Решение № 1127 от 17.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Бургас, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско дело № 20222100501075 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по повод въззивната жалба на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3, представляван от Валери Маринов Вълчев, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Гани Митев – САК, против решение № 808 от 03.05.2022 г. постановено по гр. д. № 2682/2021г. на Районен съд – Бургас , с което е прогласен за нищожен сключения между въззивното дружество-ответник и ищцата Д. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „П.“ №**, бл. ** договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-00024458 oт 29.05.2020г. на следните основания: поради противоречие със закона чл.

26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 10а вр. с чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради неравноправност – чл. 143, ал.

1 от ЗПК, като с оглед изхода на делото ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата направените в първата инстанция разноски в общ размер от 498.73лв.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. На първо място се излагат доводи за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в изслушване от съда на заключението по извършената в първата инстанция експертиза, 1 депозирано при неспазване на срока по чл. 199 от ГПК, въпреки изричното несъгласие на въззивника- ответник, обективирано в писмена молба от 07.03.2022г. На второ място досежно оплакването за необоснованост се твърди, че първоинстанционният съд не е изложил адекватни мотиви относно правните си изводи, както и относно наведените от ответника - въззивник възражения съгласно представеното становище от 11.01.2022г., което е довело до нарушаване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Що се касае до оплакването за неправилно приложение на материалния закон, въззивникът счита, че всички извода на съда в обжалваното решение са неправилни. По подробно изложените в жалбата съображения моли за отмяна на решението и изцяло отхвърляне на иска. Моли за присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Д. Г. Г., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Мирослав Михайлов- АК-Пловдив е депозирала писмен отговор, в който е изложила становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. По отношение на оплакването за неспазен срок за депозиране на извършената по делото експертиза, са изложени подробни съображения, че правилно съдът не е отложил делото за друга дата, както поради разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, така и поради обстоятелството, че заключението е депозирано в срок, а и двете страни са имали електронен достъп до делото. По същество са изложени подробни аргументи за основателност на исковата претенция, както и съдебна практика в тяхна подкрепа. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани не изпращат представители.

Депозират писмени становища по съществото на спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноските по делото.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано по предявени от ищцата Д. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „П.“ №**, бл. ** искове за приемане за установено по отношение на „МИКРО КРЕДИТ“ АД /след направено уточнение с молба от 03.08.2021г./, че договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9012-00024458 oт 29.05.2020г. е нищожен поради противоречие със закона чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 10а вр. с чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 1 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № 9012-00024458 oт 29.05.2020г., по силата на който ищцата като кредитополучател е получила в заем сумата от 2500 лв. срещу задължението да я върне на ответното дружество при уговорен годишен лихвен процент от 40.48 % и при ГПР 48.90%, като общия размер на дължимата по договора сума възлиза на 3376.08 лв. Сочи се, че съгласно постигната между страните уговорка, към договора за заем е сключен договор за допълнителни услуги „Пакет 2 комфорт“, по силата на който е постигната договореност кредитополучателката да заплаща на дружеството сумата в размер на 2439лв., като общото задължение на ответника към ищеца по договора за кредит възлиза в размер на 5815.08лв. След направено уточнение ищцата твърди, че договора за допълнителни услуги е нищожен на три основания - поради противоречие със закона чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 10а вр. с чл. 11, чл. 19, ал.

