Решение № 406 от 14.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000435 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадени въззивни жалби срещу постановеното решение №24 от 11.04.2024 г. по търг.дело №24/2023 г. по описа на Окръжен съд Х..

С постановеното решение съдът е осъдил ЗАД ДБ: ** АД, ЕИК *********, да заплати на С. И. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 35 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 09.04.2021 г. в гр.С., по вина на О. Д. К., като водач на лек автомобил марка Ф., с рег. № * **** **, застрахован по договор Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна полица № **/**/*************, със срок на покритие от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до предявения размер от 50 000 лева е отхвърлил. Присъдени са и разноски.

Първата въззивна жалба е подадена от застрахователното дружество, 1 чрез пълномощника му адвокат Н. Л.. Жалбоподателят не е останал доволен от решението в осъдителната му част, като моли да бъде отменено и отхвърлена претенцията на ищеца за сумата от 35 000 лв., а в условие на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение. Счита, че същото е необосновано прекомерно, пострадалият е съпричинил в значителна степен, не кореспондира с трайната съдебна практика по аналогични случаи на процесния. В тази връзка посочва, че съдът не е обсъдил в цялост всички представени по делото доказателства, поради което не е отчел приноса на пострадалото лице, както за настъпване на ПТП, така и за пораждане на вредоносните последици от него. Според него следва да се определи процент на съпричиняване в размер на 70 %, доколкото ПТП е станало в гаража, в който ищецът е осъществявал трудовата си дейност, а и в съответствие със САТЕ и гласните доказателства във връзка с механизма на произшествието и СМЕ относно неглижиране на собственото му здраве.

Счита и , че определеният общ размер на обезщетение в размер на 50 000 лв., от който са изплатени на ищеца 15 000 лв., е завишен и не отговаря на критериите за справедливост, вкл. не е отчетен получаваният от ищеца доход към момента на произшествието и са взети предвид само социалноикономическите условия в страната единствено към момента на увреждането.

Претендира разноските.

Втората въззивна жалба е подадена от ищеца С. И. Б., чрез пълномощника му адвокат А. М., и се отнася до постановеното решение в отхвърлителната му част – над присъдените 35 000 лв. до претендираните 50 000 лв. Жалбоподателят счита решението в тази му част за необосновано, а също така и неправилно, поради противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД относно прилагането на принципа за справедливо обезщетение. Според него не са отчетени събраните по делото доказателства за състоянието на ищеца, както гласните доказателства, така и СМЕ. Моли да се отмени решението в отхвърлителната му част и да се присъди пълния претендиран размер от 50 000 лв., както и разноските.

Срещу въззивните жалби са постъпили съответни отговори, с които същите се оспорват.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, 2 намери за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в определения от закона двуседмичен срок от връчване на решението на всяка една страна и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Подлежат на разглеждане по същество.

Основният спор във въззивното приложението на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД. производство се отнася до

Ищецът твърди, че е собственик и сам работи в гаража за извършване на ремонтни дейности на автомобили, както и че на 09.04.2021 г. около 20 часа е бил помолен от О. К. и съпругата му да прегледа лек автомобил Ф., с рег. № * **** **. Водачът К. след като извършил маневра - завой на ляво, за да позиционира превозното средство над канала в гаража, за момент спрял с предната лява гума, опряна в метална тръба, разположена непосредствено пред входа на гаража, след което рязко потеглил и ударил ищеца, стоящ вляво пред автомобила. Образувано е ДП № ***/**** г. по описа на РУ на МВР – С., прекратено по искане на пострадалия на основание чл.343, ал.2 от НК.

Ищецът посочва, че в резултат на станалия инцидент е получил счупване на дясната подбедрица в близкия край с разместване. Това наложило постъпването му на 10.04.2021 г. в клиника по ортопедия и травматология при ВМА – гр.С.. В болницата му били извършени две оперативни интервенции – на 14.04. и на 28.04.2021 г., за открито наместване на фрактурата с поставяне на вътрешни фиксации. На 05.05.2021 г. е бил изписан от болничното заведение.

След изписването от болницата бил в продължение на три месеца на легло, след което започнал труден процес по раздвижване, с помощта на патерици, които ползвал осем месеца. Поради неспадащия оток на крака, не можел да провежда рехабилитационни процедури, тъй като това било противопоказно. Възстановителният период продължил повече от една година, през който период приемал обезболяващи лекарства. Понастоящем изпитвал болки при продължително стоене прав и при промяна на времето, накуцвал, не можел да извършва предишната си работа. Било нарушено психичното му равновесие - изпитал страх, че няма да преживее операциите, затворил се, станал раздразнителен.

