Определение № 216 от 01.06.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Смолян, 01.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20235400500244 по описа за 2023 година Производството е по чл.274-279 ГПК

С разпореждане №264/13.04.2023г. по ч.гр.д. №111/2023г.

Д.ският районен съд е отхвърлил частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “Пр. Кр. Б.“ ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Гл. Ив. П. против Д. В. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Цв. З. № 001А, ет.2, ап. 001 за парично вземане за сумите: 347.00 лева -неплатена главница по договор за потребителски кредит №40006835397/29.11.2021г.; 42.55 лева неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.05.2022г. до15.10.2022г.; 92.13 лева неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до15.10.2022г.; 229.10 лева -неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до15.10.2022г.; 30.00 лева -неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.12.2021г.; 44.29 лева - лихва за забава от 16.12.2021г.,дата на изпадане на длъжника в забава до 15.10.2022г.; 13.06 лева - законна лихва, дължима от 15.10.2022г. - датата на изтичане на погасителния план до 21.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 347.00 лева, считано от подаване на заявлението в съда– 22.12.2022г. до изплащане на задължението и разноски по делото 25.00лева - държавна такса и 180.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.411, ал.2, т.3, във връзка с т.2 ГПК – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и е налице обоснована вероятност за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител

Постъпила е частна жалба с вх.№1307/03.05.2023г. от Пр. Кр.

Б. ЕООД чрез юриск. Г. Ст. Ст. Кр. срещу разпореждане №264/13.04.2023г. по ч.гр.д. №111/2023г. по описа на районен съд Д. ,с което се отхвърля 1 заявлението на „Пр. Кр. Б.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. В. Д. Твърди ,че в разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК е предвидено, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице, когато незаконно или неморално е самото искане. Счита ,че в практиката противоречието със закона по смисъла на чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК се свързва например с хипотези, когато със заявлението е поискано предаването на движими вещи, извадени от граждански оборот, които са били предмет на престъпление или поставени под особен правен режим /наркотични вещества, взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, движими вещи, които са паметници на културата и т. н./, т. е. хипотези, при които незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане. Намира ,че законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл.410 от ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението по чл.410 ГПК. Счита ,че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права и сочи съдебна практика .Твърди ,че с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019 г., законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Поради това счита, че заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. С оглед гореизложеното намира ,че районния съд по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила.

Твърди ,че с чл. 411, ал.2, т.З ГПК законодателят е предостави правомощие на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това. Счита, че за обективиране на първата хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкувайки втората хипотеза на горепосочената клауза, следва да се приеме, че е от събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна. Счита ,че заповедният съд е длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза, което намира, че заповедния съд не е сторил. Намира, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативно посочените в чл.143 ЗЗП критерии за неравноправна клауза, тъй като същите се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.Счита, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145,ал. 2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния 2 му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

По съществото на спора, считам, че съдебния акт е неправилен и следва да бъде отменен. По отношение на недължимостта на договорното възнаграждение, поради недействителност на процесния договор намира ,че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от представения по делото кредитен договор е видно, че същия е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Твърди ,че е изготвен и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит.Т върди ,че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора.Освен това счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, катов случая намира ,че е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Твърди ,че в случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 40.50 %. ,който отговаря на законовите ограничение и не противоречи на добрите нрави.

Твърди ,че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 40.90% и ГПР в размер на 48.19%. Длъжника Д. Д. се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, 3 така и към момента на сключването на договора, така и с необективане на желанието си да се откаже от сключения договор и с погасяване на месечни вноски. Твърди ,че е известен факта, че лихвите при небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. С оглед на тези обстоятелства ,намира ,че е меродавна пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определяща максимален размер на ГПР, в чието изчисляване участват и дължимите от потребителя лихви.Поради гореизложените съображения счита годишният процент на разходите за действителен такъв, а твърдението, че поставя страните в неравностойно положение за неоснователно и голословно.Твърди ,че годишният процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.1 включва лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. ГПР по процесния кредит е в размер на 48.19%, като годишния лихвен процент е 40.90 %.Твърди ,че разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора /14.11.2016г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г.

Следователно към датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от законовото изискване, третиращо размера на ГПР.Намира ,че в случая няма противоречие с добрите нрави, доколкото същите са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал.1 от ЗЗД/. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга, предоставена от търговец на потребител .Счита, че съдът неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил, подаденото от „Пр. Кр.

Б.“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е прогласил договора за недействителен. Счита ,че съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество като бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за всички заявени суми, в претендирания в подаденото заявление размер.

Съгласно чл.413,ал.2 ГПК на посочения в заявлението длъжник Д. В.

Д. не е връчван препис от частната жалба .