Решение № 12538 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12538 гр. С, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110104800 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба на „В А Б“ ЕООД, с която срещу И. Г. В. е предявен осъдителен иск по реда на с правно основание чл. 249, ал. 2 вр. чл.248 ЗЗД вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД за опразване на заети за послужване имоти, а именно на апартамент № 19, гараж № 1 и склад № 14, находящи се в гр. С*****.

Ищецът твърди, че по силата на реален договор за заем за послужване е предоставил безвъзмездно на ответницата И. Г. В. от м. септември 2019 г. следните собствени на дружеството недвижими имоти - апартамент № 19, гараж № 1 и склад № 14, находящи се в гр. С*****. Сочи, че договорът е сключен с предаването по посочените обекти за ползване на ответницата, като не са уговорили срок за ползването им. Ето защо на 03.02.2026 г. управителят на ищеца Б В изпратил на И. В. съобщение по електронна поща, с което е отправил искане към нея за освобождаване на ползваните обекти. Ответницата не е освободила ползваните имоти към датата на депозиране на исковата молба. С оглед на това моли съда да осъди ответницата В. да освободи и предаде фактическата власт върху заетите за послужване имоти.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И. Г. В. не е подала отговор на исковата молба. В проведеното съдебно заседание на 10.06.2026г. същата, чрез пълномощника си поддържа неоснователност на предявения иск, но не оспорва, че все още ползва помещенията. Заявява, че не се установява основанието на претендираното от ищеца право. Сочи, преди развода с Б В и малолетното им дете да са обитавали жилището. Оспорва твърдението, че фактическата власт върху процесния имот е възникнала едва септември 2019 г. въз основа на заема за послужване, който се твърди.

Отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по неформален 1 договор за заем за послужване на процесните имоти и правата си на заемател по него; че е предал фактическата власт върху заетите имоти на ответника; че действието на договора за заем за послужване е било прекратено; задържането на заетите имоти от ответника без съгласието на заемателя.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е изпълнил надлежно и в срок задълженията си по договора за заем за послужване, съответно, че има правно основание да продължава да държи имотите.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален, безвъзмезден, реален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да сочат волята на страните за обвързването им с този договор.

Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалния характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. (в този смисъл Решение № 50046/27.02.2023 г. по гр. д. № 3024/2022 г. на ВКС, IV г. о.). На следващо място, договорът за заем се прекратява с изтичане на уговорения срок, а ако такъв не е уговорен – заемодателят може винаги да поиска вещта си обратно – чл. 249, ал. 2 ЗЗД.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на 29.08.2019 г. „В А Б“ ЕООД придобива собствеността върху следните недвижими имоти - апартамент № 19, гараж № 1 и склад № 14, находящи се в гр. С*****.

Страните по делото не спорят, че ответницата обитава процесния имот.

Последното се установява и от показанията на свидетеля П. Д И (приятел на Б В, управител на ищцовото дружество), които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и съответни на останалите по делото доказателства.

От показанията на свидетеля се установява, че преди развода на Б В с ответницата, същите са обитавали процесното жилище, като след това Б й го оставил да го ползва, а той живеел на квартира и плащал наем. Св. И изяснява, че жилището било собственост на дружество. Сочи, че е посещавал имота няколко пъти преди 2019 г., поради което ги е виждал там. Последно изтъква, че е виждал г-жа В. да се прибира в блока и да паркира колата си в гаража преди няколко седмици, докато е бил в офиса на Б, който се намирал в сградата на ул. „Б“ ***. Свидетелят заявява, че не е присъствал на лични разговори за уговарянето на ползването на този имот, но Б му е споменавал, че го е дал за ползване на И. и детето, както и че апартаментът е на дружеството.

С имейл, изпратен от 03.02.2026г. на електронната поща на ответника ищецът, чрез своя представляващ Б В е поканил ответницата да освободи апартамент № 19, гараж № 1 и склад № 14, находящи се в гр. С*****, собственост на „В А Б“ ЕООД в едномесечен срок от датата на поканата, като същевременно е предоставил и седемдневен срок за отговор къде и кога ще се осъществи предаването на предоставените на И. В. ключове и дистанционни за помещенията.

От събраните доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесните имоти – апартамент № 19, гараж № 1и склад № 14 (от нотариалния акт), както и че същите са в държане на ответницата. Същевременно от изявлението на ответницата, че същата живее в апартамента и понастоящем, както и че тя заедно с детето са регистрирани на процесния адрес, липсата на противопоставяне на ищеца на това ползване, напротив ангажирани са доказателства – показанията на св. И, че 2 именно дружеството, чрез Б В е предоставил на ответницата ползването на имотите, и при липсата на данни за заплащане на това ползване, настоящият съдебен състав приема, че действията на страните обективират постигнато съгласие за ползване на жилището, гаража и складовото помещение по силата на договор за заем за послужване.

Същевременно от ответницата И. В. не са въведени насрещни възражения за наличие на валидно правно основание за притежаване на фактическата власт (напр. договор за наем, респективно предоставено облигационно право на ползване въз основа на прекратената брачна връзка по реда на чл. 56 СК и др.), респективно не са ангажирани в срок доказателства в този смисъл, поради което следва да се приеме за доказано наличието на договор за заем за послужване.

По делото се установи, че ответницата В. продължава да ползва имотите, независимо от поканата за освобождаването им. В случая не се твърди, а и не се установява в процесния договор за заем за послужване да е уговорен срок на неговото действие, поради което с оглед разпоредбата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта. По делото безспорно се установи, че на 03.02.2026 г. на ответницата е изпратена покана, с която й е предоставен едномесечен срок да напусне и освободи процесните обекти. Така ищецът доказва прекратяване на договорната връзка, както и поискването на вещта обратно. Между страните не е формиран спор относно получаването на посочената покана, поради което съдът приема, че същата е получена от ответницата В.. С изтичането на дадения в поканата срок, изискуемостта на задължението за връщане е настъпила и след като по делото безспорно се установи, че последната не е върнала фактическата власт, искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият претендира разноски за платена държавна такса в размер на 224 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 12.02.2026 г., който служи за разписка относно заплатената сума.

Насрещната страна своевременно е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Следва да се съобрази, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е била приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, изм. и доп. с ДВ. бр.17/13.02.2026г., съгласно която, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, чийто размер е 900 евро.

При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от адвоката правна помощ от значение са видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая съдът намира, че възражението е основателно, като съобразява наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител, а именно: производството по делото се е развило в минимални рамки, приключило е срочно в едно съдебно заседание, в което е изслушан единствено допуснатият по искането на ищеца свидетел. Не е без значение и обстоятелството, че 3 делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Ето защо претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, т.е. до 900 евро, платимо от ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С***** да освободи и предаде на „В А Б“ ЕООД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Б ***, представлявано от управителя Б Ж В, на основание чл. 249, ал. 2 вр. чл. 248 вр. чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, държането на следните заети за послужване имоти - апартамент № 19, гараж № 1 и склад № 14, находящи се в гр.

С*****.

ОСЪЖДА И. Г. В., с ЕГН ********** да заплати на „В А Б“ ЕООД, с ЕИК ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 1124 евро, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му /24.06.2026г./, която е обявена на страните в проведеното съдебно заседание.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4