Акт от 22.02.2022, Административен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. Сливен, 22.02.2022 год.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора….............. като разгледа докладваното от съдията Бозукова административно дело

№ 445 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27 от Закона за общинската собственост ЗОС/.

Образувано е по жалба на М.К. *** срещу Заповед № РД-15-2158/06.12.2021 г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждават в полза на Община Сливен 111 кв. м. земя, м. “Дюлева река“, представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, землище гр.Сливен и е определено дължимо парично обезщетение в размер на 2 800 лева, което да се изплати както следва: на М.К.К., .на *** – сума в размер на 2 489 лева и на Н.Д.Д., .на *** – сума в размер на 311 лева, като жалбата е насочена срещу частта от заповедта, с която е определено дължимо парично обезщетение за предвидената за отчуждаване земя във връзка с изграждането на обект публична общинска собственост - улица от о.т. 1215, през о.т. 1278, о.т. 1277 до о.т. 1079 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет - Сливен.

В жалбата и допълнението към нея от 07.01.2022г. се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения в противоречие с материално правни разпоредби - чл.21 ал.1 и чл.22 от ЗОС, и несъответствие с целта на закона. Оспорващият счита заповедта и за нецелесъобразна.

Счита, че при определяне на обезщетението не са били съобразени разпоредбите на чл.22 ал.5 от ЗОС и определеното обезщетение не било равностойно, тъй като не били съобразени оградата и трайните насаждения в имота. Оспорващият намира за целесъобразно да бъде отчужден целият имот, а не само 111 кв.м. от него, за да се реши окончателно въпросът с проходимостта и достъпа до имотите в местността. Моли съда да постанови решение, с което измени оспорената заповед, като незаконосъобразна по отношение определеният размер на дължимото парично обезщетение. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата, като моли съда да я уважи.

Ответната по жалбата страна - Кметът на Община Сливен, чрез процесуалния си представител - ст. юрисконсулт Е. М. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Н.Д.Д., редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно нот. акт № 31 т.III д.№ 85/2068 г. на нотариус при РС Сливен, /л.14 от делото/, удостоверение от 15.09.2021г. за наследници на К.М.К.,*** /л.16/ и скица № 15-390095/12.04.2021г. от СГКК Сливен /л.13/, М.К.К. се легитимира като .на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, местност „Дюлева река”.

Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на улица от о.т. о.т.

1215, през о.т. 1278, о.т. 1277 до о.т. 1079 за осигуряване на достъп до имоти в местността „Дюлева река“ във връзка с прилагане на влязъл в сила ПУП , одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, за който липсват данни да е обжалван от оспорващия /л.10/. Отчуждителното производство е започнало и във връзка със заявления, подадени от граждани на гр. Сливен – А. Ц., Д. Р., Д.С. и З. Ш., за да се осигури достъп до имотите им.

/л.6-9/.

По отношение на подлежащите на отчуждаване имоти Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена през септември 2021 г. от лицензирана компания - „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с лицензиран оценител и. М. Пе.., съгласно която отчуждаваните 111 кв.м. от имот, собственост на оспорващия и на Н.Д., представляваща част от ПИ *** е оценена на общо 2 800 лева, като ** ид.ч., представляващи дела собственост на оспорващия са оценени на 2 489 лева /л. 18 от делото/.

За да определи пазарната цена на отчуждаваната част от имот в общ размер на 2 800 лева, лицензираният оценител е ползвал стойност при използване на нормативния метод и метод на пазарните сравнения (сравнителен подход с аналози).

С обявление ОРД 03-891/19.10.2021г., /л.28/ процедирано по реда на чл.25, ал.1 от ЗОС, са уведомени собствениците, че се открива процедура по отчуждаване на имотите за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Обявлението е публикувано в два централни (вестник „24 часа", вестник „България Днес" от 25.10.2021 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" бр.42/25.10.2021 г.), както и на интернет страницата на общината (л.29 и сл. по делото).

Със

Заповед № РД 15-2158/06.12.2021 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл.

25, ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Андреева чешма”, „Дюлева чешма” и „Сухата чешма” СО „Изгрев”, землище Сливен, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, предвиждащ реализиране на улица от о.т. 1215, през о.т. 1278, о.т. 1277 до о.т. 1079 за осигуряване на достъп до имоти в местността „Дюлева река“ и при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 111 кв. м. земя, м.“Дюлева река“, представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, землище гр.Сливен и е определено дължимо парично обезщетение за предвидената за отчуждаване земя, както следва: на М.К.К., .на *** сума в размер на 2 489 лева и на

Н.Д.Д., .на *** сума в размер на 311 лева или общ размер на паричното обезщетение, което следва да се изплати на наследниците на К.К. в размер на 2 800 лева.

Процесната заповед на кмета на община Сливен е обявена на интернет страницата на общината (л.35 по делото), на информационното табло /л.34/ и е изпратена на оспорващия К. с писмо изх. № 9400-25320/08.12.2021 г./л.36/ и получена от него на 15.12.2021г. /л.37/.

По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза изготвена от в.л. И.Х.И., от което се установява, че според действащият към момента „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности в селищно образувание „Изгрев", землище гр. Сливен", одобрен с Решение № 928/30.03.2006г. на Общински съвет Сливен, се предвижда провеждане на улица от 1215, през о.т. 1278, о.т. 1277 до о.т. 1079 в местност „Дюлева река“ . За тази цел, видно от представената на л. 11 по делото скица-проект, се отчуждават части от имот, собственост на оспорващия и на заинтересованата страна Н.Д., както следва - 111 кв. м. земя, м.“Дюлева река“, представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, землище гр.Сливен, като за отчуждаваната част е определено дължимо парично обезщетение, както следва: на М.К.К., .на *** сума в размер на 2 489 лева и на Н.Д.Д., .на *** сума в размер на 311 лева или пазарната стойност на предвидената за отчуждаване на част от имота по метода на пазарните сравнения е определена от Община Сливен в общ размер на 2 800 лева.

От огледа на място на 25.01.2022г. вещото лице е установило, че отчуждителното мероприятие ще засегне част от имота, собственост на оспорващия и на Н.Д. с площ 111 кв.м. /ивица във формата на триъгълник/ по североизточната имотна граница, засягаща почти цялата северозападна имотна граница. На място имота има трайно материализирани граници, ограден е със стоманобетонни колове и стоманена бодлива тел, с височина на оградата от 1,30 м., като оградата е в добро състояние. В имота има изградена конструкция за лозови насаждения от стоманобетонови колове с обща дължина 22 м., както и трайни насаждения – лешник на 6 г., дюля на 6 г., два бадема на 4 г., круша на 25 г. и лози - винен сорт, неподдържани и неподлежащи на оценяване.

Използвайки метода на сравнителната стойност и съобразявайки нормата на чл.22 от ЗОС вещото лице дава заключение относно размера на дължимото обезщетение за предвидената за отчуждаване част от имот, собственост на оспорващия и на Н.Д., както следва: стойност на наличните в отчуждаваната част трайни насаждения – 124 лева; пазарна стойност на земята от 111кв.м. – 3 872 лева, пазарна стойност на подобренията - ограда и конструкция за лозе в размер на 281 лева или общо пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от имота по метода на пазарните сравнения е определена от вещото лице в общ размер на 4 277,00 лева.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства, изслушаната, приета и неоспорена от страните експертиза, която съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Административният акт, предмет на делото, е получен от оспорващия на 15.12.2021 г. Жалбата е подадена в съда на 21.12.2021 г. т. е. в срока по чл.27 ал.1 от ЗОС. Оспорващият се легитимира като .на засегнатия от отчуждаването имот, поради което има непосредствен правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

По доводът на оспорващия, че проблемът с проходимостта и достъпа до имотите няма да бъде решен, ако не се отчужди целия имот, съдът не дължи произнасяне, доколкото този въпрос и изобщо въпросът за обема на общинската нужда за реализиране на мероприятието по изграждане на улица и дали и как тази нужда е задоволена, представлява въпрос по целесъобразност и не е от компетентността на съда.

Жалбата срещу заповедта, в частта относно определената оценка, е основателна. Производството е във връзка с отчуждаване на имот - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОС. Отчуждаването е извършено въз основа на влязъл в сила ПУР, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, за който липсват данни да обжалван от оспорващия и неговия праводател.

В случая планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУТ (в относимата редакция), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите.

Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 от ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОС вр. чл. 205 от ЗУТ, респ. чл. 209 от ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. (Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о.,) Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването на имота по реда на ЗОС.