Определение № 17636 от 11.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17636 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110154259 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу „С.А.Г.

Х“ ЕООД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 12.11.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 1055/2025 г. по описа на РС-Оряхово, както следва: сумата 118,20 евро (231,18 лв.), представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Х, инсталация ******** за периода от 01.05.2023 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва за период от 12.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 26,71 евро (52,24 лв.), представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2023 г. до 10.11.2025 г., сумата 8,04 евро (15,72 лв.), представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 12.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 2,09 евро (4,08 лв.), представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 10.11.2025 г.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответното дружество в качеството на собственик на топлоснабдения имот МАГАЗИН № 18, находящ се на адрес: гХ, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от ищеца, който извършвал дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „С.А.Г. Х“ ЕООД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва между страните да има подписан договор за продажба на топлинна енергия. Заявява, че в процесния период ответникът не е ползвал имота, 1 поради сключен с трето лице договор за наем, като наемното правоотношение продължавало и до края на исковия период. Оспорва, че имотът бил топлоснабден, като посочва, че последният е със самостоятелен отделен вход към улицата, в него нямало монтирани отоплителни тела – радиатори, щранг-лири и пр., през него не минавали нито хоризонтални, нито вертикални щрангове (тръби), които да са свързани към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. Поддържа и общите части на бл.

429 да не се отопляват. Сочи, че собственият му имот – магазин № 18 се намира във второстепенна самостоятелна сграда, прилепена към основната сграда на бл. 429, в която се намира абонатната станция. Дилатационната стена между двете сгради не позволявала преминаването на топлинна енергия между основната и второстепенната сграда. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът намира, че депозираната искова молба е нередовна в частта относно претендираната законна лихва върху двете главници, като законна последици от уважаване на същите, доколкото видно от електронното заповедно дело заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 12.11.2025 г., поради което на ищеца следва да се укаже да уточни същата и да обоснове правен интерес от претендиране на същата от поранна дата – 28.02.2024 г., както е заявено в петитума на исковата молба. Последното за процесуална икономия следва да бъде сторено с настоящото определение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството при подробно изложени съображения относно приложението на чл.

126 ГПК и заявената по-рано претенция по гр.д. № 43901/2025 г. по описа на СРС, 59 с-в, включваща и периода в настоящото производство за потребена топлинна енергия в същия топлоснабден имот – магазин № 18. Съображенията за това са следните: При извършена служебна справка в ЕИСС настоящият състав установи, че посоченото дело е образувано след проведено заповедно производство, в което е издадена заповед за изпълнение за сумата 290,93 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г. С исковата молба, уточнена с молба от 17.02.2026 г. в рамките на отстраняване на нередовност, се претендира установяването на вземане в размер на 148,75 евро (290,93 лв.), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г. Следователно предмет на гр.д. № 43901/2025 г. е вземане на ищеца за доставена топлинна енергия в процесния имот за период предхождащ исковия период, предмет на разглеждане по настоящото производство.

Ето защо не е налице хипотезата по чл. 126 ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; 2) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; 3) че доставената до имота топлинна енергия за процесния период е на стойността, посочена в исковата молба; 4) че цената на „услугата дялово разпределение“ за имота за процесния период е на стойността, посочена в исковата молба.

По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: 1) съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

2

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже фактите, на които основава всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, респективно, че е заплатил процесните суми на падежа.

Не се нуждае от доказване обстоятелството, че приложими към процесния период са общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като на основание чл.155 ГПК и предвид, че съдържанието им е публично достъпно на следния ел.адрес: Microsoft Word - OU Bitovi-Sofia_29_06_16.doc (toplo.bg), същото не подлежи на самостоятелно установяване по делото.

Права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят, че ответникът е собственик на имот – магазин № 18, находящ се в гр. София, ж.к. Овча Купел, бл. 429, вх. А в процесния период.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора с изключение на описаните, с изключение на описаното под № 8 „заявление“, което фактически не е приложено. Ето защо за последното на ищеца следва да се даде възможност да представи същото по делото, след което съдът ще се произнесе по неговото приемане.

Съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпросите от исковата молба и от отговора на исковата молба, като на вещото лице следва да бъде възложено за целите не изготвяне на експертизата да посети процесната сграда и по възможност процесния имот.

Следва да се остави без уважение искането за изслушване на съдебносчетоводна експертиза като ненеобходимо.

Представените с исковата молба писмени документи следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Електронното заповедно ч. гр. д. № 1055/2025 г. по описа на РС-Оряхово е свързано към настоящото дело в ЕИСС. Предвид електронния характер на заповедното дело и липсата на дело на хартиен носител, същото няма как да бъде изискано и приложено.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 3 ГПК).

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта относно претендираната законна лихва върху двете главници, като законна последици от уважаване на същите, к а т о УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни тази си претенция, респективно да обоснове правен интерес от претендиране на същата от по-ранна дата – 28.02.2024 г., както е заявено в петитума на исковата молба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.06.2026 г. от 12:00 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството обстоятелството съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация 3

София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства с изключение на описаното, но фактически неприложено доказателство под № 8 „заявление“. ПРЕДОСТАВЯ на ищеца възможност в едноседмичен срок да представи описаното, но фактически неприложено доказателство под № 8 „заявление“, с препис за ответника, след което съдът ще се произнесе по неговото приемане.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза при изготвянето на която вещото лице след като се запознае с материалите по делото, посети процесната сграда и процесния имот да отговора на задачите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, от които 150 евро, вносими от ищеца и 150 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ СИМЕОНОВ, тел.

***, Специалност: Промишлена топлотехника, като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.