Определение № 4105 от 29.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4105 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110150136 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. С. Г. срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Ищцата твърди, че на 18.02.2023 г. в гр. София водачът на л.а. „*****“ с peг. № ***** – К.К. се движи по бул. „Черни връх“ с посока от ул. „Златен рог“ към бул. „Арсеналски“. В района на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 тип - „Зебра“ и сигнализирана с пътен знак Д-17, водачът поради управление с несъобразена с пътната сигнализация и условия скорост и поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, блъска пресичащия пешеходец Л. С. Г., като й причинява тежки травматични увреждания с опасност за живота.

Мястото на произшествието е посетено от органите на МВР, които са извършили съответните следствени действия, установили са обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП и е съставен Констативен протокол № К90/18.02.2023 г. По случая е образувано ДП, а впоследствие – НОХД № 11792/24 на СРС, 111 състав, приключило с одобрено от съда споразумение, с което подсъдимия К.К. се признава за виновен за настъпване на ПТП и за причинените на Л. Г. телесни повреди.

След инцидента Л. Г. е приета по спешност в УМБАЛСМ „Света Анна“ АД, където са извършени множество медицински прегледи и изследвания, при които е установено, че в резултат на произшествието е получила: полифрагментна фрактура на дясна тазобедрена кост, фрактура в областта на хирургичната шийка с клиняване в областта на лява раменна кост, полифрагментна фрактура на горно рамо на лява пубисна кост в областта на симфизата и по съседство с ацетабулума, фрактура на долно рамо на лява 1 пубисна кост, фрактура на маса латерале в сакума вдясно, ангажираща и крилото, фрактура в задна долна част на дясна илиачна кост, полифрагментна фрактура с дислокации на крилото на лява илиачна кост, черепно-мозъчна травма, мозъчен паренхим, интерхемисферна фисура, двустранни хигроми, фрактура в областта на дясна свеносквамозна сутура, фрактура на латерална стена на лява максилен синус и други.

На 28.02.2023 г. във връзка с полифрагментната фрактура на тазобедрената кост е извършена оперативна интервенция, безкръвна репозиция, поставени са pfn имплант и дистално застопоряващи два винта.

В резултат на дългия период на залежаване ищцата получава двустранни преврални излизи, като предвид тежкото й състояние, са проведени допълнителни консултации с различни специалисти.

След продължителен болничен престой, медикаментозна терапия, провеждана рехабилитация, на 15.03.2023 г. е изписана от УМБАЛСМ „Света Анна“ АД с назначено продължаващо лечение, с насоки да ползва две помощни средства поради невъзможността да се придвижва свободно и самостоятелно, с препоръка да не натоварва оперирания крайник за срок не по-малък от 60 дни.

Получената черепно-мозъчна травма, освен силни болки и страдания, е довела до поява на признаци на постравматична деменция, изразяващи се в загуба на паметта, нарушена концентрация, дискоординация, затруднение при говор, главоболие, умора, депресия, тревожност и други.

В резултат на получените при произшествието множество тежки травматични увреждания ищцата е освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК с пожизнен срок на 100% нетрудоспособност с чужда помощ.

Към датата на настъпване на произшествието за управлявания от виновния водач автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – полица № *****. До застрахователя е подадено заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана щета № *****.

Застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.

Ищцата е завела гр.д. 9725/23 на СГС, 1-14 състав с предмет – претърпените неимуществени вреди, както и за имуществените вреди - част от сторените разходи за лечение, предмет на. Постановеното решение се обжалва пред САС по гр.д № 2691/2024 г. на САС.

Ищцата е завела и гр.д. № 17764/2024 г. на СРС, 126 състав с предмет – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение за периода 21.01.2024 г. – 22.10.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 12 271, 01 евро (24 000 лв.) – частичен иск от 25 790 87 евро (50 442, 56 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение за периода 31.01.2024 г. – 22.10.2025 г. Претендира законна лихва 2 от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който оспорва иска.

Излага доводи за недопустимост поради претендирането на идентични имуществени вреди по гр.д. 9725/23 на СГС, 1-14 състав и гр.д. № 17764/2024 г. на СРС, 126 състав, както и предвид данни по делото, че ищцата не е дееспособна.

Евентуално, твърди, че гр.д. 9725/23 на СГС, 1-14 състав е преюдициално за настоящото, с оглед на което отправя искане за спиране на производството.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която не е съобразила поведението си с другите участници в движението, не е съобразила разстоянието до приближаващото МПС, както и скоростта му на движение, не се е огледала преди да пресече. Предприела е пресичане на необозначено за това място и при наличието на затруднена видимост и е навлязла внезапно на пътното платно.

Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените вреди.

Твърди, че голяма част от претендираните от ищцата разходи са за услуги и изделия, които не са касаят лечение на вредите, настъпили в резултат на процесното ПТП. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

По допустимостта на производството:

Настоящото производство е допустимо. Неоснователно е възражението на ответника за идентичност с предмета на по-рано заведените гр.д. 9725/23 на СГС, 1-14 състав и гр.д. № 17764/2024 г. на СРС, 126 състав. Предмет на първото са обезщетение за неимуществени вреди, както и за имуществените вреди – разходи за лечение, извършени до предявяването на иска – 25.08.2023 г., а на второто – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение за периода 30.08.2023 г. – 19.01.2024 г.

Предмет на настоящото производство са имуществени вреди – разходи за периода 31.01.2024 г. – 22.10.2025 г., т.е. не е налице идентичност с предмет на по-рано заведените от ищцата дела.

Твърди се от страна на ответника, че ищцата не е дееспособна поради невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си. В тази връзка следва да се изиска от Столична община информация налице ли са данни за поставяне на лицето под запрещение.

По искането на ответника по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството:

Не е налице основание за спиране, доколкото изходът на гр.д. 9725/23 на СГС, 1-14 състав не е преюдициален за настоящото дело. То има за предмет обезщетение за други вреди от същото ПТП.

3

Правна квалификация:

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.

Доказателствена тежест:

В тежест на ищцата е да докаже съществуването към момента на увреждането на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди; вида и размера на твърдените вреди, както и че дължимото обезщетение е в размер на исковата сума.

Тежестта за установяване на горните обстоятелства се носи от ищцата, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника.

В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи, правоунищожаващи, правопогасяващи възражения.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача К.К. е била застрахована при ответника.

По силата на чл.300 ГПК споразумението е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от одобреното споразумение.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора.

Следва да се остави без уважение искането на ищцата по чл.190 ГПК, доколкото касае безспорно между страните обстоятелство.

Следва да допусне поисканата СМЕ, която да отговори на поставените с исковата молба и отговора на исковата молба въпроси (с изключение на въпросите по т.2.7 – т.2.10 и т.2.18-2.19 от отговора на исковата молба, които не са относими към спорния предмет.

На ответника следва да се допусне поисканият свидетел за установяване възражението му за съпричиняване.

По отношение на доказателственото искане по т.2 от ОИМ на ответника следва да бъдат дадени указания да посочи изрично документите, които иска 4 да бъдат изискани от ДП, доколкото приобщаването на същото в цялост не е необходимо за изясняване спорния предмет.

Искането на ответника по т.7 от ОИМ следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелството дали твърдените болногледачи са декларирали доходите си, или не, е неотносимо към предмета на спора.

По отношение на искането по т.8 от ОИМ за процесуално икономия следва да се извърши служебна справка има ли данни за настъпила смърт на някое от лицата, посочени в декларации на лист 65-76 от делото.

Искането на ответника по т.9 от ОИМ следва да бъде оставено без уважение, доколкото касае неотносими към предмета на спора обстоятелства.

Следва да се допусне поисканата от ответника АТЕ във връзка с възражението му за съпричиняване, която да отговори на поставените с ОИМ въпроси.

Искането на ответника по т.11 от ОИМ следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо за изясняване спорния предмет.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 19.03.2026 г. от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДА СЕ ИЗИСКА от Столична община информация налице ли са данни за поставяне под запрещение на Л. С. Г., ЕГН **********.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка относно данни за настъпила смърт на лицата, посочени в декларации на лист 65-76 от делото.