Решение № 9556 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9556 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110107814 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. Р. К., срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 858,19 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 843,19 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № 210657135, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 92,26 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 20.01.2021 г. до 10.02.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 12.04.2020 г. в гр. София на ул. „Бяла черква“ в посока ул. „Богатица“, водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № ********, притежаващ валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество с период на застрахователното покритие от 18.04.2019 г. до 17.04.2020 г., при липса на необходимата дистанция предприел необезопасена маневра за заобикаляне/изпреварване и реализирал ПТП с движещия се пред него лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег. № ********, собственост на Е. Д. Г. и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 0320190855022574, със срок на застрахователното покритие от 25.10.2019 г. до 24.10.2020 г.

Вследствие настъпилия удар на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 210657135. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „Лазаров Прециз“ ЕООД, за което била издадена фактура. С доклад по щетата било 1 одобрено застрахователно обезщетение в размер на 843,19 лева, заплатено на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 08.10.2020 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски общо в размер на

858,19 лева, но с писмо с вх.

№

310В002040/20.01.2021 г. ответникът отказал да възстанови сумата, поради което същият дължал и мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. С. Л.. Процесуалният представител оспорва предявените искове само по основание, не и по размер. Възразява, че от мотивите на съдебното решение, с което било отменено изцяло издаденото срещу застрахования при ответника водач наказателно постановление, се установявал механизъм на ПТП, съвсем различен от този, описан в исковата молба. В тази връзка оспорва наличието на причинно-следствена връзка, като твърди, че щетите, констатирани по процесния лек автомобил, не биха могли да бъдат причинени от движещия се зад него лек автомобил, застрахован при ответника. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът „Дженерали застраховане“ АД, редовно призован не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. К., в която заявява, че поддържа исковата молба изцяло. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани по размер от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и заключението на автотехническата експертиза.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Г. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания юрк. Л. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. От събраните по делото доказателства се установявало, че водачът, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество, нямал вина за настъпилото ПТП или алтернативно, допринесъл за него при условията на съпричиняване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, както и на направените разноски в размер на 60 лева за депозит за призоваване на свидетел. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи в подкрепа на направените възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна 2 имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег. № ********, собственост на Е. Д. Г..

Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № 0320190855022574, сключена на 25.10.2019 г., със срок на застрахователното покритие от 18,00 ч. на 25.10.2019 г. до 23,59 ч. на 24.10.2020 г. и с рискова клауза „Пълно Каско”. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2012 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І, е видно, че датата на първата регистрация на същия автомобил била 10.07.2012 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 13000 лева.

Съгласно т. 6.4 от Общи условия на „Дженерали застраховане“ АД за застраховка „Каско на МПС“ пътнотранспортното произшествие било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно Каско“, каквато е договорена и в настоящия случай. Специалните изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. 9 от общите условия. Съгласно т. 58.3 от същите при частична щета на МПС, за което от датата на първа регистрация до датата на начало на застраховката са изминали над 5 години до 10 години, застрахователното обезщетение се определяло по един от следните начини, избран от застрахования: 1. отстраняване на щети в посочен от застрахователя „доверен“ сервиз, като застрахователното обезщетение се изплащало на съответния автосервиз; в този случай при ремонта на МПС увредените части се подменяли с части от алтернативен производител или втора употреба, а при невъзможност за доставка – части от официален вносител или се обезщетявали по експертна оценка; 2. по представени фактури от друг автосервиз, след изрично писмено съгласие от застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на сервизен час и на количество и стойност на материалите за боядисване; 3. по експертна оценка.

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № ********, със срок на застрахователно покритие от 18.04.2019 г. до 17.04.2020 г. Посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.

От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № 1771287 се установява, че на 12.04.2020 г., около 17,15 ч., в гр. София лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № ******** се движи по ул. „Бяла черква“ с посока от бул. „Витоша“ към ул. „Богатица“ и преди кръстовището с последната при неизяснени обстоятелства реализира ПТП с попътно движещия се лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег.

№ ********, след което завива надясно по ул. „Богатица“ и напуска мястото на произшествието. В резултат на съприкосновението между двете превозни средства на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: предна броня, преден ляв калник, двете леви врати, лява вежда и др. Протоколът бил съставен от мл. автоконтрольор при ОПП – 3

СДВР П. Панов по данни на единия водач – свидетелката Д. Г. и подписан от нея. Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава.

При неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.

№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието се изяснява напълно от заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза и от показанията на свидетелите С. С. Ф. и Д. Б. Г..

За причинените на процесния автомобил повреди, на 11.05.2020 г. водачът Д. Г. подала до застрахователя по имуществената застраховка искане за оценка на вреди, по което била образувана щета № 210657135. В искането застрахованият декларирал, че желае обезщетението да бъде определено по фактури, предварително съгласувани със застрахователя. След извършен оглед на увредения автомобил от експерти на застрахователя и изготвяне на опис на вредите, с ликвидационен акт по щетата било определено 4 застрахователно обезщетение в размер на 843,19 лева. Същото било изплатено на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 08.10.2020 г.