Решение № 124 от 10.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. ВЕ.ко Търново, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234100100976 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. М. Т., чрез адв. Д. Д. – САК, срещу Х. Д. Н.. Развити са съображения, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № 89 от 16.12.2022 година по гр.д. № 344/2022г. на Районен съд – Елена. Твърди се, че по време на брака – на 24.06.2022 година, двамата продали жилище, придобито от тях в режим на СИО за сумата в размер на 164 289.72 лева, от която сумата в размер на 16 429.00 лева била платена преди сключване на договора по банкова сметка на ответника, сумата в размер на 53 250.00 лева била заплатена по банков път и послужила за погасяване на всички задължение по договора за кредит, с който било купено жилището и сумата в размер на 94 610.72 лева била преведена по банкова сметка на ответника след заличаване на ипотеката, учредена във връзка със закупуването на жилището. Посочва се, че ищцата била въведена в заблуждение от ответника, че с получените средства ще бъде закупен друг имот на името на децата им, но това не се случило, а няколко месеца след продажбата на имота двамата се развЕ.. Твърди, че ответникът отказва както да закупят нов имот, така и да предаде на ищцата половината от продажната цена, получена от продажбата на жилището. Направено е искане да бъде постановено решение, с което на основание чл. 45 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 55 519.86 лева, представляваща имуществената вреда, равняваща се на половината от получената цена от продажба на недвижим имот, обективирана в НА № 4, том III, рег. № 4244, дело № 359 от 24.06.2022 година на нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 при НК на РБ, ведно със законната лихва, считано 1 от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност е направено искане сумата да бъде присъдена, като дължима на основание чл. 30, ал. 1 СК – половината от вземането, което ответникът има към банката и за което ищцата има принос и в условията на евентуалност - дължима на основание чл. 59 ЗЗД, като задържана от ответника без основание. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника развива съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочва, че в подписаното между страните споразумение по чл. 51 СК е записано, че двамата нямат взаимни претенции от имуществен характер. Оспорва ответникът да е инициирал продажбата на жилището, като твърди, че причината за продажбата била нежеланието на ищцата да живее в него, поради което решили да го продадат и да вложат парите в някакъв бизнес.

Посочва, че без знанието и съгласието на съпруга си ищцата, чрез дружество, на което била едноличен собственик на капитала и управител, сключила с Община Полски Тръмбеш договор за отдаване под наем на помещение, което да бъде използвано за ресторант, като голяма част от получената сума била използвана за нуждите на ресторантьорския бизнес на ищцата – покупка на всички необходими уреди, оборудване на помещението за готвене, уреди за съхранение на храната, включително топли и студени витрини, пособия за готвене, сервиране и т.н., както и за ремонт на помещението. Освен това в периода на стартиране на бизнеса ищцата реално не получавала доходи, а отварянето на ресторанта дълго време генерирало само разходи, като ответникът също бил без работа, поради което издръжката на семейството в периода от получаване на парите до развода на съпрузите, се осигурявала от сумата, получена от продажбата на жилището. Твърди, че с част от парите – 13 000.00 лева, от брата на ответника е закупен лек автомобил „БМВ 318 Д“, с рег. № ВТ4095КХ, който й е предаден през месец юни 2022 година, а цената платена след получаване на сумата от сделката и който след развода е останал в дял на ищцата. Посочва, че с част от сумата е заплатена и комисионната на брокера за продажбата на жилището. Твърди, че с друга част от сумата – 10 000.00 лева била върната финансова помощ на родитЕ.те на ответника, които им дали при закупуването на въпросното жилище. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на НА № 4, том III, рег. № 4244, дело № 359 от 24.06.2022 година на нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 при НК на РБ /л. 14-15/ безспорно се установява, че на посочената дата страните по 2 делото са продали недвижим имот, находящ се в град ВЕ.ко Търново, ***, ет. 8, ап. 33, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** - жилище апартамент с площ 110.52 кв.м., заедно с придаденото му избено помещение № 29 с площ 4.68 кв.м., заедно със съответните на имота 3.67 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и съответните на застроената площ идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *** за сумата в размер на 164 289.72 лева, която се заплаща по банков път по следния начин: сумата в размер на 16 429.00 лева е заплатена по банкова сметка на Х.

Д. Н. преди подписване на договора; сумата в размер на 53 250.00 лева ще бъде заплатена по банков път по съгласие на двамата продавачи по банкова сметка на Х. Н. за погасяване на всички задълженията продавачите към „Банка ДСК“ АД по договор за кредит от 11.12.2013 година и сумата в размер на 94 610.72 лева ще бъде преведена по съгласие на продавачите по банкова сметка на Х. Д. Н. след заличаване на ипотеката в полза на „Банка ДСК“ АД.

Видно от Договор за покупко-продажба на МПС от 29.06.2022 година, с нотариална заверка на подписите, рег. № 2738 от 29.06.2022 година на нотариус С. ЯЙ.а, рег. № 787 при НК на РБ /л. 53/, С. М. Н.а е закупила от Николай Д. Н. лек автомобил „БМВ 318 Д“ с рег. № ВТ4095КХ за сумата в размер на 1 800.00 лева, платена изцяло и в брой преди подписване на договора. Застрахователната стойност на лекия автомобил, посочена в договора, е в размер на 1 000.00 лева.

Между страните не е спорно и че с Решение № 89 от 16.12.2022 година по гр.д.

№ 344/2022г. на Районен съд – Елена /л. 7-9/, е прекратен с развод бракът между страните, сключен на 09.08.2008 година, за който е съставен акт за граждански брак № 179 от 09.08.2008 година на Община ВЕ.ко Търново. От приложеното заверено копие на Споразумение по чл. 51 СК от 04.11.2022 година /л. 134/ се установява, че страните са постигнали съгласие, че „Останалите движими вещи сме подЕ.ли извънсъдебно и нямаме взаимни претенции от имуществен характер“.

От приложените заверени копия на Договор за наем на недвижим имот от 22.07.2022 година, ведно с Протокол от 22.07.2022 година, Заповед № СА-03-04-9290 от 07.09.2022 година на Кмета на Община Полски Тръмбеш; Отчет за изпълнените работи от 08.11.2022 година, както и Инвентаризационен опис от 31.12.2022 година /л.

104-109/ се установява, че 22.07.2022 година Община Полски Тръмбеш е отдала под наем на ищца недвижим имот - бар, ведно с подробно описаното налично в него общинско имущество, на който е извършен ремонт на стойност 1 033.37 лева.

По делото са представени и заверени копия на извлечения от банкова сметка с IBAN: BG75STSA93000021398395 на Х. Д. Н. за периода от 01.01.2022 година до 30.11.2022 година /л. 29-52/, от които се установява, че на 21.03.2022 година по банковата сметка на ответника е постъпила сумата в размер на 16 429.00 лева, 3 представляваща капаро за покупка на ап. 33, ет. 8, ул. „Твер“ 10 град ВЕ.ко Търново и на 11.07.2022 година – сумата в размер на 94 610.72 лева. Сумата е изтеглена до края на месец август на траншове от по 1 000.00 лева, 2 000.00 лева, 5 000.00 лева и 10 000.00 лева. Приложени са и извлечения от банкова сметка на М.Т.К. за периода от 01.01.2022 година до 31.12.2022 година /л. 88-92/ и на С. М. Т. за периода от 02.01.2022 година до 03.11.2022 година /л. 94-103/.

Видно от приложеното заверено копие на Писмо, изх. № 17-10-170447/1 от 13.12.2023 година, рег. № 1299241 на „Банка ДСК“ ЕАД /л. 93/ Х. Д. Н. има открити сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: спестовна сметка № 21449369 - BGN; разплащателна сметка № 21398395 – BGN. Представено е и Удостоверение от 24.06.2024 година на „Банка ДСК“ /л. 137/ за това, че Х. Д. Н. притежава разплащателна сметка с IBAN: BG75STSA93000021398395.

Представени са и други писмени доказателства, неотносими към предмета на спора.

В проведеното на 08.05.2024 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят Т. И. П. посочва, че познава и двете страни, както и че е посредник при покупко-продажби на недвижими имоти и е съдействал на страните при продажбата на жилището им в град ВЕ.ко Търново преди около две години. Заявява, че след продажбата на жилището във ВЕ.ко Търново не са го ангажирали да търси нов имот. Ходили са на един оглед на Самоводската чаршия да видят имот, но не е имал конкретен ангажимент. Посочва, че по негов спомен плащането на продажната цена при сделката било по банков път, по сметка на ответника, като според него мотивът за продажбата не е бил покупката на друг имот. Заявява, че доколкото си спомня е имало техни задължения към НАП предвид факта, че двамата са живяли преди в чужбина, които той платил след изрична предварителна уговорка с Х., че той ще му възстанови сумата, като по негов спомен връщането на парите било след продажбата в порядъка на около 1 000 лв. Посочва, че е получил комисионна след приключването на сделката може би около 4 000 - 5 000 лв., в брой, след получаване на продажната цена, като стандартната комисионна е в размер на 3 % от продажната цена.

Свидетелят Ж.С.Ж.-К. заявява, че познава и двете страни, както и че двамата имали жилище, което продали през 2022 година. Посочва, че С. наела помещение от Общината, където направила заведение, като го отворила около 15-и септември 2022 година. Посочва, че направила ремонт с помощ от Общината, като и тя й помогнала два пъти с по 1 000.00 лв. и с помощ от майка си и баща си, които и дали средства за ремонта, но доколкото знае ответникът не й е помагал. РодитЕ.те й живеЕ. във Франция и се прибрали за откриването на заведението.

Свидетелят Виолетка Х.ва Д посочва, че знае за апартамента в Търново, както и че те като родитЕ. им помагали с каквото могат и им дали 10 000 лв. през 2013 г. 4 2014г., и с много труд им помогнали. Заявява, че те били против да го продават, тъй като разбрали, че искали да започнат нов бизнес, а преди това имали два неуспешни опита. С Х. са си говорили и той не искал да го продават. Заявява, че след като продали апартамента, тя поискала да й върнат 10 000 лв., за да не потънат. Заявява, че за нещата в ресторанта, оборудването и въвеждане в експлоатация не може да знае, но предполага, че са платени с тези пари защото нямали други. Той й е казвал, че й е дал пари за ресторанта, че й е дал колко 30 000.00 - 40 000.00 лв. и кола й купил за около 11 800 лв. от брат му. Посочва, че парите, които са получени от апартамента не знае къде са отишли. През този период ответникът не е работил по трудов договор, ходел като го извикат, да помогне, да боядисва, по строителни работи във Франция и тук.

Заявява, че не знае как и кой е давал парите за въпросния бизнес, но не е чувала за заведението да са помагали родитЕ.те й.

Свидетелят Николай Д. Н. заявява, че е продал „БМВ 318“ на семейството, като ответникът първоначално му дал около 2 000.00 лв. и той го прехвърлил на името на С., а останалата сума до 11 000.00 лв. му платили после, защото очаквали да продадат апартамента. Посочва, че Х. му е казвал, че й е дал пари да прави ремонт за заведението, но какво е ставало по-нататък, не знае.