЗ.

В открито съдебно заседание на 07.07.2026 г. е допуснато изменение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди чрез увеличаването й по размер, като след изменението същата се счита предявена за сумата 30 000 евро, частично от 61 335,03 евро, равни на 120 000 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение по а.н.д.№114/2026 г. на РС Карлово е одобрено споразумение, с което Р. Н. А., роден на **, от **, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.б), предложение второ във вр.с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 21.03.2025 г. в **, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Форд Мондео с **** РН, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата („Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“) и чл.26 от същия закон („Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство… Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата …“), при което по непредпазливост е причинил на Д. Г. Т., ЕГН **********, от **, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на лява голямопищялна и лява малкопищялна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.

Няма спор по делото, а това се установява от приложения. констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и от приложената справка от Гаранционен фонд, че за управлявания. от Р. Н. А. автомобил с **** РН е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, включващ датата на горното произшествие (01.03.2025 г. – 28.02.2026 г.).

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 29.04.2025 г.

(л.11, л.34, л.141) с молба, към която са приложени епикриза, болничен лист, фактури и 3 справка ГФ. С писмо от 29.04.2025 г. застрахователят е изискал от ищеца представяне на цялата документация, удостоверяваща настъпилото пътнотранспортно произшествие и претърпените вреди, в т.ч. влязъл в сила акт, с който приключва наказателното производство, експертизи, протокол за оглед, както и и констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В отговор на това ищецът е представил заверен препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а с писмо от 28.08.2025 г. ответникът го е уведомил, че следва да бъде представена и останалата посочена в писмото от 29.04.2025 г. документация, респективно – че до представянето й по претенцията „няма да има развитие“. Няма спор, че ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по тази претенция.

От приложените по делото медицински документи се установява, че ищецът е постъпил в болнично заведение на 21.03.2025 г. и е изписан на 27.03.2025 г. с диагноза „Множествени счуплания. на подбедрицата, закрито“. В епикризата от „УМБАЛ Св.Георги“ ЕАД е отразено, че са извършени изследвания и образна диагностика. Освен ортопедичните травми, са констатирани още контузионни промени в чеерния дроб и хематом в долна празна вена – последните без или с обратна динамика, съответно предприето е консервативно и оперативно лечение, като пациентът е изписан в подобрено общо състояние. Оперативното лечение се е състояло в отворено наместване фрактурата на долния. крайник с вътрешна фиксация. На ищеца е предписано да не стъпва на оприрания крайник в период от три месеца. От приложените амбулаторни и болнични листове се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 21.03.2025 г. до 26.05.2025 г., както и от 26.07.2025 г. до 16.09.2025 г. В един от амбулаторните листове (л.166) е отразено, че ищецът е провеждал рехабилитация.

Установява се от приложените на л.16 и л.17 фактури, че за престоя си в болничното заведение и за остеосинтезен тибиален интрамедуларен титаниев пирон, какъвто е поставен при операцията, ищецът е сторил разходи в общ размер 2 464,80 лв., равняващи се на 1 260,23 евро.

Разпитани са като свидетели Р. А., Н.П. и Г. Т.. От показанията на първия се черпят данни относно механизма на произшествието. Свидетелят А. е потеглял с автомобила си, за да се включи в движението, като преди това автомобилът е бил паркиран на тротоара.

Свидетелят имал намерение да направи обратен завой, за да поеме в обратна посока спрямо тази, в която е бил разположен автомобилът, преди да потегли. Преди да предприеме маневрата, пропуснал автомобил, който се движел по пътя, после потеглил и когато автомобилът му бил разположен перпендикулярно на платното за движение, чул шум и видял мотоциклет по същия път. Било късно да реагира по друг начин, затова спрял и мотоциклетът се блъснал в автомобила от лявата му страна. При сблъсъка мотоциклетистът се ударил в предното стъкло на автомобила, плъзнал се по капата, след което паднал на земята. Започнал да вика от болка. Оплакал се от болки в крака. Свидетелят му дал вода и го посъветвал да остане на земята, докато дойте медицински екип. След около 10-на минути на място пристигнали полицейски органи и линейка. Ищецът нямал предпазни средства по себе си.

4

От показанията на останалите двама свидетели се установява, че непосредствено след удара, който го сполетял, ищецът изпитвал силни болки в крака, имал кръв по лицето, дишал трудно, бил изплашен, оплаквал се и от болки в корема и гърдите. Бил откаран с линейката в болница, където лежал седем дни, свидетелката Петрова се грижела за него през цялото време, защото не можел сам да се обслужва. Направена била операция на крака, лекарите казали, че има травма в чеерния дроб и хематом близо до сърцето. По време на престоя в болница ищецът приемал болкоуспокояващи и антибиотици. Лечението продължило в дома му, където ищецът ползвал и лекарство за успокоение на нервите. Един месец не ставал от леглото, бил обслужван от свидетелите. После го пренасяли до баня и тоалетна, които били на долния. етаж. Три месеца не стъпвал на левия си крак. Не се чувствал добре от това, че зависи от други хора и че не може да полага грижи за трите си деца, най-малкото от които само на месеци. Междувременно провел едноседмична рехабилитация. Около два месеца ползвал патерици. През юли 2025 г. започнал да се придвижва без помощно средство. В момента още **, има страх от мотори и автомобили и лесно се изнервя. Вече ходи на работа, но не е пълноценен, тъй като кракът още го боли, подува се и трудно се разгъва. Има два огромни ** от операцията.