Решение № 865 от 01.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Варна, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20253100501161 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх. № 16851/21.02.2025 г. от Г. Й. И. - Б., ЕГН **********, постоянен адрес: с. К., срещу решение № 4744/ 30.12.2024 г. по гр. д. № 20233110107916 по описа на ВРС, допълнено с решение 504/13.02.2025г., в частта, с която се отхвърля исковата претенция на жалбоподателката за неимуществени вреди над присъдените 1000 лева до пълния предявен размер от 2000 лева. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно. Намира, че претенцията е доказана по еднозначен и категоричен начин от показанията на разпитания свидетел. От последните се установяват причинените психически травми, изразяващи се в негативни емоции, вкл. и поради необходимостта от реорганизация на придвижването на ищцата с алтернативен транспорт, предвид, че живее в с. К., а следва да се придвижва до гр. Варна, където работи, съответно учат децата й. Поддържа се, че все още търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции от спомена за случилото се, налице е напрежение при пътуване, като при всяко инцидентно събитие при шофиране, вътрешно се преживява спомена за процесния инцидент. С оглед на изложеното намира за неправилна преценката на съда, че не са налице данни за трайни увреждания, а присъдените 1000 лева за несправедливо занижено обезщетение, при несъобразяване на всички обстоятелства по делото.

В законния срок е постъпил отговор на въззивна жалба с вх. № 30013/ 02.04.2025г. от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. В. Т., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Аргументира се с недопустимост и неоснователност на подадените искове.

Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съответно се прави възражение за прекомерност на претендираното 1 възнаграждение на въззивника.

Подадени са въззивна жалба вх. № 16510/ 21.02.2025г. и въззивна жалба с вх. № 6267/ 22.01.2025 г., с които „Дженерали Застраховане“ АД, гр.

София поддържат, че с допълнителното решение съдът се е произнесъл по същество, както по претенцията за имуществени вреди, така и по тази за неимуществени вреди. Считат, че неправилно съдът е облякъл разглеждането на претенцията за неимуществени вреди като поправка на очевидна фактическа грешка. Сочи, че за да е налице такава грешка, следва да е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и външното й изразяване в диспозитива. Намира, че такова в случая не е налице по отношение на претенцията за неимуществени вреди. В мотивите си съдът е приел, че е сезиран с частичен иск за 1 000 лв. от 2 000 лв., а в диспозитива осъжда ответника да заплати сумата от 1000 лева, частично предявена от общо 2000 лева.

Поддържат, че постановеното решение № 4744/ 30.12.2024 г. по гр. дело № 7916/ 2023 г. по описа на РС- Варна е недопустимо в частта, с която се разглежда по същество претенцията за неимуществени вреди, както и неправилно и необосновано във всички части.

По отношение на уважените неимуществени вреди намира, че съдът незадълбочено и неизчерпателно е разгледал доводите срещу допустимостта на претенцията. Сочи, че последната е предявена по съдебен ред, без преди това да е претендирана по доброволен пред въззивника, т. е. без да е спазена процедурата по чл. 498, ал. 3 от КЗ. Последната е процесуална норма, предпоставка за допустимостта на иска от категорията на абсолютните, за които съдът е задължен да следи служебно, а неспазването й води до недопустимост на исковете. С оглед горното намира, че решението по иска за неимуществени вреди е недопустимо.

Относно приетия от съда за доказан размер на неимуществени вреди, сочи, че по делото от една страна е приет препис от Протокол за ПТП, който съгласно закона се съставя, когато от събитието няма пострадали лица; от друга страна сочи, че по делото липсват данни и не се твърди след произшествието ищецът да е претърпял телесни травми, като последица от процесното ПТП. Освен това се претендират неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания - стрес и раздразненост от факта, че управляваното превозно средство е увредено от транспортното произшествие, не може да се ползва и следва да се ремонтира.

С оглед на изложеното, по аргумент от нормата на чл. 493, ал. 1 КЗ, счита, че претърпените вреди в настоящото производство не попадат в нормативно установеното покритие по задължителната застраховка „гражданска отговорност“. Наред с това се поддържа, че липсва идентичност между покритието по обща гражданска отговорност по чл. 432 КЗ, към което ищецът реферира и покритието по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С оглед на всичко изложено, намира за неправилен и бланкетно мотивиран извода на съда в обратната посока.

Освен горното, намира претенцията за неимуществени вреди за недоказана в заявения и уважен с решението размер. Не се оспорва, че при ПТП е обичайно да има стресова реакция, но е необичаен обема на реакция и последиците, които ищецът твърди. Претърпяното ПТП в настоящия случай, счита че не е тежко, увредени са само ламарини и брони по МПС, няма пострадали лица с телесни травми, поради което намира за нереалистични 2 твърденията на свидетеля по делото. Освен това поддържа, че търсеният от ищеца размер на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху него формират крайни суми, които нямат социална и икономическа обосновка, и излизат извън обезщетителния характер на плащането.

Въззивникът счита за прекомерен приетия от съда за доказан размер на имуществени вреди. Сочи, че процесният автомобил е бил на 10 години към датата на пътното произшествие, т. е. силно овехтял и морално амортизиран, поради което намира изплатеното извънсъдебно обезщетение да отговаря в цялост на средната пазарна стойност за ремонт на увредените детайли на кола от процесния клас и вид, с включени труд и материали за извършване на ремонта. В тази насока счита, че покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, функционално обусловено от отговорността на виновния водач по чл. 45 от ЗЗД, не следва да е по възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ, а по действителна такава. Сочи, че обезщетяването, без отчитане на съответното овехтяване, би довело до неоснователно обогатяване, което не е целта на застрахователното плащане.

Моли за присъждане на направените съдебни разноски с включено юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок са подадени отговори на въззивна жалба от Г. Й. И.Б., с вх. № 35507/ 17.04.2025 г. и вх. № 16849/ 21.02.2025 г., с които се моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно.

По делото няма спор относно валидността на процесната застраховка „Гражданска отговорност". Възражението на насрещната страна за недопустимост на претенцията за неимуществени вреди, счита за неоснователно. Сочи, че първоначално производството по предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е било прекратено, но след подадена частна жалба, първоинстанционният съдебен акт е бил отменен. Поддържа, че ищцата е отправила надлежно писмено искане към застрахователя за изплащане на дължимото обезщетение, като до момента застрахователят не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед на изложеното намира, че по делото са доказани всички кумулативно необходимите условия, въведени с чл. 498, ал. 3, предл. последно от КЗ. Наред с това счита, че претенцията за неимуществени вреди е доказана по еднозначен и категоричен начин от събраните показания на разпитания свидетел. От последните се установяват причинените психически травми, изразяващи се в негативни емоции, вкл. и поради необходимостта от реорганизация на придвижването на ищцата с алтернативен транспорт, предвид, че живее в с. К., а следва да се придвижва до гр. Варна, където работи, съответно учат децата й. Поддържа се, че все още търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции от спомена за случилото се, налице е напрежение при пътуване, като при всяко инцидентно събитие при шофиране, вътрешно се преживява през спомена за процесния инцидент. Счита, че насрещната страна неправилно и превратно интерпретира понятието „телесно увреждане", като приема, че то включва само физическо, но не и психическо нараняване и увреждане.

По отношение на обжалвания размер на присъдените имуществени 3 вреди, сочи, че от заключение на вещото лице по т. 1. и т. 2 от приетата по делото САТЕ се установява механизма и реалната средна пазарна стойност на ремонта в размер на 5154, 02 лв. Предвид това счита за напълно несъстоятелен и недоказан довода на насрещната страна, че се претендира възстановяване на „силно амортизирани увредени части". Намира, че му се дължи плащане на стойността, която се получава при изваждане от реалната средна пазарна стойност на ремонта, вече заплатената от застрахователя сума в размер на 1668,25лв. за имуществени вреди. Моли за присъждане на разноските.

По делото е подадена и частна въззивна жалба с вх. № 35505/ 17.04.2025г. от Г. Й. И.- Б. срещу постановено определение № 4245/ 29.03.2025 г. по гр. дело № 7916/ 2023 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането за изменение и допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Счита за неправилен извода, че присъденото общо възнаграждение в размер на 1100 лв. да съответства на фактическата и правна сложност на делото, и на обема на извършените действия.

Поддържа се, че практиката на СЕС не следва да рефлектира по драстичен начин и да бъде основание за несъобразяване с наложените минимални стандарти в практиката, каквито се явяват тези по последната редакция на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Намира, че критерий за определяне стойността на адвокатското възнаграждение следва да е общият защитен материален интерес на делото, вида и броя на исковете, както и продължителността на процеса. Предвид това, съвкупно с множеството направени възражения от ответника по делото, счита, че се обосновава извод за проведено по-сложно от правна страна първоинстанционно производство. В този смисъл и съобразно Наредбата, намира, че му се следва възнаграждение в двукратен размер.

Наред с това сочи, че от първоинстанционния съд не е съобразено, че във връзка с проведено частно производство в хода на делото, ВОС не е присъдил разноски, а е указал същите да бъдат съобразени при постановяване на крайния съдебен акт.

С оглед на всичко изложено, моли за присъждане на разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер съгласно представения списък по чл. 80 ГПК пред първоинстанционния съд, а именно: по иска за имуществени вреди 840 лв., по иска за неимуществени: 520 лв., по иска за мораторна лихва 300 лв., по частната жалва пред ВОС: 600 лв.

На насрещната страна е предоставен срока по чл. 276 ГПК, но по делото не постъпил отговор на въззивната частна жалба.

За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази следното:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от Г. Й. И. – Б., ЕГН ********** с адрес: с. К., срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, за заплащане на сумата 3485,77 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди – унищожени задна броня, врата багажник, лайсна врата багажник, основа задна броня, вентилационна клапа задна маска, увредени спойлер задна броня, престилка задна, греда багажник, греда ключалка, държач средна задна броня на собствения на ищеца лек автомобил Тойота Рав 4 с рег. № ******, настъпили на 13.04.2023 г. вследствие на застрахователно събитие /покрит застрахователен риск/ - ПТП, 4 причинено виновно от водач, управлявал застрахован по застрахователен договор