Решение № 755 от 10.10.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Добрич, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230100165 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Община Добрич, ЕИК 000852932, с адрес: гр. Добрич, ул. „България“ № 12, срещу „Бестрейнинг“ ООД, с ЕИК 124699951, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Русия“ № 2Е, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

12 191, 45 лева, представляваща неустойка, дължима за периода от 15.05.2020 г. до 30.09.2020 г., поради неизпълнение на задължението за концесионно плащане за девета година по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша целодневна детска градина № 22, град Добрич, представляваща масивна сграда със застроена площ от 1092 кв.м., съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Русия 2“, поземлен имот с кадастрален идентификатор 72624.615.**** по КК на град Добрич, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 3390/2022 г. по описа на Районен съд Добрич;

1

10 788, 12 лева, представляваща неустойка, дължима за периода от 01.10.2020 г. до 31.01.2021 г., поради неизпълнение на задължението за концесионно плащане за девета година по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша целодневна детска градина № 22, град Добрич, представляваща масивна сграда със застроена площ от 1092 кв.м., съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Русия 2“, поземлен имот с кадастрален идентификатор 72624.615.**** по КК на град Добрич, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 3702/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор № 98/15.03.2012 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника на концесия нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша целодневна детска градина № 22, град Добрич, представляваща масивна сграда със застроена площ от 1092 кв.м., съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Русия 2“, поземлен имот с кадастрален идентификатор 72624.615.**** по КК на град Добрич.

Сочи се договорът е със срок на действие от двадесет години и влиза в сила от подписването му – 15.03.2012 г. Концесионерът се е задължил да заплаща ежегодно концесионно възнаграждение в размер на 16 100, 00 лева без ДДС, което всяка година се индексира с инфлационния индекс на НСИ.

Твърди се, че в чл. 17 от договора концесионното плащане следва да бъде извършено в срок до тридесет дни след началото на всяка година по договора.

Според ищеца, стойността на годишното концесионно възнаграждение за деветата година от договора (за периода от 15.03.2020 г. до 15.03.2021 г.) възлиза на 17 541, 66 лева без ДДС. Същото е следвало да бъде платено до 14.04.2020 г., но ответникът не е изпълнил задължението си в срок, а го е погасил на седем вноски. Ищецът се позовава на чл. 20, ал. 2 от договора, където е установено, че при неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане за повече от тридесет дни, се дължи неустойка в размер на 0, 5 % на ден, за всеки ден след тридесетия, върху стойността на незаплатената част от паричното задължение за съответния период. Изчислил е, че за периода от 15.05.2020 г. до 30.09.2020 г. дължимата неустойка възлиза на 12 191, 45 лева, а за периода от 01.10.2020г. до 31.01.2021 г. възлиза на 10 788, 12 лева.

Твърди се, че ищецът е подал заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същите са били уважени, като са издадени заповед за изпълнение по гр.д. № 3390 по описа на Районен съд Добрич за 2022 г. и заповед за изпълнение по гр.д. № 3702 по описа на Районен съд 2

Добрич за 2022 г. Исковите молби са подадени в изпълнение на указания на заповедния съд, след подадени възражения от длъжника.

Пред първоинстанционния съд ищцовата страна се представлява от юрисконсулт М.Г., която поддържа претенцията.

В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор. В процесуалния документ се твърди, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Ответникът счита, че не дължи плащане на неустойка по договора, тъй като клаузата на чл. 20, ал. 2 е нищожна поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

В тази връзка се излагат множество аргументи. Ответникът счита, че компенсаторният характер на неустойката излиза извън пределите на нравствено допустимото. Акцентира се, че размерът на неустойката за забава за 365 дни възлиза на 29 382, 50 лева, почти два пъти повече от концесионното възнаграждение.

Твърди се, че концедента е разполагал и с други способи за обезпечение на задължението. На тази основа се сочи, че ответната страна е предоставила гаранция в размер на концесионното плащане. Концесионерът счита, че ищецът е имал възможност да се удовлетвори от гаранцията и да минимизира вредите, но е бездействал.

Излагат се твърдения, че уговорената неустойка излиза извън присъщите ѝ функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Прави се искане претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител депозира молба, с която прави искане за отхвърляне на претенцията поради нищожност на неустоечната клауза. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Договор рег. № 98/15.03.2012 г. се установява, че между страните е възникнало концесионно правоотношение (л. 9 от ч.гр.д. № 3390/2022 г. по описа на Районен съд Добрич). Община Добрич, в качеството на концедент е предоставила на ответника, в качеството на концесионер, концесия върху следния нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша целодневна детска градина № 22, град Добрич, представляваща масивна сграда със застроена площ от 1092 кв.м., съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Русия 2“, поземлен имот с кадастрален идентификатор 72624.615.**** по КК на град Добрич. По 3 силата на съглашението ответното дружество е получило правото да експлоатира услуга от обществен интерес (услуги на предучилищното и основно образование; услуги на средното образование; други образователни услуги и услуги по обучение), като използва посочената бивша целодневна детска градина за срок от двадесет години – до 15.03.2032 г. Концесионерът се е задължил да заплаща на Община Добрич еднократно годишно концесионно плащане в размер на 16 100, 00 лева без ДДС, в срок до тридесет дни след началото на всяка година по договора – чл. 17, ал. 2 от концесионния договор. Страните са се уговорили размерът на концесионното плащане да се индексира ежегодно с натрупване с инфлационния индекс, посочен от НСИ.

Представен е Акт № 5137, от който става ясно, че процесният имот е публична общинска собственост (л. 5 от гр.д. № 165 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г).

В чл. 18, т. 2 от процесния договор е установено задължение за внасяне на гаранция от концесионера в размер на 16 100, 00 лева при подписване на договора. Страните не спорят, а и от отразеното в договора се извежда, че сумата е внесена от концесионера на 15.03.2012 г. Според уговорките в договора, гаранцията обезпечава изпълнението на други задължения (различни от концесионното плащане) и остава в концедента за срока на концесията, като следва да се прихване от последното годишно концесионно плащане.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от концесионния договор, „При неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане по настоящия договор за повече от тридесет дни, концесионерът дължи неустойка в размер на 0, 5 % на ден, за всеки ден след тридесетия, върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период“.

В приложените справки на Община Добрич е посочено, че ответникът дължи неустойка в размер на 12 191, 45 лева, за периода от 15.05.2020 г. до 30.09.2020 г., и неустойка в размер на 10 788, 12 лева, за периода от 01.10.2020 г. до 31.01.2021 г. (л. 21 от ч.гр.д. № 3390/2022 г. по описа на Районен съд Добрич и л. 21 от ч.гр.д. № 3390/2022 г. по описа на Районен съд Добрич). Представени са ведомости по аналитични партиди „Сметка 41105 Неустойка от концесии“, в които са отразени идентични данни (л. 22 от двете частни дела).

Концедентът е изпратил до ответното дружество множество уведомления за задълженията по процесния договор – рег. № 70-001891/19.09.2022 г., получено на 21.09.2022 г.; рег. № 70-00-517/28.02.2022г., получено на 08.03.2022 г. Според изявлението на Община Добрич, същите възлизат на 189 600, 20 лева за всички години по договора (л. 25 от ч.гр.д. № 3390/2022 г. по описа на Районен съд Добрич).

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението е посочено, че за девета година от концесионния договор (15.03.2020 г. – 15.03.2021 г.) към 19.01.2023 г. концесионно плащане възлиза 4 на 21 049, 99 лв. с ДДС (17 451, 66 лева без ДДС). Към датата на подаване на исковата молба същото е било погасено. Вещото лице е изчислило, че ответникът дължи неустойка в размер на 21 191, 45 лева, за периода от 15.05.2020 г. до 30.09.2020 г. и неустойка в размер на 10 788, 12 лева, за периода от 01.10.2020 г. до 31.01.2021 г., при концесионно възнаграждение от 17 451, 66 лева без ДДС. Според експерта, годишният размер на дължимата по договора за концесия неустойка за забава при неизпълнение на задължението за плащане на концесионното възнаграждение в размер на 17 451, 66 лева без ДДС, възлиза на 32 013, 53 лева. Изчислил е, че при годишно концесионно плащане от 17 541, 66 лева без ДДС, дневния размер на неустойката – 0, 5 % е 17, 73 пъти по-висок от дневния размер на законната лихва – 0, 0281944 %.

Съдът възприема заключението в цялост. Същото следва да бъде ползвано при формиране на фактическите изводи, тъй като е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация.

Ищецът е подал отделни заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК за плащане на неустойка в размер на 12 191, 45 лева, за периода от 15.05.2020 г. до 30.09.2020 г., и на неустойка в размер на 10 788, 12 лева, за периода от 01.10.2020 г. до 31.01.2021 г. Заявленията са уважени, като са издадени заповед за изпълнение по гр.д. № 3390 по описа на Районен съд Добрич за 2022 г. и заповед за изпълнение по гр.д. № 3702 по описа на Районен съд Добрич за 2022 г.

Въз основа на подадени искове за установяване дължимостта на претенциите по двете заповеди за изпълнение са образувани гр.д. № 165/2023 г. и гр.д. № 588/2023 г. С Определение № 1427 от 20.06.2023 г. гр.д. № 165/2023 г. по описа на Районен съд Добрич е съединено за общо разглеждане в едно производство с гр.д. № 588/2023 г. по описа на Районен съд Добрич и е постановено производството да продължи под № 165 по описа на Районен съд Добрич.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 20, ал. 2 от Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост.