Решение № 1477 от 07.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. Русе, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520103028 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Постъпила е искова молба от И. И. Я. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която се твърди, че с изпълнителен лист от 25.04.2014г. по ч.гр.д. № ***/2014г. по описа на Районен съд - Русе ищцата била осъдена да заплати на ответното дружество сумата 376,94лв. – главница по договор за стоков кредит от 07.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2014г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25лв. заплатена държавна такса. Твърди, че за периода от 25.04.2014г. до 25.04.2019г. срещу нея не е образувано изпълнително производство за посоченото по-горе вземане. На 26.05.2024г. на нейни близки било връчено съобщение за образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ № ***, с което били претендирани от нея суми въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист. Ищцата счита, че не дължи посочените суми, тъй като вземането на ответника е погасено по давност. Била изтекла предвидената от закона 5годишна давност. По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че ищцата И. И. Я. не му дължи сумите: 376,94 лв. главница по договор за стоков кредит от 07.04.2011г., ведно 1 със законната лихва, считано от 21.01.2014г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25лв. заплатена държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/2014г. по описа на Районен съд - Русе, поради погасяване на вземането по давност. Претендира се направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за допустимост на предявеният иск, но оспорва изцяло неговата основателност, поради което моли да бъде отхвърлен. Твърди се, че преди висящото изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист, посочен в исковата молба, е имало образувано предходно изпълнително дело, поради което обстоятелство и с оглед действието на отмененото Тълкувателно решение № 2 от 2015г. се счита, че давността за събиране на процесното вземане не е изтекла. Моли се да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В полза на „ЕОС Матрикс“ ООД по ч.гр.д.№***/2014г. по описа на РС – Русе, на 25.04.2014г. е издаден изпълнителен лист срещу ищцата за сумите:

376,94лв. – главница по договор за стоков кредит от 07.04.2011г., законна лихва върху главницата считано от 21.01.2014г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса.

За събиране на вземането си по изпълнителния лист от 25.04.2014г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало на 23.04.2024г. молба, по която е образувано изп. дело №***/2024г. по описа на ЧСИ М.М., за което обстоятелство ищцата е уведомена на 20.05.2024г. (видно от приложеното съобщение на стр. 24 от изп. дело).

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - да оспори вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Т.е. предмет на установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз основа на което е предприето изпълнение. Според чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене 2 в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Доказателствената тежест за настъпване на факти, които да предпоставят наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на оспорващия изпълнението.

В конкретният случай, ищцата се е позовал на изтекла в нейна полза погасителна давност. Към датата на която е образувано висящото в момента изпълнително производство безспорно е изтекъл срок значително надвишаващ пет годишната давност за процесното вземане. За да не е изтекъл давностния срок за изминалия период от време, то следва същият да е спиран и/или прекъсван на някои от възможните основания за това. Такова безспорно е образуването на изпълнително производство за събиране на вземането и предприемането на изпълнителни действия по него. Ответникът е направил възражение за спиране и прекъсване на давностния срок за процесното вземане, но не е представил посочените от него доказателства, въпреки дадените указания и възможност за това от съда в настоящото производство, включително и чрез насрочване на ново съдебно заседание с възможност за представяне на доказателства. Ответникът като взискател по евентуално образувани срещу ищцата изпълнителни дела разполага с възможност да се снабди с преписи от тях, с които да докаже възраженията си. След като не го е направил и не е посочил основателна причина за непредставяне на сочените доказателства (прим. отказ на съдебния изпълнител да представи преписи), следва да се приеме, че не е доказано оспорването на исковата претенция.

Липсата на доказателства за образувано друго изпълнително производство преди висящото, дава основание да бъде направен единствения възможен извод, че към датата на образуване на изп. дело №***/2024г. по описа на ЧСИ М.М., процесното вземане е погасено по давност.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски за образуване и водене на настоящото производство, като са претендирани и представени доказателства за направени разноски за държавна такса от 50лв. и адвокатско възнаграждение от 800лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли неговото намаляване.

3

Съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС, минималното адвокатско възнаграждение за настоящото производство при съобразяване на материалния интерес по него е в размер на 400лв. При направено възражение за прекомерност, съдът е допустимо да присъди както по-малко от това възнаграждение, така и по – голямо от него, като съобрази естеството на производството, неговата правна и фактическа сложност, продължителност и пр. Аргументите изложени от ответника, основани на практика на СЕС по тези въпроси, също дават основание съдът да присъди адвокатско възнаграждение както под минимума по горепосочената наредба, така и да обоснове намаляване, но до по-висок от минимума размер. Съобразявайки в случая всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира за справедливо да намали претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение до размера от 400лв., доколкото производството не се отличава с висока правна и фактическа сложност, които да обосноват претендираното двойно по-високо възнаграждение. По тези съображения в полза на ищцата следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 450лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. И. Я. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, **********, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №4-6, представлявано от управителя Тихомир Вълчев сумите:

376,94лв. – главница по договор за стоков кредит от 07.04.2011г., ведно със законната лихва от 21.01.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 25лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.04.2014г. по ч.гр.д.№***/2014г. по описа на Районен съд – Русе, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №4-6 да заплати на И. И. Я. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, **********, сумата от 450лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5