Решение № 778 от 21.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Варна , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20203100503438 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по

1. въззивна жалба с вх.№ 275232 от 22.10.2020г. на „КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК 202745272 със седалище и адрес на управление гр. София, жк Люлен ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н.К., чрез адв. Д.Я., член на АК Варна, срещу Решение № 260691 от 15.10.2020г. по гр.д.№ 15873/2019г. по описа на ВРС, 24-ти състав, с което е прието за установено по предявения от „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК 203211061, гр. Варна срещу „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК 202745272, гр. София, „ПИ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК 202800893, гр. София и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, ЕИК 202585622, гр. Варна иск, че „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК 203211061, гр. Варна, е носител на вземане в размер на 1 493, 37 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и тридесет и седем ст./, произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК” ЕООД, която сума 1 представлява платена без основание стройност на начислена с дебитно известие № 0148371787/21.03.2012г. електроенергия след извършена корекция на сметка за периода от 17.09.2011г. до 14.03.2012г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 9773/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 24.01.2019г. изпълнителен лист, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. и

2. въззивна жалба с вх. № 275233 от 22.10.2020г. на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК 202800893 със седалище и адрес на управление гр. София, жк Люлен ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от управителя П.К.Б., чрез адв.О.С. – САК срещу същото решение.

В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК 202745272 счита обжалвания съдебен акт за недопустим, алтернативно за неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Позовава се на недопустимост на решението предвид постановяването му по иск предвид липсата на предпоставки за субективно пасивно съединяване на предявените искове срещу тримата ответника; поради наличие на изявление за разваляне на договора, от който ищецът черпи права; наличие на сила на пресъдено нещо с оглед влязлото в законна сила решение по гр.д. № 9773/2014г. на ВРС; липса на правен интерес доколкото производството по водения иск не може да снабди ищеца с правото на принудително изпълнение. Като се позовава на практика на ВКС на РБ се оспорва извода на съда, че след като има извършено уведомление с по-ранна дата, то ищецът е единствен легитимен носител на правото. Намират се за необосновани мотивите на съда за липса на валидно разваляне на процесния договор за цесия. Поддържат се основанията на недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г. на осн.чл.40 от ЗЗД. Настоява се за обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, алтернативно за отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК 202800893 счита обжалвания съдебен акт за 2 недопустим като произнесен по недопустим иск, както и за неправилен като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се, че обжалваният акт съставлява повторно присъждане на материалното право по вече издаден изпълнителен лист, съгласно влязъл в сила друг акт на същия съд. Като се позовава на решения на ВКС на РБ настоява, че искът се основава на извънсъдебно развален от цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК 202745272 договор. Оспорва се позоваването на исковия съд при определяне на титулярството на вземането на обстоятелството на факта, свързан със съобщението за цесията до длъжника като се счита, че даже и в хипотезата на неуведомяване същата е действителна. Настоява се за обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, а в условие на евентуалност за отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263 ГПК и по двете въззивни жалба, въззиваемата страна „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК 203211061 гр. Варна депозира писмени отговори, в които развива доводи за тяхната неоснователност.

С молба вх. № 5090 от 18.03.2021г. „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД гр.Варна счита въззивната жалба за неоснователна. Позовава се, че договорът за прехвърляне на процесното вземане от 20.10.2014г. между КНМ Груп ЕООД и ГГГ ЕУ ЕООД е първи по време и останалите договори нямат транслативен ефект. Твърди се, че спогодба анекс от 23.12.2014г. е недействителна и не обвързва ответника.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси 3

– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по гр.д. № 15873 по описа на Районен съд град Варна е образувано по предявен от „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК 203211061 гр. Варна срещу „КНМ ГРУП” ЕООД ЕИК 202745272 гр. София, „ПИ МАРКЕТ” ЕООД ЕИК 202800893 гр. София и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД ЕИК 202585622 гр. Варна иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че „ИНТЕЙК” ЕООД е носител на вземане в размер на 1 493.37 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с дебитно известие № 0148371787/21.03.2012г. електроенергия след извършена корекция на сметка за периода от 17.09.2011г. до 14.03.2012г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в производството по гр.д.

№9773/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 24.01.2019г. изпълнителен лист.

От приетите по делото писмени доказателства и приобщеното гр.д. № 9773/2014г. по описа на ВРС, се установява, че по посоченото дело пред ВРС е поставен на разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, предявен от „КНМ ГРУП” ЕООД срещу “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за присъждане на сумата от 1 493.37 лв., представляваща платена без основание стройност на начислена с дебитно известие № 0148371787/21.03.2012г. електроенергия след извършена корекция на сметка за периода от 17.09.2011г. до 14.03.2012г., за обект, находящ се в 4 гр.Силистра, *** и абонатен номер

0100310142. В резултат на постановеното по в.т.д. № 2286/2018г. решение № 2121/06.12.2018г. искът е уважен изцяло.

