Решение № 211 от 05.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000017 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №4074 от 27.11.2023г. на ответника О. Т. П., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адвокат Ц. И., ТАК.

Предмет на обжалване е решение №110 от 17.11.2023г. на Окръжен съд Търговище, постановено по т.д. №67/2023г. по описа на ТОС, с което на основание чл.135, ал.1 ЗЗД е обявена за относително недействителна спрямо „П. транспорт” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 204687316, действащо чрез синдика А. Н., извършената от О. Т. П., ЕГН **********, с адрес в *****, продажба на притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „ЕНТЕР ГРУП” ООД, ЕИК 204093922, гр.

Омуртаг, на Т. Х. П., ЕГН **********, с адрес в *****, за сумата от 500 лева с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2022 година с нотариална заверка на подписите №1854 и на съдържанието №1855, том 1 на нотариус С. Й. с район на действие РС - Омуртаг, като настъпилата в резултат на това промяна в състава на съдружниците на „ЕНТЕР ГРУП” ООД, ЕИК 204093922, е вписана в търговския регистър по партидата на дружеството на под №****.

Основното оплакване е за допуснато от съда съществено процесуално нарушение при излагане на фактите по делото като се твърди, че в окончателния доклад по делото съдът не се е произнесъл изчерП.елно по предварителните въпроси 1 относно предмета на делото, не е разпределил доказателствената тежест, което е довело и до отклонения в процеса и неравнопоставеност на страните, не се е произнесъл и по възраженията на ответника, заявени както в писмения отговор на исковата молба, така и в съдебно заседание.

Обосновано е и оплакване за допуснато нарушение на материалният закон като се поддържа твърдението, че към момента на завеждане на исковата молба ищецът няма качеството на кредитор, за да търси защита по реда на чл.135 ЗЗД, но съдът не е подложил на изследване и проверка този факт, а се е произнесъл по същество по преждевременна искова претенция.

Аргументирани са и оплаквания за необоснованост и неправилност на решението като се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие със събраните доказателства. Позовавайки се в тази връзка на заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза, установяваща, че липсва реално теглене на парични средства от страна на едноличния собственик и управител на „П. транспорт” ЕООД О. Т. П., а се касае за извършени счетоводни операции за закриването на установена при проверка на ТД на НАП-Варна нереална касова наличност, въззивникът поддържа твърдение, че дружеството не е ощетено със сочената в исковата молба сума.

При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск по чл.135 ЗЗД, като недопустим и недоказан.

Препис от въззивната жалба е връчен на „П. транспорт” ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика А. Н.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор по нея.

В проведеното пред въззивния съд производство по чл.267 ГПК, съдът с нарочно определение №81/02.02.2024г. е разгледал предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране, за да осъществи правомощията си по контрол върху акта по същество и обусловеното от него произнасяне по претенциите за разноски. В изпълнение на задълженията си да следи както за редовност на жалбата, така и за редовност на исковата молба, въззивният съд като решаваща инстанция по съществото на материалния спор е приел, че преди да се произнесе по въззивната жалба следва да отстрани констатираните нередовности по предявяването на иска, като приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК (арг. от т.4 на ТР №1 от 17.07.2001г на ОСГК на ВКС). Като е констатирал допусната нередовност по смисъла на чл.127, ал.1, т. 2 и т. 4 ГПК при предявяване на иска, със същото определение въззивният съд е оставил исковата молба без движение, давайки конкретни указания за поправяне на исковата молба, в т.ч. и изрично за нуждата от излагане на ясни и обосновани твърдения за обосноваване на качеството на кредитор 2 на ищеца, респ. за вземането му (по основание и размер) спрямо извършилият атакуваното разпоредително действие ответник.

В указания едноседмичен срок е подадена молба вх. №1241/20.02.2024г., в която изрично е конкретизирано, че искът по чл.135 ЗЗД се предявява от несъстоятелното дружество „П. транспорт” ЕООД (в несъстоятелност) като кредитор на ответника О.

П.. Твърди се, че по отношение на първоначално сочения в исковата молба ответник „Ентер груп” ООД исковото производство е било прекратено от първоинстанционния съд като определението му не е било обжалвано и е влязло в сила. Касателно качеството на ищцовото дружество на кредитор на ответника О. Т. П. - извършил атакуваното с предявявания иск по чл.135 ЗЗД разпоредително действие, позовавайки се на изложеното в първоначалната искова молба - констатирано от данъчните органи при извършването на финансова ревизия през 2019г. задължението на ответника О. П. към „П. транспорт” ЕООД, която констатация е потвърдена и от вещото лице в производство по несъстоятелност по т.д. №48/22г., както и от изслушаната по настоящо дело икономическа експертиза, твърди, че в случая се касае „за присвоени неправомерно суми от управителя О. П., от сметките на дружеството, срещу което не е представил отчетни счетоводни документи“, като „чрез тегленето на суми от сметката на дружество същото е доведено до фалит и източено“. Позовава се на трайна съдебна практика (без конкретно посочени съдебни актове), съгласно която не е необходимо да бъде издаден изпълнителен титул срещу длъжника - изпълнителен лист за присъдени суми, за да придобие ответника по иска качеството на длъжник и да може спрямо него да бъде предявен искът по чл.135 ЗЗД.

С оглед така направените уточнения, въззивният съд е приел, че са изправени констатираните нередовности и са отпаднали пречките по движение на делото, за което с определение №149/27.02.2024г. е приел въззивната жалба за разглеждане.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът О. Т. П., чрез пълномощника си по делото адвокат Ц. И. е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба, обоснованите в нея оплаквания, свързани основно с недоказаност качеството на кредитор на ищцовото дружество на каквото и да е било правно или фактическо основание, съответно наличието на задължение у ответника О. Пак за връщането на каквато и да е парична сума на търговското дружество, изводи за което счита за недопустимо да се черпят единствено от дадените указания от органите на НАП при извършена данъчна проверка за закриване на установената при проверката голяма касова наличност. Моли за отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд и по същество отхвърляне на предявения иск по чл.135 ЗЗД като неоснователен.

Въззиваемият ищец „П. Транспорт“ ЕООД (в несъстоятелност) и необжалвалият другар на въззивника – ответникът Т. Х. П., не са взели участие в заседанието.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

3

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011г. на ВКС), и съответства на уважен коститутивен отменителен иск по чл.135 ЗЗД, с който е атакувана разпоредителна сделка, обективирана в договор за покупко-продажба на дружествени дялове, която е сметната за увреждаща спрямо ищеца.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от А. Н. Н. в качеството на синдик на „П. транспорт” ЕООД (в несъстоятелност), в която се твърди, че физическото лице О. Т. П. - едноличен собственик на капитала и управител на несъстоятелното дружество, е сключил договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 13.04.2022г., по силата на който се е разпоредил с притежаваните от него дялове от капитала на друго дружество - „Ентер Груп“ ООД (50 дяла на стойност от по 10 лв.) в полза на лицето Т. Х. П., за когото се твърди, че е баща на прехвърлителя. Излага се, че с решение №75 от 10.12.2022г. по т.д. №48/22г.

„П. транспорт” ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му и е започнало осребряването на имуществото. Към момента на извършване на прехвърлителната сделка „П. транспорт” ЕООД е било изпаднало в неплатежоспособност с оглед и определената начална дата на неплатежоспособността 01.01.2022 година. Твърди се, че О. Турган П., в качеството му на управител е усвоил неправомерно суми от дружеството в общ размер на 923 835 лева. Част от тази сума (470 000 лв.) е била установена като касова наличност при извършена проверка от НАП, а липсата на друга част (за сумата от 453 835 лв.) се констатирала при извършена проверка на наличност по банкова сметка на дружеството. От тук се извежда правният интерес от водене на отменителния иск по чл.135 ЗЗД, тъй като се смята, че ответникът О. Турган П. е бил наясно, че дължи парични суми на „П. транспорт” ЕООД /н./, поради което извършил разпореждане с дружествените си дялове в друго дружество („Ентер Груп“ ООД), която сделка е увреждаща, защото е извършена с цел затрудняване кредиторите на несъстоятелния търговец. Позовава се на презумпцията по чл.135, ал.3 ЗЗД, тъй като увреждащото действие е извършено с бащата на прехвърлителя Т. Х. П.. Видно от исковата молба, синдикът иска обявяване на извършената сделка за относително недействителна по отношение на несъстоятелния търговец, за да може последния да събере своите вземания от неговия управител О. Турган П..

