Определение № 527 от 17.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Пазарджик, 17.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500431 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

В срока по чл. 248 от ГПК е постъпила молба с вх. № 7551/09.08.2024 г. от адвокат В. Д., пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство - М. М. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 23, вх. В, ет. 1, с искане за изменение на постановеното по делото въззивно Решение № 274/18.07.2024 г. в частта за разноските.

Излагат се аргументи, че с оглед потвърждаване на решението по един от предявените искове – този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът неправилно бил намалил претендираното по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение, както за въззивното, така и за първоинстанционното производство, и е присъдил такова в размер на 1/2 от минималната работна заплата (МРЗ), съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Намира, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от цитираната Наредба по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, като независимо, че искът за възстановяване на работа е бил отхвърлен, то му се дължи възнаграждение в размер на една МРЗ, а не на половината от нея. Счита, че му се дължи адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна адвокатска защита в размер на 780,00 лева за първоинстанционното производство, съответно 930,00 лева за въззивното производство, какъвто е размерът на МРЗ, към датата на сключване на договорите за правна помощ, а не присъдените от съда суми от 390,00 лева - за първа инстанция и 466,50 лева – за въззивната инстанция. Отправено е искане за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ответникът бъде осъден да му заплати възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита пред двете инстанции, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от цитираната Наредба в посочените размери.

1

В срок е постъпил писмен отговор срещу молбата от насрещната по спора страна Регионална дирекция по горите - гр. Пазарджик (РДГ – Пазарджик), с който същата се оспорва като неоснователна. Намира, че по обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ се дължи общо една минимална работна заплата в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. Доколкото въззивният съд е съобразил, че е уважен единствено предявеният иск за отмяна на уволнението, но не и този за възстановяване на работа, то правилно е присъдил адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на половината от МРЗ към датата на сключване на договорите за правна помощ за всяка една от инстанциите. По изложените съображения моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди изложените в молбата и подадения писмен отговор доводи на страните, намира следното:

Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежно упълномощен представител на страна, представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред въззивния съд, следователно същата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.

С постановеното по настоящото дело въззивно решение, решението на първоинстанционния съд е отменено в частите, с които са уважени предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ - за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, като исковите претенции са отхвърлени като неоснователни, а в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обжалваното решение е потвърдено. С оглед отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, с въззивното решение са ревизирани и присъдените разноски на страните пред първата инстанция, като решението е отменено в частта за разноските, с която на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, РДГ - Пазарджик е осъдена да заплати на адв. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 1 944,00 лева за разликата над сумата от 390,00 лева до присъдения размер от 1 944,00 лева и е осъден ищецът Ч. да заплати на ответника сумата от 150,00 лева – сторени пред първоинстанционния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение. По отношение разноските пред въззивната инстанция ищецът М. Ч. е осъден да заплати на РДГ - Пазарджик сумата 197,80 лева – разноски за държавна такса за въззивното обжалване, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, РДГ – Пазарджик е осъдена да заплати на адв. В. Д. сумата от 466,50 лева - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита пред въззивния съд.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица, както и на роднини, близки или на друг юрист. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена, адвокатът има право на адвокатско 2 възнаграждение, като съдът следва да осъди другата страна да го заплати директно на адвоката. В хипотезата на безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв, адвокатското възнаграждение се определя взависимост от това дали постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която адвокатът представлява, а размерът на възнаграждението се определя по правилата на чл. 78 от ГПК, съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете. В този смисъл трайно е разбирането в съдебната практика, че размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска, т.е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото.

В настоящия случай, с въззивното решение обжалваното решение е отменено в частите, с което са уважени предявените от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяването му на работа и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа и тези искове са отхвърлени като неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която е уважен искът по чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението му за незаконно. Т.е. уважен е само един от трите предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) по дела за отмяна на уволнение (по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ) и възстановяване на работа (по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ) възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Константна е съдебната практика, включително и на ВКС, че по обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, когато са предявени за разглеждане в едно общо производство, се дължи общо една МРЗ в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата – в този смисъл Определение № 171/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 916/2020 г., III ГО на ВКС. В случаите, когато делото е с предмет обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл.

225, ал. 1 от КТ, размерът на минималното адвокатско възнаграждение се определя като сбор от възнагражденията, както следва: 1/ едно общо възнаграждение в размер на общо една МРЗ за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, плюс 2/ възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, съобразно материалния интерес на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ – в този смисъл Определение № 2178/14.07.2023 г. ч. гр. д. № 3853/2022 г., III ГО на ВКС.

Според настоящия съдебен състав, доколкото разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението на адвоката е едно общо и е в размер не по-малко от размера на МРЗ за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, то не може да се възприеме, че в случаите на обективно кумулативното им съединяване в една искова молба, какъвто е настоящият случай, за всеки от тях се дължи отделно възнаграждение на адвоката по правилото на посочената разпоредба. Това е така, доколкото в посочената разпоредба е използван съюзът „и“, обосноваващ, че за тези искове 3 възнаграждението е едно общо и е в размер на не по-малко от размера на МРЗ за страната. В този смисъл, не са налице основания да се приеме, че в случаите когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ са заявени с една искова молба и един от тези искове е отхвърлен, а другият е уважен, следва да се дължи възнаграждение в размер на една МРЗ, независимо, че единият иск е отхвърлен, доколкото заложените в чл. 78 от ГПК принципи са в смисъл, че се дължат разноски само за уважената част от исковите претенции.

По изложените съображения, когато в производството обективно кумулативно са съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 344, ал.

1, т. 2 от КТ, в случай, че е уважен единствено предявеният иск за отмяна на незаконното уволнение, а искът за възстановяване ищецът на работа е отхвърлен, дължимото се възнаграждение е в размер на половината от определеното в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а именно половината от размера на МРЗ за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.

Към датата на подписване на договора за правна помощ за представителство пред първоинстанционния съд - 05.12.2023 г., размерът на МРЗ за страната е 780,00 лева. С оглед изхода на спора, доколкото е уважен единствено предявеният иск за отмяна на незаконното уволнение, дължимото се възнаграждение е в размер на 1/2 от МРЗ или 390,00 лева. По отношение възнаграждението за осъществената безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция – договорът за правна помощ е сключен 21.05.2024 г.

Към този момент размерът на МРЗ за страната е 933,00 лева. С оглед посоченото по-горе дължимото се адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат Д. безплатна адвокатска защита в полза на ищеца по делото е в размер на 466,50 лева, която е присъдена и с въззивното решение.

С оглед гореизложеното, като съобрази и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че същата не се отличава от обичайната за този вид дела, като с оглед изхода на спора, не са налице основания да ревизира решението си в частта разноските, като увеличи размера на присъдените в полза на адвокат Д. по чл. 38 от ЗАдв възнаграждения за двете инстанции. Поради това подадената молба по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 от ГПК с вх. №

7551/09.08.2024 г. от адвокат В. Д., пълномощник на М. М. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 23, вх.

В, ет. 1, за изменение на Решение № 274/18.07.2024 г., постановено по в.гр.д.

№ 20245200500431 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта за разноските, като неоснователна.

4

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.