Решение № 15254 от 08.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15254 гр. С., 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110161195 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С. ЕАД срещу М. И. Г., В. И. Л., М. С.

Е. и М. С. Е. (съгласно молба уточнение от 02.12.2022 г.), с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД с искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: 214,47 лв.

- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот, находящ се на адрес: гр. С., район „П.“, ж. к. „Л. Г“, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 37, с абонатен № 321058, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 34,67 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 25,02 лв. - главница за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,05 лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2019 г. до 13.10.2022 г. Сумите се претендират при условията на разделна отговорност – 1/6 част от М.

И. Г., 1/6 част от В. И. Л., 2/6 части от М. С. Е. и 2/6 части от М. С. Е..

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците в качеството им на наследници на С. М. Е. и като такива на собственици на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен 1 срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. И. Г. и В. И. Л., с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват да са наследници на С. М. Е. с доводи, че последният е бил в граждански брак с тяхната майка – М. Г.а К., сключен на 10.11.1985 г., който обаче е бил прекратен през 2007 г., съответно М. К. и ответниците не са наследници на С. Е.. Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М.

С. Е. и М. С. Е..

В открито съдебно заседание на 22.01.2025 г. ответницата М. С. Е. се явява лично и изразява готовност да заплати процесните задължения.

С молба от 27.02.2025 г. от страна на ищеца е представено споразумение от 03.02.2025 г., сключено с ответницата М. С. Е. за разсрочване на задълженията в общ размер на 646,37 лв., включващи: 239,49 лв. – главница, 39,72 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2019 г. до 13.10.2022 г., 67,16 лв. – лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението, както и 300 лв. – съдебни разноски, което задължение е разсрочено на шест месечни вноски в размер от 75,41 лв. за периода от 03.03.2025 г. до 03.08.2025 г. и една авансова вноска в размер на 193,91 лв., платима в деня на подписване на споразумението.

В открито съдебно заседание на 28.05.2025 г. процесуалният представител на ищеца потвърждава, че всички вноски по споразумението са заплатени от ответницата, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците като собственици на процесния имот през исковия период и техните квоти в съсобствеността (преминала след смъртта на С.

М. Е.), че през исковия период е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания 2 размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на ТЕ и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат своите възражения, включително че са погасили претендираните вземания.

С оглед приетите по делото доказателства и становището на страните съдът приема за безспорни обстоятелствата, че процесният имот е бил топлоснабден; за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума; налице е забава по отношение на задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца са възникнали вземания за мораторна лихва в размер на исковите суми. Безспорно е и това, че между „Т.С. ЕАД и М. С. Е. е подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване на погасяването на дълга на 03.02.2025 г.

Относно качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни 3 субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника, включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.

В случая ищецът цели ангажиране на отговорността на ответниците като собственици на процесния топлоснабден имот през исковия период (съсобственик на който имот преди смъртта си е бил С. М. Е.).

От представените по делото доказателства се установява, че с решение № 199 от 17.10.2007 г. по бр. дело № 2918/2006 г. по описа на СРС, брачна колегия, 80 състав, е прекратен бракът, сключен на 10.11.1985 г. с акт № 3361, издаден от Народен съвет „В. Л.“ между М. Г.а Е., ЕГН ********** и С. М. Е., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен и е одобрено постигнатото между страните споразумение по чл. 99, ал. 3 СК, според което семейното жилище, находящо се в гр. С., ж. к. „Л. Г“, бл. 6, вх. Б1, ет. 1, ап. 37 се предоставя за ползване от двамата съпрузи както следва: кухня с тераса, хола, част от 4 коридора и входът, прилежащ към тези помещения, ще се ползват от съпруга С. М. Е., а останалата част от жилището, състояща се от две стаи, баня-тоалетна, бокс и останалата част от коридора ще се ползват от съпругата М. Г.а Е., като тя ще ползва и полагащия се на тези помещения вход. Решението е влязло в сила на 18.02.2008 г.