В срока за отговор на исковата молба са постъпили писмени отговори съответно от Т. Х. П. и О. Т. П., в които се оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.

Видно от исковата молба, искът е бил предявен срещу Т. Х. П., О. Т. П. и „Ентер Груп“ ООД. С определение №206/29.08.2023г., постановено по реда на чл.374, ал.1 ГПК, съдът е прекратил производството по отношение на ответника „Ентер Груп“ 4

ООД, като недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация у субекта.

Определението в тази му част, като необжалвано, е влязло в сила. Производството е продължило с участието на Т. Х. П. и О. Т. П. като ответници.

Последните не са оспорили обстоятелството, че са родственици по низходяща линия (баща и син). Безспорно е между страните, че с решение №75 от 10.12.2022г., постановено по търг. дело №48/2022г. на Окръжен съд - Търговище, е обявена неплатежоспособността на „П. транспорт” ЕООД /н./, определена е началната дата – 01.01.2022г., открито е производство по несъстоятелност, търговецът е обявен в несъстоятелност на основание чл.630, ал.2 ТЗ, прекратена е дейността му, прекратени са правомощията на органното му представителство и е назначен временен синдик. В производството не се спори и относно извършването на прехвърлителната сделка от 13.04.2022г., с която първият ответник О. Т. П. се е разпоредил с дружествените си дялове в „Ентер Груп“ ООД в полза на неговия баща – втория ответник Т. Х. П..

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба.

В изпълнение на задължението си да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт (т. 5 от мотивите на ТР №1/2013г., на ОСГТК, на ВКС), въззивният съд с определение №81/02.02.2024г. е дал такива указания на ищеца. Конкретизирано е, че искът по чл.135 ЗЗД се предявява от несъстоятелното дружество „П. транспорт” ЕООД /н./ като кредитор на ответника О. Т. П., чрез А. Н. Н. в качеството на синдик на дружеството. Съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжникът - чл.658, ал.1, т.6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални права. Синдикът разполага и с правото да предявява отменителните искове по Търговския закон (ТЗ), целящи попълване на масата на несъстоятелността. Предоставената му от закона възможност по чл.649, ал.1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент. Искът по чл.135 ЗЗД има правни последици, сходни с тези на отменителните искове по ТЗ, но разпоредбата на закона сочи изрично носителя на материалното право, който е и лицето, разполагащо с процесуална легитимация за предявяването му. Възможност на предявяване на иска по чл.135 ЗЗД от синдика, в това му качество, не е уредена и в ТЗ, в който изрично са изброени исковете, които могат да бъдат предявени от синдика. Суброгацията в 5 правата на кредиторите и следователно процесуалната субституция не е допусната изрично от ТЗ, поради което правото на иск не би могло да произтича и от разширителното тълкуване на разпоредбите на чл.135 ЗЗД и на чл.658, ал.1 ТЗ (така определение №58 от 20.07.2009г. постановено по ч.т.д. №358/2008г., на I т.о., тк, на ВКС). Нормата на чл.649, ал.3 ТЗ предвижда възможността, освен исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, да бъде предявен и иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, но определя единствено изключение от общите правила за подсъдността, като не въвежда нова, различна активна легитимация от предвидената в ЗЗД. С оглед горното и като съобразява представената пред въззивния съд уточнителна молба на ищеца нередовностите по сезирането са отстранени и инициираното от ищеца „П. транспорт” ЕООД /н./, представлявано от синдика, исково производство е допустимо.