Определение № 1887 от 23.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1887 гр. Бургас, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Галя В. Белева

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501244 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№ 27939/25.06.2025г.,хпедявена от „ХЪС“ ООД с ЕИК: 115259725 ,чрез адв. Толик Генчев от АК-Пловдив срещу Разпореждане от 17.06.2025г. по ч.гр.д.№ 248/2025г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение за присъждане на неустойка за забава върху просрочената главница на основание чл. 6 от Договор №1120 от 05.06.2024 г. в размер на 2 551,10 лв.,изчислена за периода 14.12.2024 г.

(датата, следваща датата на падежа на фактурата) до 12.06.2025 г. включително (датата, предхождаща датата на подаване на настоящото заявление до съда), равняваща се на 0,1 % от дължимата сума на ден при забава от 30 дни, респективно 0,3% на ден - за забава след тридесетия ден.

В частната жалба се твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно,моли се неговата отмяна и постановяване на определение, с което се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.Заявява, че договорната свобода позволява на страните свободно да уговорят условията по договора; цитира Тълкувателно решение N1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. N 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,според което неустойката има и санкционна функция, а не само обезпечителна и обезпечителна такава.Според константната практика на ВКС неустойката следвало да се приеме за нищожна когато единствената цел, заради която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция,поради което само високият размер на неустойката не я правел нищожна поради противоречие с добрите нрави. Цитира разпоредбата на чл.309 ТЗ, според която не можела да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.Подчертава, че размерът на претендираната неустойка касаел период от 181 дни забава, в който длъжникът не предприел 1 действия по погасяване на задълженията си, с изключение на едно частично плащане в размер на 72,30 лв., извършено на 20.02.2025 г. Длъжникът не направил опити да се свърже с кредитора за иницииране на преговори за разсрочено издължаване или за постигане на друга договорка.Била му изпратена покана за доброволно изпълнение, която той отказал да получи, инициирани били множество телефонни разговори от страна на представители на кредитора, които били винаги безуспешни.Цитират се постановени актове на ВКС: Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г.; Определение № 342 от 15.05.2018 г. по гр. д. N 4252/2017 г.; Решение № 34 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 2022/2017 г.; Решение № 128/ 17.01.2019 а. по гр. д. № 317/ 2017 г.

Моли постановяване на определение, което да отмени разпореждането в обжалваната част и се постанови издаване на заповед за изпълнение за неустойка за забава върху просрочената главница на основание чл. 6 от Договор 1120 от 05.06.2024г. в размер на 2 551,10 лв.,изчислена за периода 14.12.2024 г. - 12.06.2025 г. включително, равняваща се на 0,1% от дължимата сума на ден при забава от 30 дни, респ. 0,3% на ден от дължимата сума - за забава след тридесетия ден.; заплатена държавна такса по сметка на Районен съд - Бургас в размер на 51,02лв.,представляваща 2% от размера на претендираната неустойка и заплатена държавна такса по сметка на

Окръжен съд - Бургас в размер на 15 лв. за производството по обжалване.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ХЪС“ ООД на 13.06.2025 г. е образувано ч.гр.д. № 4248/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас,като със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от неизпълнение на Договор №1120 от 05.06.2024 г. с предмет продажба на стоки (метали и метални изделия) между „ХЪС“ ООД като продавач, „НЕС 63“ ЕООД като Купувач и Н.А.С. като съдлъжник. Твърди се, че по силата на сключения договор „ХЪС“ ООД е продало и доставило стоки на „НЕС 63“ ЕООД, във връзка с което е издадена Фактура № 3170027007/13.11.2024 г. на обща стойност 5 333,10 лв. с ДДС с падеж 13.12.2024 г. На 20.02.2025 г. длъжникът извършил частично плащане в размер на 72,30 лв.Районният съд е издал заповед за изпълнение за главницата в размер на 5260,80 лева. С обжалваното разпореждане съдебният състав на Районен съд - Бургас е отхвърлил заявлението в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2 551,10 лв.,изчислена за периода 14.12.2024г. (датата, следваща датата на падежа на фактурата) до 12.06.2025 г. включително (датата, предхождаща датата на подаване на настоящото заявление до съда), равняваща се на 0,1% от дължимата сума на ден при забава от 30 дни, респективно- 0,3% на ден от дължимата сума - за забава след тридесетия ден.

Съдът е счел, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави,тъй като била в очевиден разрез с присъщите й обезпечителна и обезщетителна функция, което водело до нейната нищожност, като изрично 2 се е мотивирал за това,че размерът на претендираната неустойка е по-висок от трикратния размер на законната лихва, както и че не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с възможните вреди при неизпълнението.

Разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първостепенния съд за нищожност на клаузата за неустойка, но по различни съображения.

По въпроса относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави/чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/ има задължително тълкуване, дадено в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което е възприето, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Възприето е, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. В случая, изложеното от заповедния съд становище е в противоречие с горепосоченото задължително тълкуване. Въпреки това, решаващия извод на заповедния съд е правилен, макар и по други съображения. Не може да се приеме и че липсата на уговорен краен срок на начисляване на неустойката изключва присъщите й функции. Този извод се налага от действието на чл. 92 от ЗЗД, предвиждащ, че страните могат да уговорят неустойка за неизпълнение на задължението с цел да репарират вредите и да стимулират изпълнението. В този смисъл, уговорката за неустойка без краен предел не нарушава изискването за справедливост.

Неизпълнението, осъществявано от длъжника в уговорения срок е довело начисляване на неустойка в претендирания размер. Липсата на краен срок на начисляване сам по себе си не означава придаване на неустойката на различни от предвидените в закона цели. Нарастването на уговорената между страните неустойка без краен предел на срока и размера, до който може да нараства, не е обстоятелство, което само по себе си обуславя нищожността й, тъй като е поставено в зависимост от волята и отговорността на неизправната страна и е в съгласие с признатата на съконтрахентите договорна свобода по чл. 9 от ЗЗД, вкл. да дадат превес на санкционната функция на неустоечната клауза.

Съгласно Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г. по описа на ВКС, за достигне извод, че договорната неустойка надхвърля присъщите й функции, следва да бъдат съобразявани конкретни факти по всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като размера на задължението, изпълнението на което се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.

3

Настоящия съдебен състав намира, че така формулираната в договора неустойка не е съобразена с обема на забавеното изпълнение , тъй като за първите 30 дни на забава се дължи неустойка в размера от 01% на ден върху просрочените суми/което прави 36,5% годишно за първия месец/ и 0,3% / или 109,5% годишно след това/,като по този начин се стига до крайно несъответствие между неизпълнението и предвидената за него санкционна последица, до прекомерност на неустойката и обогатяване на кредитора.

В същото време от твърденията на заявителя става ясно Договорът за продажба на стоки е сключен с купувача „Нес 63“ ООД и е обезпечен с отговорността на съдлъжника Н.А.С./управител на „Нес 63“ ООД/ .Т.е.паричното задължение е обезпечено освен с договорната мораторна неустойко и с договорената солидарна отговорност на друго задължено лице, извън купувача на стоката „Нес 63“ ООД.

Съобразявайки присъщите за процесното договорно правоотношение обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че процесната договорна мораторна неустойка в уговорения размер, надвишаващ многократно предвидимите вреди при забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва за забава и при снабдяване на кредитора с друг съдлъжник, освен този по облигационното правоотношение по покупко-продажба на стоки/според твърденията в заявлението му/, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции, като още към момента на сключване на процесния договор създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняваща добрите нрави и обуславяща нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД .Изложеното налага потвърждаване на разпореждането в обжалваната част, като следва да се отбележи, че цитираните в частната жалба съдебни актове на ВКС са неотносими към предмета на настоящето дело.

Настоящият въззивен съд констатира, че районният съд е събрал държавна такса в размер на 15 лева, очевидно прилагайки разпоредбата за размера на държавната такса, която се дължи при обжалване с частна жалба определение/разпореждане на съда.

Съгласно чл. 12, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса в заповедното производство е в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лв. По аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, при обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение се събира такса в размер на 1/2 от тази, определена в чл. 12 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.Тъй като държавната такса върху обжалваемия материален интерес е 25,51 лева, внесени са 15 лева,от частният жалбоподател следва да се досъбере сумата от 10,54 лева .

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 17.06.2025г. по ч.гр.д.№ 248/2025г. по описа на РС-Бургас в обжалваната част, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение за присъждане на неустойка за забава върху просрочената главница на основание чл. 6 от Договор №1120 от 05.06.2024 г., в размер на 2 551,10 лв.,изчислена за периода 14.12.2024 г.

(датата, следваща датата на падежа на фактурата) до 12.06.2025 г. включително (датата, предхождаща датата на подаване на настоящото заявление до съда), равняваща се на 0,1 % от дължимата сума на ден при забава от 30 дни, респективно 0,3% на ден - за забава след тридесетия ден.

ОСЪЖДА „ХЪС“ ООД с ЕИК: 115259725 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район „Северен“,ул.“Пловдив-Север“ №64 А, представлявано от управител Иван Христов Асенов, да заплати по сметка на Окръжен съд-Бургас допълнителна държавна такса в размер на 10,54 лева/ десет лева и петдесет и четири стотинки/.