Решение № 5346 от 07.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5346 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100501750 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 вр. с чл. 346 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от И. Д. чрез адвокат Д. срещу Решение № 20101797от 31.08.2023г., постановено по гр. д. № 10360/2020г. по описа на Софийски районен съд, 81 с-в, в частта с която са уважени предявените срещу жалбоподателя от Е. Х. искове по чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Счита, че съдът избирателно е кредитирал показанията на свидетелите относно факта на ползването на делбения имот и достигнал до голословен извод, че само той е ползвал имота. Не било обсъдено, че е поканил с отговора на исковата молба ищцата да ползва. Не били обсъдени в цялост показанията на водения от него свидетел.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС при проверка по чл. 269 ПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност съдът е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства съдът СГС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

Делбените имоти са апартамент- бивше семейно жилище, придобито по време на брака и гараж.

С бракоразводното решение ползването на жилището е предоставено на ответника без определен срок след 31.07.2018г. и без определен наем. До посочената дата то е предоставено за безвъзмездно ползване на ищцата.

За безспорно е отделено, че същият има ключ от делбените имоти.

С исковата молба за делба ищцата е твърдяла, че не разполага с ключ и е отправила покана за плащане на обезщетение.

С отговора на Ответника се твърди, че той също не ползва и посочва, че не бил отказвал да предостави ключ. Това е обаче е оспорване на твърдение каквото липсва в делото-да е бил канен да даде ключ.

С отговора на иска е поканил ищцата да ползва.

В срока по чл. 346 ГПК ищцата е предявила претенция за плащане на обезщетение за ползването за период от 01.09.2020г. до 30.04.2023г.

Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, 1 Г.О.; Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК) когато предмет на съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност и предоставено за ползване на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение без да е определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК, облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана.

Това тълкуване е приложимо и в случая въпреки липсата на непълнолетни деца и съответно решаване на въпроси за родителски права. Твърдението на ответника, че не ползва имота е релевантно, само, ако е за време след като правото на ползване е прекратено - поради изтичане на срока или настъпване на други обстоятелства. Не е нужно да е ползвал фактически вещта. В този случай негова е тежестта да докаже осъществяването на тези обстоятелства, както и, че след поканата на съсобственика, не ползва вещта в повече от притежаваната квота от съсобствеността. С предоставяне цялото жилище за ползване на съпруга, се ограничават правата на другия съсобственик което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС (изрично в този смисъл Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК, както и посочените по-горе).

По отношение на гаража е необходима покана от ищцата. Поканата може да бъде отправена преди завеждане на делото за делба, както и с исковата молба или в хода на висящото производство, най-късно в първото заседание от втората фаза на делбата 2

(Решение № 48 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2017 г., I г. о., ГК). В случая писмена покана се съдържа в исковата молба за делба, като е допустима претенция за период от исковата молба за делба до първото заседание във втората фаза (Решение № 48 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2017 г., I г. о., ГК; определение № 308/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на ВКС, IV ГО.

В отговора на иска за делба няма изразена готовност да се предостави ключ. Няма събрани и доказателства да е предоставен такъв на ищцата. Показанията на св. Р.-П. не се кредитират и от СГС, тъй като свидетеля няма преки впечатления, а всичко, което изнася като информация, му е казано от ответника: „…Той ми спомена, че станало наводнение и се наложило да се спре вода, газ….От него знам, че и двамата притежаваха ключове….от него зная това“. Показанията на Р., че не знае да е отдавал имотите под наем и че е живял другаде са ирелевантни, тъй като не е предявена претенция по чл. 30, ал. 3 ЗС. Дали е живял другаде (тоест дали е фактически ползвал) е без значение. Следва да се приеме, че поканата в отговора е формална. Не са събрани доказателства реално да е предоставен достъп до жилището на ищцата. Не се твърдят и някакви обстоятелства довели до прекратяване на предоставеното със съдебното решение ползване, а както се посочи сам по себе си факта, че не ползва жилището е ирелевантен - съдебното решение ограничава ищцата да ползва и е необходимо ответника комуто е предоставено с решението жилището да докаже, че е осигурил възможност за ползване от ищцата-например като предаде ключ. Следва да се отбележи, че той не е твърдял и в хода на делото, че ищцата е разполагала с ключ, а това се въвежда с показания на свидетел във второто заседание в хода на втората фаза, което е недопустимо. Следва да се съобрази и процесуалното поведение на ответникав последното ОСЗ в първата фаза на 11.07.2022г. по предявено от него искане за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК му е указано, че следва да докаже, че ищцата ползва имотите в момента. Веднага след това в същото ОСЗ след телефонен разговор с ответника пълномощникът му е оттеглил това си искане с обяснение за : „… промяна в становището му по този въпрос…“, което също сочи на извод, че не е била предоставена реална възможност за ползване на ищцата. В подкрепа на този извод е и изявлението на вещото лице Янева в първото ОСЗ от 2 фаза, че достъп му е осигурен от ответника за оглед на имотите.

Предвид изложеното следва да приемат за правилни изводите на СРС и решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора само въззиваемата има право на разноски за въззивното производство. Претендира и доказва платен адвокатски хонорар от 1500,00 лева или 766,94 евро. Изрично е заявено от пълномощника на жалбоподателя, че не се прави възражение за прекомерност и сумата следва да се присъди.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20101797от 31.08.2023г., постановено по гр. д. № 10360/2020г. по описа на Софийски районен съд, 81 с-в, в обжалваната му част, с която са уважени предявените от Е. Х. срещу И. Д. искове по чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС.

ОСЪЖДА И. В. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ул. **** да заплати на Е. С. Х. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ул. **** сумата от 766,94 евроразноски за адвокатски хонорар за въззивното производство.

В необжалваните отхвърлителни части решението е влязло в сила.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4