В хода на първоинстанционното производство „КНМ ГРУП” ЕООД чрез пълномощник адв. К.Д.Т. прехвърля на „ИНТЕЙК” ЕООД вземането си в размер на 1 493.37 лв. по корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. срещу сумата от 1393.37 лева, за която цесионера поема задължение да заплати на кредитора на цедента – Д.И.Д. с ЕГН ***.

Предишният кредитор „КНМ ГРУП” ЕООД е съобщил за извършеното прехвърляне на длъжника “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД на 26.10.2014г.

Представен по делото е договор за прехвърляне на взамане от 21.10.2014г., по силата на който „КНМ ГРУП” ЕООД чрез управителя П.Н.К. прехвърля на „ПИ МАРКЕТ” ЕООД вземането си от длъжника “ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ” АД в размер на 1 493.37 лв. по корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. срещу сумата от 1443.37 лева, платима в срок от шест месеца от датата на подписване на договора.

За извършено разпореждане с процесното вземане предишният кредитор „КНМ ГРУП” ЕООД съобщава на длъжника “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД на 20.01.2015г.

За присъдените суми на дата 24.01.2019г. въз основа на влязлото в сила решение в полза на ищеца „КНМ ГРУП” ЕООД е издаден изпълнителен лист под № 649.

Не се спори, че въз основа на ИЛ пред ЧСИ №718 е образувано изп.д.

№ 20197180400525 с взискател „ПИ МАРКЕТ” ЕООД, конституиран на осн.чл.429, ал.1 от ГПК и представения договор за цесия от 21.10.2014г. с „КНМ ГРУП” ЕООД.

Предмет на спора между страните е принадлежността на вземането, предмет на цесията, доколкото са налице твърдения и доказателства, че кредиторът на вземането го е прехвърлил последователно на няколко лица.

5

Въведените с отговора на исковата молба от ответниците, въззивници в настоящото производство, възражения по допустимостта и основателността на иска се поддържат и във въззивната жалба.

Неоснователно е възражението на въззивниците за недопустимост на иска поради наличие на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.

№ 9773/2014г. по описа на ВРС, доколкото осъдителния диспозитив включвал и установителна част относно принадлежността на процесното вземане.

Липсва основание да се приеме, че решението по гр.д. № 9773/2014г. на ВРС установява със СПН между настоящите страни кому принадлежи вземането, доколкото с влязлото в сила решение е установено със СПН единствено, че „Енерго-про продажби“ АД дължи на „КНМ ГРУП“ ЕООД определена сума, а предмет на установителния иск е да се установи със сила на пресъдено нещо кой е титуляр на процесното вземане към „Енерго-про продажби“ АД, с оглед данните, че праводателят „КНМ ГРУП“ ЕООД е сключил два договора за цесия с предмет процесното вземане.

Установителният иск е допустим, съотв. и произнесено решение, т.к. само по този начин „ИНТЕЙК“ ЕООД ще обвърже със сила на присъдено нещо другите оспорващи кредитори, че е титуляр на вземането, като при уважаване на иска, съдебният изпълнител следва да зачете решението на съда и конституира „ИНТЕЙК“ ЕООД като взискател по изп.дело, по което цесионерът като частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД, което ще бъде установено с влязло в сила решение, ще ползва издадения в полза на цедента изпълнителен лист.

На следващо място, по отношение на ищеца е налице правен интерес от водене на иска и срещу ответника „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, който, видно от извънпроцесуалното (Спогодба-анекс от 23.12.2014г., Възражение до Интейк ЕООД от 01.08.2019г.) и процесуалното му поведение (становище по гр.д. № 15873/2019г. по описа на ВРС, молба с вх. № 5090/18.03.2021г. по в.т.д. № 3438/2020г. по описа на ВОС) заявява самостоятелни права по отношение на процесното вземане. Отделно, необходимостта установителния иск да се води и срещу цедента „КНМ ГРУП” ЕООД се свързва с възможността след установяване титулярството на вземането с влязъл в сила съдебен акт последващите цесионери да търсят отговорност от цедента.

6

Неоснователно е възражението на въззивниците за нищожност на договора за цесия от 23.10.2014г. като сключен поради договаряне във вреда на представлявания съгласно чл.40 ЗЗД. Хипотезата на чл.40 ЗЗД предпоставя осъществяване на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждане интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и второ условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. Съгласно разпоредбата на чл.40 ЗЗД недобросъвестността на третото лице не се предполага, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи и намерение за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице.