Решение № 12572 от 27.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12572 гр. С., 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П. като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110137355 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнeна с молба с вх. № 232323/16.07.2024г. от ППП С. към „...“ ЕООД гр. С. срещу Д. Д. Р., с която при условията на обективно съединение са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 978,07 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, с правно основание чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло за сумата от 245,53 лв., представляваща парична равностойност на неизносено работно облекло, с правно основание чл. 228 ЗЗД за сумата от 234 лв. представляваща неплатена наемна цена за общежитие „В.“за м.06.2021г.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 57 от 15.10.2020 г. ответникът работил при него на длъжността „Електромонтьор, ремонт ПЖПС I ст.“ в Локомотивно депо С., район П., като считано от 23.06.2021г. със Заповед №156 трудовото правоотношение между страните било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Твърди, че ответникът не му заплатил дължимото се обезщетение за неспазено предзвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение. Освен това служителят бил настанен в общежитие на работодателя и не платил дължимия се наем за месеца на прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази връзка излага, че съгласно вътрешните правила на работодателя размерът на дължимия се наем включвал консумативните разходи и се формирал на месечна база, като общият размер на разходите се разделял на броя на обитателите на общежитието. Излага, че на служителя било предоставено работно облекло, което останало неизносено, поради което работникът му дължал остатъчната стойност. При така изложените твърдения иска от съда да осъди ответника да му заплати съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Пренетдира разноски.

Ответникът Д. Д. Р. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове за работно облекло и намена цена по основание и размер. Не оспорва иска за обезщетение за неспазено предизвестие. Признава, че между 1 страните п е било налице твърдяното трудово правоотношение, както и прекратяването му на посоченото основание, считано от 23.06.2021г. Оспорва твърденията на ищеца да му е предадено работно облекло, за срока за изхабяването му и за остатъчната му стойност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като в тази връзка оспорва и доказателствената стойност на счетоводните записвания на работодателя. Наред с изложеното се позовава на правилото на чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, като твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът дължи връщане на работното облекло, а не паричната му равностойност. Прави възражение, че като неперсонифицирано структурно образувание ищецът разполагал само с работодателска правоспособност, но не можел да е носител на паричното притезание за неплатен наем, поради което този иск бил недопустим. Оспорва исковата претенция за наем и като недоказана със съображения, че липсват доказателства за връчване на настанителна заповед и влизане във владение на наетото общещитие от страна на работника. По иска за обезщетение за неспазено предизвестеи прави възражение за прихващане с вземането му за обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, като в тази връзка твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят задържал трудовата му книжка до 23.09.2021г., за което му дължал обезщетение в размер на три месечни брутни трудови възнаграждения в размер от по 978,07 лв., или общо 2 934,21 лв.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение помежду им на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ в хипотезата на наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ , което се установява и от представените по делото трудов договор № 57/15.10.2020г., допълнително споразумение №19 от 28.01.2021г. и заповед № Д-156/23.06.2021г.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице твърдяното валидно трудово правоотношение с уговорен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване, както и че същото е прекратено едностранно от работодателя поради дисциплинарното уволнение на работника, като установи и надлежното връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание срещу подпис или с обратна разписка.

Ответникът не оспорва иска, поради което с доклада по делото, приет без възражения от страните, всички материални предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 КТ, в т.ч. обстоятелството, че брутното възнаграждение на уволнения служител е било в размер от 978,07 лв. са отделени като безспорни.

Признанието на ищеца намира надлежна опора в приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 978,07лв. е доказан по основание и размер.

По иска по чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло

В тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на работника е предадено работно облекло на съответната стойност, възможността работникът да задържи работното облекло, предвидена във вътрешен акт на работодателя, и начина на определяне на дължимата заместваща парична престация.

В тежест на работника е да докаже, че е върнал предоставеното му работно облекло.

2

По делото от представения, картон за получено работно облекло по партидата на Д. Д. Р. се установява, че срещу подпис на 12.02.2021г. ответникът е получил грейка със срок на износване от 3 години, работен комплект и 4 тениски със срок на износване от 1 година, зимни обувки със срок на износване от 3г., летни обувки със срок на износване от 2 години и зимна шапка със срок на износване от 5 години. Положените подписи от ответника срещу всяка от позициите в картона не са оспорени. Ето защо съдът намира, че така обективираните изявления на ответника следва да се ценят като извънсъдебно признание за неизгодния в контекста на повдигнатия правен спор факт на получаване на работното облекло, което признание се ползва с материална доказателствена сила.

Разпоредбата на чл. 296 КТ вменява на работодателя задължението да осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор.В ал.2 на същата разпоредба е уредено насрещното задължение на работниците и служителите да носят през работното време работното си или униформено облекло и да го опазват като имущество на работодателя.

Специална регламентация на реда, начина и условията за предоставяне на безплатно работно и униформено облекло се съдържа в подзаконовия акт, издаден от Министерския съвет по делегирана компетентност - Наредбата за безплатното работно и униформено облекло / утвърдена с ПМС № 10, обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.,/.

В нормата на чл. 14 от цитираната Наредба са предвидени предпоставките при които възниква задължението на работниците да върнат на предприятието зачисленото им работно облекло, сред които е и прекратяване на трудовото му правоотношение, защото от тази дата отпада основанието за ползване на предоставеното работно облекло - занапред работника няма да престира работна сила за същия работодател, при което да е необходимо да опазва личното си облекло / чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата /.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че остатъчната стойност на предоставеното работно облекло е в размера на претендираната от ищеца сума.

Не се установява, обаче, съществуването и конкретното съдържание на определените от работодателя условия по чл. 14, ал. 2 от Наредбата, при които работникът може да задържи предоставеното му работно облекло срещу парична престация. Ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки дадените му указания с доклада по делото, а в същото време от констативно-съобразителната част на заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в дружеството-работодател са разработени и утвърдени Вътрешни правила за предоставянето и ползването на работно, специално работно облекло и лични предпазни средства.

Ето защо съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че за ответника е възникнало парично задължение за равностойността на работното облекло в размер на остатъчната му стойност.

Длъжникът не може да бъде задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на изрично предвидените в закона случаи, като това следва и от принципа на точното изпълнение на облигационното задължение /чл. 63, ал. 1 ЗЗД/.

По изложените съображение предявеният иск по чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло ще се отхвърли като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 228 ЗД

Възражението за недопустимост на предявения иск по съображения за остсъствието на процесуална правоспособност на ищеца – поделение към „...“ ЕООД, е основателно.

Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност /респ. правосубектност за юридическото лице/ представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува. В това число е и специалната правоспособност на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, който не е юридическо лице /всяко физическо лице, юридическо лице 3 или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател/. Безспорно е в практиката, че макар да не притежава обща правосубектност, искът, предявен от или срещу лице, притежаващо качеството „работодател“ по смисъла на ДР на КТ, е допустим, когато исковете касаят трудови спорове, произтичащи от трудови правоотношения.

В случая макар и да се касае за вземане, което е свъразно със съществувалото трудово правоотношение между страните, от анализа на представените по делото Правила за настаняване, устройство, ръководство и експлоатация на общежития за работници и служители на „...“ ЕООД не следва извод, че тази връзка е на обусловеност до степен, че спорът за дължимата се наемна цена да се дефинира като трудов по смисъла на чл. 357 КТ. Съгласно цитираната разпоредба трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. В случая в т. 3 от раздел IIIA от горецитираните правила е предвидено, че всеки наемател подписва договор за наем, в който са упоменати условията за внасянето на депозит, начина на формиране на месечния наем, срока и начина на плащане и неустойки за забава. Нещо повече - предвидено е изрично в т. 1б към раздел IIIБ, че при прекратяване на трудовия договор наемателят е длъжен в тридневен срок да освободи стаята, като при наличие на свободни места в общежитието може да продължи да живее в него, при което заплаща месечен наем като външен от системата на БДЖ и дължи внасяне на депозит.