Решение № 408 от 14.11.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Габрово, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210101717 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Производството е образувано по искове, предявени от К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ № 1, ап. 96 срещу „ГГ-01“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. ********* № 24, вх. Г, ет. 3, ап. 13, представлявано от Х.Н.Б. - управител.

В исковата и уточнителни молби са изложени твърдения, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника, съгласно сключен трудов договор № 69/01.08.2023 г., като бил назначен на длъжността „готвач“ на непълен работен ден – 4 часа с основно трудово възнаграждение в размер на 390 лева. При изпълнението на задълженията си, К. П. установил редица нарушения на трудовото законодателство, което довело до множество спорове между него и работодателя му. Ищецът бил нает по трудов договор за работа като готвач по 4 часа на ден, но на практика бил принуждаван да работи по 6 ч. на денонощие пет дни в седмицата, а за да може да ползва един почивен ден седмично, в шестия ден работел по 12 часа. Фактически голяма част от полаганият труд бил „извънреден" по смисъла на чл. 143 и сл. КТ.

Договореното му месечно трудово възнаграждение било нереално ниско - 390 лв. при 4-часов работен ден, а понеже работил повече от договореното време - очевидно имало укрИ.е на реалния му доход от приходните органи. Ищецът бил задължен да полага извънреден труд всеки ден по 2 ч., без да има издадена заповед за това по чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, която да определя полагането и условията за заплащането му като липсвали декларации от негова страна, че е съгласен с това. Не се спазвало и изискването на ал. 2 от същия член предварително да се посочва кой и кога ще работи, за да не се нарушава задължителната почивка по Кодекса на труда. По този начин работодателят чрез устни разпореждания, като се използвало неравноправното взаимоотношение и финансовата 1 зависимост на работника, изменял договорените условия по трудовият договор. На следващо място, съгласно исковата молба, при работодателя – ответник не се осигурявали безопасни условия на труда - в частта на кухнята на ищеца, където липсвала задължителната по закон аспирация, която да отвежда изгорелите газове навън. Нямало и работно облекло според длъжността – ищецът си го осигурявал сам.

По договор ищецът бил назначен за готвач, а фактически бил пицар. Длъжностната характеристика, която му била връчена също противоречала на законовите разпоредби.

Не били описани задълженията, за които се договорил, ясно и конкретно какво трябва да върши, като по този начин се отнемало правото на работника, да възрази срещу извършването на работа, за която не се е договорил. Това давало възможност на работодателя да възлага всякаква дейност, от което следвало, че трудовите правоотношения се видоизменят едностранно от работодателя чрез устните му разпоредби, което било директна злоупотреба с правата на работника. Реалното трудово възнаграждение на ищеца било 1200-1300 лв., но работодателят определял осигурителния доход и ако работникът (ищец) искал осигуровки на реална заплата, трябвало да си търси друга работа - това не подлежало на обсъждане и се поставяло като условие за кандидатстване. Ищецът счита още, че работодателят му е извършвал и нарушения на Закона за защита на личните данни чрез незаконно заснемане на работещите, а евентуално и подслушването им.

След всичко това К. П. използвал правото си по Кодекса на труда във връзка с чл. 293 от същия закон, да откаже полагането на извънреден труд, тъй като не бил уведомен, че има заповед за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време от работодателя. Във връзка с обстоятелството, че работодателят отказал да изпълни исканията на ищеца, последният сигнализирал Комисията за защита на личните данни по реда на ЗЗЛПСПОИН и чрез нея Инспекцията по труда. След като уведомил работодателя, че отказва да изпълнява задълженията си, последвала ответна реакция, като ищецът бил уволнен и възпрепятстван по всякакъв възможен начин да упражни каквито и да е било свои права: отказ да му се издадат поисканите документи по чл.128 и 128а КТ; отказ да му се попълни трудовата книжка - подпис от работодателя, който не бил положен и до днес; отказ да се съобразят с правата му да ограничи обработката на лични данни от всякакъв вид.

Ищецът твърди още, че е уволнен по телефона без каквато и да е било документация да му е предоставена. Заповедта за уволнение така и не била връчена на работника по правилата, поради което се наложило ищецът да я изисква по съдебен ред. Трудовата книжка също така не била оформена по правилата. Всичко описано до тук счита за ясно категоризирано в ЗЗЛПСПОИН като насрещни ответни действия и мерки, с цел ограничаване правата му като резултатът е възпрепятстването на ефективната и навременна защита. Заедно с нарушенията на трудовото право се твърди, че е било извършено и нарушение на правата на ищеца по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН). Излага, че по реда този закон работниците и служителите имат право да докладват за нарушения на законодателството, но след като ищецът се обърнал към КЗЛД – София, а чрез нея и към Инспекция по труда, бил уволнен. Ищецът бил оставен без работа, бил в невъзможност да се издържа и да 2 посреща ежедневните и регулярни разходи за парно, ток, вода и т.н. Това се отразило отрицателно на общото му състояние и сега счита, че е понесъл имуществени и неимуществени вреди, за които също следва да бъде обезщетен.

Затова претендира да бъдат обявени за недействителни на предприетите срещу ищеца ответни действия от работодателя, изразяващи се в издаване на заповед за уволнение, да се възстанови положението отпреди нейното издаване, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените в резултат от така предприетите срещу ищеца ответни действия имуществени вреди в размер на 1000 лева и неимуществени вреди в размер на 10000 лева. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати неизплатеното трудово възнаграждение в т. ч. за положен извънреден труд в размер на 1002.15 лева (съгласно направеното уточнение в о.с.з на 16.10.2025 г.) При условията на евентуалност претендира уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и да му се присъди обезщетение за оставане без работа в размер на 2487.42 лева (съгласно направеното уточнение в о.с.з на 16.10.2025 г.).

С протоколно определение от 29.04.2025 г. е приет за съвместно разглеждане в производството предявения по реда на чл. 212 ГПК, инцидентен установителен иск с правна квалификация чл. 74, ал. 4 КТ на К. П. П., ЕГН ********** срещу „ГГ-01“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Габрово за обявяване за недействителна на клаузата по т.2.3 от трудов договор № 69/01.08.2023 г. относно срока за изпитване.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва основателността на исковете по подробно изложени съображения. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, както и факта, че последното е прекратено. Твърди прекратяването на договора да е законосъобразно осъществено в определения срок за изпитване, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Излага, че няколко дни преди издаването на заповедта за уволнение ответникът е преустановил явяването на работа, без да е посочил причина за това, като работодателят е направил всичко необходимо за да му връчи заповедта, но последният умишлено се укривал.

Оспорва разпоредбите на ЗЗЛПСПОИН да имат отношение към взаимоотношенията между страните и причината за уволнението. Твърди, на ищеца да били изплатени всички дължими трудови възнаграждения. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представения трудов договор № 69/01.08.2023 г., че същите са били обвързани от трудово правоотношение. Съгласно уговореното в сключения договор, подписан от ищеца К. П. П. и управителя на ответното дружество – работодател – Християн Баджев, ищецът изпълнявал при ответника длъжността „готвач”, на непълно работно време 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 390 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка година трудов стаж.

Съгласно чл. 2.3 от договора, при възникване на трудовото правоотношение е уговорен срок на изпитване от 6 (шест) месеца, уговорен в полза на работодателя. Съгласно т. 3 3 от договора служителят се задължил да постъпи на работа на 01.08.2023 г. и да изпълнява, считано от тази дата, задълженията си.

Предоставена е длъжностна характеристика за длъжността „готвач“ с код по НКПД 51202001, чието връчване на работника К. П. П. е удостоверено с подписа на последния. Съгласно посочените в същата задължения, работникът е следвало да участва във всички операции за приготвяне на кухненската продукция, да следи за спазване на рецептурните изисквания, относно количеството и качеството на влаганите продукти, да издава и приема ястията и продуктите, постъпващи в кухнята – майка, като оформя документи, относно приетото/издаденото количество, при необходимост да извършва и други задачи, възложени в изпълнение на работата.

По делото са предоставени и ведомости за заплати за работника К. П. с начислено трудово възнаграждение за м. 08.2023 г. и м. 09.2024 г.

Представена е заповед № 39 от 18.09.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между „ГГ-01“ ЕООД и К. П. П., на основание чл. 71, ал. 1 КТ, „прекратяване в полза на работодателя“, същата – невръчена срещу подпис на работника. Относно връчването на посочената заповед са представени куриерски разписки, удостоверяващи неуспешно предаване на пратки на 20, 21 и 25.09.2025 г.

По делото е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 07388233020182 от 18.09.2023 г., удостоверяваща регистрирането в информационните масиви на НАП на прекратяването на процесния трудов договор.

Представено е и писмо, изх. №КВПС-01-16№53/01.03.24 г. на КЗЛД (л. 64 и л.

65 от делото), с която е предоставена информация относно Сигнал с вх. №КВПС-0116/01.09.2023 г., УИН WB2309010001 от К. П. П. ведно със същия и „Допълнителна информация към сигнала“ – 12 бр. със съответните входящи в КЗЛД номера. От предоставената от КЗЛД информация е видно, че горепосоченият сигнал е заведен в централния орган за външно подаване на сигнали на 01.09.2023 г., т. е. преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение (18.09.2023 г.). В сигнала се твърди, че са извършени нарушения на трудовото и данъчно законодателство, изразяващи се в „принудително полагане“ и неотчитане на извънреден труд, неспазване на законоустановената междуседмична почивка, неосигуряване на почивка за хранене през деня, неформално заплащане на трудово възнаграждение над уговореното в официалния трудов договор, работно време неотговарящо на уговореното в трудовия договор, липса на работно облекло, длъжностна характеристика, която не отговаряла на изпълняваните от ищеца задължения, неспазване от страна на работодателя на задълженията му, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, невръчване на работника на уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, нарушения на ЗЗЛД.

По делото са представени и писмо, изх, №23094823 от 14.11.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово; писмо, изх. №КВПС-01-16#77/28.03.2024 г. с приложени към него писмо от ИА ГИТ с вх., №КВПС-01-16#19/08.11.2023 г., писмо от Д ИТ – Габрово с вх. №КВПС-01-16#29/28.11.2023 г., писмо от Д ИТ – Габрово с вх.