Решение № 1390 от 09.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100515262 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.09.2021 г. по гр.д. № 46429/20 г., СРС, І ГО, 50 с-в е отхвърлил предявените от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„******* срещу Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* *******1, искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр за признаване за установено, че спрямо Т. Д. П., ЕГН **********, са извършени действия представляващи дискриминация по признак лично и обществено положение от страна на Х.М.Х., ЕГН **********, като полицейски служител при 08 РУ СДВР, за периода от 06.03.2020 г. до 27.09.2020 г., съставляващи действия по призоваване по преписка №812-102-343/06.03.2020 г. по описа на 8 РУ СДВР - отказ да се свързва с Т. Д. П. по посочен телефон или електронен адрес; да преустанови отказа да се свързва с Т. Д. П. по посочен телефон или електронен адрес по преписки, образувани по сигнал на Т. Д. П., да преустанови фиктивно да издирва Т. Д. П. и указва да се установи контакт с него по телефон или имейл, или с домоуправителя на жилищна сграда в гр.София, ж.к. *******; и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Осъдил е Т. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.

1

„*******, да заплати на Х.М.Х., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.

„******* *******1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 600 лева съдебни разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* с мотиви, изложени в жалбата.

Твърди се, че по повод възприетото от съда в процесното решение, че ответникът е действал в условията на оперативна самостоятелност във връзка с избора от ответника, в качеството му на длъжностно лице на длъжност Началник сектор „разследване“ при 08 РУ, СДВР на начините за призоваване, то ищецът не оспорва това, само желае да бъде призован.

Позовава се на Глава 15 от НПК. Съдът е мотивирал, че ищецът не е представил доказателства как са били третирани лицата-сравнители, посочени от ищеца, като самият ищец заявил, че това са ноторно известни факти. Съдът не ги е коментирал, независимо, че е „видял прекрасно“, че става въпрос за ноторно известни факти. Освен това, районният съд не е указал на ищеца, че му липсват лица-сравнители. Ищецът не е дал допълнителна информация за лицата-сравнители, защото тогава ще му се наложи да доказва ноторни факти и ще трябва да изиска от съда служебно да изисква делата, по които са били призовавани лицата-сравнители, за да „гледаме кой как е бил призоваван.“ Сочи още, че според съда, оставените от гражданите тел. и имейл имат за цел да обезпечат информирането им за предприетите действия от страна на органите в т.ч. и за призоваването им.

След като ищецът не е бил информиран по тел. и имейл, той е трябвало сам да изиска информация или да оспори бездействието по определен ред.

Действително, телефона и имейла са оставени от ищеца, за да бъде информиран какво става със сигнала му, но не само за това, а и за да бъде призован-чл.69, ал.3 ЗМВР. Съдът е посочил, че ищецът е дал противоречиви становища по кой начин да бъде призоваван, че един път е недоволен за призоваване на административен адрес, а друг път, недоволен, че не са го призовали от този адрес. Във връзка с това заявява, че иска да бъде призован, без значение как, кога и къде.

Приема за голословно твърдението на съда, че доказателствата по делото били в насока, че ищецът водил делото единствено с цел да навреди другиму, а не да получи защита от дискриминация. Според ищеца, с това 2 твърдение, съдът е взел страна по делото в своето правораздаване. Ищецът е завел множество дела срещу служители на 08 МВР и СДВР и предметът е един и същ-отказ да бъде призован. Никой не го е търсил по тел. или имейл, нито е правил опит да се свърже с домоуправителя на входа/ ищецът е домоуправител/ или със съседи или роднини на ищеца. Накрая обобщава, че делото е заведено заради безобразията на ответника, които се изразяват в умишлен отказ да призове ищеца, за да не може той да даде показания и „нещата да се забравят, забавят“. Това е така, защото става въпрос за сигнал срещу колега на ищеца и не е било редно той да разглежда такъв сигнал.

Ищецът води множество дела срещу служители на 08-мо РПУ, има „огромен конфликт с някои от тези хора и колегите им са солидарни с тях“. Ето защо обжалва решението като неправилно и моли същото „ да бъде отменено и да бъде постановено ново в моя полза“.

Въззиваемият Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

„******* *******1, чрез пълномощника по делото адвокат А.Т. от САК, с адрес на кантората: гр. София, ул.“*******, партер оспорва въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение.

СГС намира, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд с произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗЗДискр. от Т. Д. П. срещу Х.М.Х. за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо Т. Д. П. са извършени действия представляващи дискриминация по признак лично и 3 обществено положение за периода от 06.03.2020 г. до 28.09.2020 г., съставляващи действия на ответника при призоваване по преписка №812-102343/06.03.2020 г. по описа на 8 РУ СДВР, и осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като престане да отказва да се свързва с ищеца по телефон или имейл, когато работи по преписки, образувани по сигнал на ищеца, в който е посочил телефон и имейл за контакт; да престане да издирва фиктивно ищеца, като оставя колегите си да търсят ищеца физически на адрес на местоживеене, а да им указва да установят контакт по телефон или имейл, или установят контакт с домоуправителя на жилищна сграда в гр.София, ж.к. *******.

Ищецът Т. Д. П. твърди за извършен акт на дискриминация, свързана с обстоятелството, че ответникът не е призовал ищеца по телефон или имейл, обявени в сигнал, по който е образувана горепосочената преписка. Спрямо ищеца е осъществено от ответника Х. дискриминационно отношение по признак „лично положение“ и „обществено положение”, считано от 06.03.2020 г„ във връзка с разпределена на ответника преписка №812-102343/06.03.2020г. по описа на 8 РУ СДВР, образувана по сигнал на ищеца срещу инспектор Г. Д.. Ответникът умишлено отказал да се обади на ищеца по телефон или имейл, които данни са му били известни. Вместо това са предприети действия по призоваване на адрес, на който ответникът е знаел, че ищецът няма да бъде намерен. Личното положение се изразява в обстоятелството, че ищецът е обществено активен гражданин, известен на служителите на 8 РУ-СДВР с множеството сигнали, които е отправил до тях.

Общественото положение обосновава с факта, че е човек, който е пуснал сигнал до СДВР. Сигналът е срещу колега на ответника Х.-инспектор Д., с когото ответникът работел в една приемна. Преписката неправилно е разпределена на ответника, за който се твърди, че е предприел фиктивно призоваване на ищеца, след което сигналът е приет за неоснователен, като всичко това е с цел да помогне на колегата си инспектор Д. и да се забави преписката.

Ответникът Х.М.Х. в срока по чл.131 от ГПК е оспорил исковете по основание и размер. Сочи се, че действително му е разпределен сигнал от Т.П. с вх. № 812-102-343/06.03.2020 г. по описа на 08 РУ СДВР, който е срещу инспектор Г. Д. от сектор „Охранителна полиция“, че призоваване по телефон 4 се извършва само в неотложен случай, какъвто не е процесният, а по имейл не е възможно поради липса на служебен имейл на 08 РУ СДВР. Предприетите действия за уведомяване на ищеца са съобразно приложимия ред по чл. 69, ал.1 и 2 от ЗМВР, касаещ всички граждани. Оспорва твърдението, че страните по спора се познават от години по повод сигнали на П., включително, че ответникът работи в една приемна с инспектор Г. Д., както и да му е подчинен.

Съдът приема следното:

Безспорно е, а и от преписка №812-102-343/06.03.2020 г. по описа на 08 РУ СДВР се установява, че е образувана по сигнал на ищеца срещу Г. А. Д., служител при 08 РУ-СДВР. В сигнала ищецът е посочил за контакт адрес, телефон и електронен адрес. Преписката е разпределена на ответника за проверка. Резултатът от нея е обективиран в доклад от 23.03.2020 г., според който сигналът на ищеца е приет за неоснователен предвид снетите сведения от заинтересованите по случая, освен от ищеца, който не е намерен на адреса си. Установява се, че са изготвени две призовки до Т. Д. П. за явяване като свидетел и същите върнати в цялост от адреса, посочен в сигнала, поради неоткр*******е на адресата на 10.03.2020 г. и на 26.03.2020 г.

Приложена е и преписка № 812-102-341/06.03.2020 г. по описа на 08 РУ СДВР, от която се установява, че е образувана по друг сигнал на ищеца (Т. Д.

П. е завеждал множество сигнали в 08 РУ-СДВР) срещу С.В., началник на охранителна полиция при 08 РУ-СДВР. Видно от писменото изявление на ищеца, подадено на 28.02.2020 г., прави се оплакване по процесния случай с инспектор Д. за това, че полицейският служител В. не го е призовал по предвидения за това ред- с призовка на конкретно посочен в сигнала административен адрес. Сочи се, че не е редно да го призовава по телефон, тъй като това касаело неотложни случаи.

От правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове по чл.71, ал.1 за установяване на нарушение в третирането на ищеца, представляващо дискриминация/ нарушено право на равно третиране на основата на признака „лично положение“ и „обществено положение“ за периода от време от 06.03.2020 г., когато ответникът е започнал да работи по преписка 812- 102343/06.03.2020 г., до подаване на исковата молба-28.09.2020 г., изразяващо се в действия на ответника при призоваване по посочената преписка, осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като 5 престане да отказва да се свързва с ищеца по телефон или имейл, когато работи по преписки, образувани по сигнал на ищеца, в който е посочил телефон и имейл за контакт; да престане да издирва фиктивно ищеца, като оставя колегите си да търсят ищеца физически на адрес на местоживеене, а да им указва да установят контакт по телефон или имейл, или установят контакт с домоуправителя на жилищна сграда в гр.София, ж.к. *******.

Законът за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1. Според чл. 4, ал. 2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл.

4, ал. 3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържащо се в § 1 т. 7 ДР на ЗЗДискр, е всеки акт, действие, бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси. Според § 1 т. 8 ДР ЗЗДискр изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал. 1“ означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.