4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 1 от ЗПК. Досежно първото основание за нищожност се навеждат съображения, че допълнителното споразумение е сключено в нарушение на забраната на чл. 10а от ЗПК за събиране от кредитора на такси и комисионни, свързани с усвояване на кредита, с което е допуснато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид това ищцата счита, че съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗПК съглашението по уговорения допълнителен пакет се явява нищожно. На следващо място се твърди, че договореното заплащане на допълнителните услуги е в нарушение на добрите нрави, тъй като води до неравноправност в отношенията между страните по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, чрез която се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Сочи се, че в случая вземането на кредитора по договора за допълнителни услуги не е включено в ГПР като разход по кредита, поради което съглашението за уговарянето му е неравноправно и по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Директива 93/13/ЕО. Излагат с съображения, че налице и нарушение на чл. 3 от така посочената Директива, което съставлява също основание за неравноправност на договора за допълнителни услуги. По подробно изложените в исковата молба и последващото й уточнение съображения ищеца моли за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за допълнителни услуги „Пакет комфорт“.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е оспорило исковете като неоснователни и недоказани и е поискало отхвърлянето им.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Не се спори, а и от данни се установява, че е налице сключен между страните "Микро Кредит" АД /заемодател/ и ищцата като /заемополучателка/ договор за заем № 901200024458 oт 29.05.2020г., по силата на който заемодателят е предоставил на ищцата сумата в размер на 2500 лв., която сума тя се задължила да върне на 18 месечни вноски от по 187.56 лв. за период от 10.07.2020г. до 10.12.2021г. В договора е уговорен, фиксиран годишен лихвен процент за периода на договора в размер на 40.48 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.90 %. В договора е инкорпориран погасителния план, в който са посочени месечните погасителни вноски по размер и падеж, като заемополучателката е декларирала срещу подпис, че е получила предоставената й в заем сума По силата на надлежно отправено искане от ищцата, към горепосочения договор за заем между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към заем „Пакет Комфорт“ от 29.05.2020г., по силата на който " Микро Кредит" АД предоставя на ищцата, при условията на договора пакет от допълнителни услуги "Комфорт" със срок 18 месеца, вноска 135.50 лв. /общо 2439 лв./, който пакет включва: Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на "Микро Кредит" АД; Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни ; Разпореждане до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции;

3

В първоинстанционното производство е извършена съдебно-икономическа експертиза, чиeто заключениe e прието от районния съд. В него вещото лице е посочило, че по данни на ответното дружество кредитополучателката е ползвала следните услуги по закупения от нея Пакет „Комфорт“ – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро кредит“ АД и безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд като е приел, че договорът за допълнителни услуги е нищожен на всички посочени от ищцата основания - поради противоречие със закона чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 10а вр. с чл. 11, чл. 19, ал.

4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 1 от ЗПК, е уважил всички предявени искове.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно за валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност, поради което намира, че то е валидно. Съдът констатира обаче, че решението е частично недопустимо в едната част и частично правилно в друга част, по следните съображения:

Предмет на исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, като посочената разпоредба определя основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците изключва или поглъща останалите.

Претенцията на ищцата за прогласяване недействителност на процесния договор за допълнителни услуги /след направени уточнения/ е основана на няколко заявени от нея основания - противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. първо- /включващо отделни фактически състави - на нарушение на чл. 10а от ЗПК и на неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП/, заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пред. второ от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗЗД и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето от ГПК.

Видно от съдържанието на петитума за всяко от посочените основания за недействителност на договора, ищцата е поискала произнасяне от съда с изричен диспозитив. Това означава, че съдът е сезиран с няколко обективно съединени иска с различни основания, като по всеки от тях се иска за прогласяване недействителността на договора. Тъй като по делото липсва изрично заявена от ищеца поредност за разглеждане на исковете, а и дори и да бе посочена тя не е задължителна за съда, следва да се приеме, че исковете са предявени при условията на евентуално обективно съединяване, при което един от тях се явява главен по отношение на другите. Затова разглеждането на евентуалните искове е в зависимост от изхода на делото по главния иск, като отхвърлянето на всеки предходен иск обуславя разглеждането на всеки следващ /в т. см. определение № 494/05.08.2011г. по ч.гр.д.№ 267/11г. на ІV гр.о.

ВКС/.

В настоящата хипотеза главният иск е този, съдържащ твърдения за наличие на найтежкия порок на сделката - противоречие със закона /като първо следва да се разгледа основанието за противоречие със закона по специалния ЗПК, а след това - по общия ЗЗП/, а след това, в случай на отхвърляне на главния иск следва да се разгледат евентуалните искове относно следващите по тежест заявени пороци на недействителност, които са заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.