Определение № 499 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Събчева като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Частно наказателно дело № 20255300201043 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.3-4 НПК.

Образувано е по жалба на З. К. С., с качество на пострадало лице от престъплението по чл.282, ал.1 от НК, за което се води досъдебното производство, депозирана срещу постановление №7386/2021г от 17.04.2025г на Окръжна прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП 257/2021г по описа на ОСО при ОП Пловдив.

Сочи се в атакуваното постановление, че досъдебното производство се е водило за престъпление по чл.282, ал.1 от НК, по повод водено изпълнително дело от ЧСИ Д. с длъжник настоящия жалбоподател С.. По изпълнителното дело били присъединени няколко взискатели, като в хода на изпълнителното дело се стигнало до публична продан на имот в с.С., съсобственост между жалбоподателя и негови племенници.

Според прокурора проведената публична продан е била извършена според закона, като обжалването й е извършено след преклузивния за тези действия срок, поради което жалбата на пострадалия срещу постановлението за възлагане е била недопустима.

Прокурорът сочи, че са били преценени в хода на допълнителното разследване и данните за неадминистриране на жалби на пострадалия по изпълнителното дело срещу действията на ЧСИ, при което разследването установява, че ЧСИ е действал неправилно, но според прокурора не и с умисъл, както и със специална цел за облага за самия ЧСИ. Поради това прокурорът приел, че липсват данни за извършено престъпление, поради което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прекратил наказателното производство

В жалбата на пострадалия се твърди, че постановлението на прокурора е неясно, като се оспорва и пълнотата на мотивите. Възразява се, че е нямало как действията на ЧСИ Д. по неадминистриране на жалбите на пострадалия срещу действията на ЧСИ, да се подложат на контрол към онзи момент, както твърди 1 прокурора, както се изтъква, че нарушението от ЧСИ е предизвикало значителни вреди за пострадалия. Твърди се, че престъплението може да се извърши както с умисъл така и с форма на вина небрежност, като се възразява, че този въпрос не е изяснен в постановлението на прокурора. Възразява се срещу твърдението на прокурора за изтекъл давностен срок на наказателно преследване, като се твърди, че прокурорът всъщност не е изяснил кога започва да тече този срок, както и че в крайна сметка остава неясно защо се прекратява производството- поради липса на престъпление или поради изтекъл давностен срок. По тези съображения се иска съдът да отмени обжалваното постановление и да върне делото на прокурора за изясняване на посочените обстоятелства.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото намира депозираната жалба за ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок. По същество жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съществените за наказателноправния казус фактически обстоятелства са следните:

Срещу жалбоподателят С. било образувано изпълнително дело № 20128670400097 от ЧСИ Д. Д. от гр.К., с район на действие С.З., за събиране на задължение, въз основа на изпълнителен лист от 14.01.2011г, издаден по гр.дело 1483/2008г по описа на РС-С.З.. Задължението представлявало присъдено обезщетение от 1500лв, както и лихви, от деликт, установен с влязъл в сила съдебен акт, постановил виновността на жалбоподателя в извършаване на престъпление от частен характер.

Към това изпълнително дело били присъединени и други вземания, включително такива от РС-К. и държавата. По късно във времето делото от частен характер, по което жалбоподателят бил осъден, както и гражданското дело, по което във връзка с осъждането било присъдено обезщетението от 1500лв, били отменени по реда на възобновяването, с Решение на ВКС №7/2017г, но към този момент изпълнителното дело било вече прекратено. Междувременно обаче в хода на изпълнителното производство жалбоподателят по настоящото дело възразявал срещу действията на ЧСИ като подавал множество молби до съда и до ЧСИ, някои от които били оставени от ЧСИ без движение. След приключване на изпълнителното производство, жалбоподателят подал иск срещу ЧСИ в СГС, като било образувано гражданско производство срещу ЧСИ Д. Д. с правно основание чл.441, ал.1, от ГПК вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение на З. С. за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу него изпълнително дело 20128670400097.

Гражданското производство, приключило с решение на ВКС №548 от 18.09.2024г по гр.дело 2839 от 2023г, при което било установено, че ЧСИ Д. Д. незаконосъобразно е администрирал и върнал, като не е изпратил за произнасяне на окръжния съд следните, подадени от ищеца три жалби: жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. срещу наложените 2 запор и възбрани, частната жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г. срещу разпореждането за връщането на жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. и жалбата с вх. № 1050/07.01.2013 г. срещу разпределението на сумата, постъпила от наложения запор. В решението на ВКС се сочи, че ЧСИ, вместо да изпрати за произнасяне на окръжния съд искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и трите посочени жалби, е давал по всяка от тях само указания за внасяне на държавни и др. такси, след което незаконосъобразно върнал тези три жалби поради неизпълнение на тези указания, без да е налице постановено и влязло в сила определение на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Според посоченото решение на ВКС по този начин жалбоподателят е бил лишен от търсената с тези жалби съдебна защита. Фактите по връщане на жалбите от ЧСИ са следните:

На 18.10.2012 г. ЧСИ Д. връчил на ищеца, в качеството му на длъжник по покана за доброволно изпълнение, с която го е уведомил, че е наложил запор върху негово вземане към Прокуратурата на Република България и възбрани върху 1/2 идеална част от апартамент и върху 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот със стопанска постройка. Жалбоподателят С., в срок подал лично в СГС жалба с вх. № 107283/22.10.2012г. срещу наложените запор и възбрани, като изложил и съображения, че тези изпълнителни действия са насочени върху несеквестируемо имущество. Заедно с тази жалбата той подал и молба за освобождаване от дължимите такси и разноски, като представил и декларация и доказателства за имущественото, гражданското и здравословното си състояние, за това, че неразполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите такси. Жалбата била изпратена за администриране от СГС на ЧСИ Д., който на свой ред със съобщение изх.№4676/03.12.2012г /т.1, л.86/ уведомил за това жалбоподателя, като му указал да внесе държавните и др. такси както и че ако не изпълни това жалбата ще му бъде върната. С разпореждане от 27.12.2012 г жалбата на С. с вх. № 107283/22.10.2012 г., била върната от ЧСИ поради неизпълнение в едноседмичния срок на указанията за внасяне на дължимите такси, както и за представяне на екземпляр от жалбата, като е било указано на жалбоподателя С., че разпореждането за връщането на жалбата подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението, /т.1, л.85/. В този срок пострадалият подал частна жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г. /л.104, т.1/ до СГС срещу разпореждането на ЧСИ, за връщане като с тази частна жалба ищецът отново е поддържал искането си за освобождаване от държавна такса и разноски. СГС отново изпратил жалбата заедно с друга такава, подадена също от жалбоподателя, на ЧСИ Д., който от своя страна отново уведомил З. С., че вече е върнал жалбата му с вх. № 107283/22.10.2012 г. с разпореждането от 27.12.2012 г. Със същото съобщение с изх. № 215/21.01.2013 г. /т.1, л.99/ ЧСИ дал указания на ищеца, че за да бъде администрирана частната му жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г. срещу това разпореждане, той следва в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесе по сметка на СГС държавни такси, като този път било указано, че при неизпълнение в посочения срок на 3 задължението за внасяне на таксите частната жалба няма да бъде изпратена за разглеждане в съда и ще бъде върната. Поради неизпълнение на указаното в посочения срок частната жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г., била върната на жалбоподателя като З.

С. е бил уведомен със съобщение, че това връщане подлежи на обжалване пред Окръжен съд С.З. /т.1, л.101/.

С призовка за предявяване на разпределение с изх. № 36/03.01.2013 г., връчена на 05.01.2013 г. на ищеца, последният е уведомен от ЧСИ, че на 11.01.2013 г. от 15 ч. ще предяви изготвеното разпределение на сумата 5 094.52 лв., постъпила от наложения запор върху вземането на ищеца към ПРБ, като било указано, че разпределението подлежи на обжалване в тридневен срок от предявяването, чрез ЧСИ пред Старозагорски окръжен съд. Жалбоподателят С. подал в СГС жалба с вх. № 1050/07.01.2013 г./ т.1, л.103/ срещу разпределението на сумата, постъпила от наложения запор, като тази жалба е изпратена от СГС на ЧСИ за администриране. От своя страна ЧСИ дал указания на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесе по сметка на Старозагорски окръжен съд държавна такса, необходима за разглеждане на жалбата от съда. Поради неизпълнение в срок жалбата била върната /т.1, л.100/, за което отново указал на жалбоподателя, че връщането на жалбата подлежи на обжалване в седмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд С.З..

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. До проверка на правните изводи, обосноваващи извода на прокурора за липса на престъпление по чл. 282, ал.1 от НК, не следва да се пристъпва, тъй като обстоятелствата по делото разкриват друго правно основание, което препятства, по силата на закона, продължаването на наказателното производство.

Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурора от 01.11.2021г. Видно от същото производството се е водило за престъпление по чл.282, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че в периода 13.03.2012г-17.03.2015г длъжностно лице- частен съдебен изпълнител с район на действие Районен съд гр.К., нарушил служебните си задължения, неизпълнил служебните си задължения и превишил властта и правата си с цел за набави за другиго облага и да причини другиму вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици. По време на досъдебното производство не са привличани лица в качеството на обвиняеми.

Настъпило е обстоятелство, което изключва възможността за провеждане на наказателното преследване, спрямо което и да е лице за престъпление по чл. 282, ал.1 от НК и това е изтичането на давностния срок, предвиден в разпоредбата на чл.80, ал.

1, т. 3 НК, приложима в разглежданата хипотеза. Цитираната норма предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от 3 4 години. За престъплението по чл. 282, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години т.е повече от три години и следователно обикновената давност за наказателно преследване за това престъпление е 10 години, видно от чл. 80, ал. 1, т.

3 НК. Според рамките на разследването, определени с постановлението за образуване на ДП, по делото са били разследвани инкриминирани деяния в периода 13.03.2012г17.03.2015г. Престъплението е завършило на 17.03.2015г., което означава, че съгласно чл.80, ал.3 от НК, давностният срок започва да тече от тази дата. Десет годишната обикновена давност е настъпила на 18.03.2025г.

По отношение на установяващите се факти по делото, в контекста на преценката дали спрямо тях е изтекъл срокът на наказателно преследване, се установява, че ЧСИ е имал процесуалното задължение да администрира подадените три жалби, но това бездействие е било реализирано през 2013г и срокът на обикновената погасителна давност за тези действия, в контекста на разследваното престъпление по чл.282, ал.1 от НК, изтича дори по- рано - през 2023г.

Обикновената давност на наказателно преследване в настоящия случай не е била спирана или прекъсвана. Основанията за прекъсване на давността са строго индивидуални по своята насоченост и правни последици. Те водят до прекъсване на давността за наказателно преследване само за онова престъпление и само за онзи деец, за които и за когото се отнасят. Разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК е изключителна и не подлежи на разширително тълкуване.