Посочва, че е уведомил ответното застрахователно дружество за 3 настъпилия инцидент, който определил застрахователно обезщетение от 15 000 лв. Тъй като не се съгласил с така определения размер, се е стигнало до предявяване на настоящия иск, по който първоначално претенцията е била в размер на 65 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 02.03.2023 г., а след постъпило плащане в размер на 15 000 лв. – претенцията е в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 год. – датата, на която изтича срока за произнасяне от страна на застрахователя по заведената щета, до окончателното изплащане.

Ответното застрахователно дружество оспорва иска, като счита, че претендираната сума, като обезщетение за неимуществени вреди, е завишена и не отговаря на критериите за справедливост, не е съгласен с описаните увреждания в исковата молба, както и възразява, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е стоял на достатъчно безопасно разстояние от автомобила, управляван от О. К., и при вдигане на оборотите на автомобилният двигател при извършване на маневрата той е следвало да се отмести. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва.

Окръжният съд е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., от която сума са изплатени доброволно 15 000 лв. и е останал остатък от 35 000 лв. В останалата част над 35 000 лв. до 50 000 лв. е отхвърлил претенцията.

Няма спор, че наказателното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.б, вр. чл.342, ал.1 от НК, на основание чл.24, ал.1, т.1 и т.9, чл.199, чл.242, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено, поради изразено от ищеца, в качеството му на пострадал от ПТП, съгласие за това, както и че на 01.12.2022 г. той е изпратил до ответника застрахователна претенция, по която е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.

По делото е представена медицинска документация, както и е назначена съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е., от които се установяват травматичните увреждания, които са получени от ищеца в резултат на процесното ПТП, а именно счупване с разместване на дясната подбедрица в близкия и край. По повод счупването той е приет в болнично заведение, където са проведени две операции. Първата е за закрито 4 наместване и поставяне на външен фиксатор, а втората – за открито наместване с вътрешна фиксация с две планки, свързани с винтове. Според вещото лице последиците от настъпилото счупване не са отзвучали и няма да отзвучат до края на живота на пострадалия. Металните фиксиращи тела не са свалени. Налице са трайни нарушения в лимфната и венозната система на дясната подбедрица. Първоначално ищецът е изпитвал болки с висока интензивност, като страданията са продължили поне до една година до самостоятелното прохождане. В едногодишен период се е нуждаел от чужда помощ, като най-изразени са нуждите, докато е бил на легло. В момента продължава да изпитва болки и страдания, както спонтанно, така и при натоварване на крака.

Вещото лице е дал подробни обяснения и в устните си обяснения пред страните по делото. Направил е разграничение между закрито и открито наместване при счупване. При първата дейност се е извършило наместване под рентгенов контрол чрез опъване, за да се консолидират краищата, без да се режат меките тъкани и без достъп до костта. След контола и тъй като не се е достигнало до желания резултат, се е пристъпило към втората дейност с рязане на тъкани, достигане до счупването, наместването му и фиксираненото му с метални импланти. Към момента имплантите не са свалени, като свалянето се прави по преценка на лекуващия лекар и чрез оперативна интервенция, поради което не може да се каже , че процесът на възстановяване е приключил. Все още има чужди телаи не може да се даде коректна преценка за съсотянието и прогнозата за ищеца. Обяснени са нарушенията на лимфната и на венозната системи и връзката им с подуването на крака, както и значението на провеждането на физиотерапия или рехабилитация, които са по лекарска преценка, ако се прецени, че могат да навредят, пациентът се съветва да не ги извършва. Посочено е сегашното състояние на ищеца - ходи без помощни средства, но видимо куца, изпитва болки, получава крампи и схващания.

Съдът намира, че следва да възприеме така изложените изводи, тъй като са изготвени от специалист въз основа на медицинска документация и преглед на ищеца. Те не са и оспорени от страните.

Правно релевантна норма при определяне на размера на дължимото обезщетение е чл.52 от ЗЗД, която урежда възмездяването на

5 неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, възрастта и работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално икономическите и обществени условия в страната, както и изискваща да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.

При определяне на размера, освен посочените по-горе доказателства, от значение са и събраните свидетелски показания за състоянието на ищеца и търпените от него болки и страдания. Разпитана, като свидетел, е съпругата на ищеца Н. И. Б.. От показанията и се установява, че след инцидента съпругът и бил откаран в болницата в гр.Х., където им обяснили, че счупването е много лошо и не могат да го оправят. Поради това на следващия ден, синът им откарал баща си в болница в гр.С.. Свидетелката посочва, че през първата нощ ищецът изпитвал ужасни болки и кракът му бил много оттекъл. Описва извършените операции. Първата операция била за стабилизиране на крака с външни железа и болтове, която продължила два часа. След 10 – 15 дни била извършена втора операция с поставяне на вътрешни пластини, продължила четири часа. И двете операции били извършени под пълна упойка. По време на престоя му в болницата не пускали никой от близките, поради ковид пандемията. На 05.05.2021 г. ищецът е бил изписан, като през цялото време на болничния престой е трябвало да бъде неподвижен, лежейки по гръб.