Решение № 155 от 07.11.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Дулово, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100467 по описа за 2022 година

Производството е по чл.49 от Семейния кодекс - за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство.

Образувано по молба за развод подадена от С. С. А. с ЕГН **********, от с.****, обл.Силистра против Х. Ф. А. с ЕГН ********** , от с. ****, обл.Силистра.

В молбата си за развод ищцата С. А., твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 28.04.2003г. в ***, общ.Дулово . От съвместния им брак имат имат родени две деца **** с ЕГН ********** и *** С. С. с ЕГН **********, които понастоящем са пълнолетни.

Ищеца работел от години в Германия. Преди няколко месеца ответницата заминала да работи в Холандия. Научил, че тя се е завърнала в страната и е заживяла с друг мъж в с***, в неговата къща. Твърди, че от този момент са във фактическа раздяла и че не притежават семейно жилище придобито по време на брака.

Счита, че между тях са разкъсани всички духовни и интелектуални връзки, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, и че същият е напълно формален и социално неоправдан. Между тях отсъствало взаимното уважение, привързаността и взаимопомощта.

Тези отношения според него били несъвместими с понятието брак и брачни отношения.

Желае бракът му с ответницата да бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за брачната вина. Не претендира издръжка. Иска след прекратяването на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име „***“. По време на брака нямат придобито движимо или недвижимо имущество.

Не претендира разноски. Представя писмени доказателства.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответника с който счита за допустима молбата за развод, но същата не отговаряла в своята цялост на действителното фактическо положение.

Не оспорва че страните са сключили граждански брак на 28.04.2003г. в ***, общ.Дулово и че имат родени две деца, които понастоящем са пълнолетни. Детето *** С. е студентка във ВСУ „Черноризец Храбър“ , редовна форма на обучение. Живее в жилище под наем и за плащането му помагал мъжът с когото ответницата съжителствала в момента.

Детето се прибрало през почивните дни в ***, като ищецът упражнил домашно насилие върху него и го изгонил от къщата заедно със своята майка. В следствие на това детето направило опит за самоубийство като се опитало да си среже вените. Извикан е своевременно на адреса екипа на Спешна помощ.

Твърди още, че ищеца продължава да упражнява домашно насилие над дъщеря си и майка си, тъй като не може вече да упражнява такова по отношение на ответницата.

Заради всичко това, към 15.11.2022г. детето *** С. е прекъснало обучението си и живее при ответницата в с.***

Ответницата заявява, че в действителност е напуснала семейното жилище през месец март 2022г. и живее в с.*** на ул. **** и че желае след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име „***“.

Посочва, че ищеца от години злоупотребявал с алкохола, упражнявал домашно насилие над нея и не осигурявал издръжка на семейството си макар че работел в чужбина.

Заявява още, че по време на брака има изтеглени три кредита, средствата от които са били необходими за закупуване на дърва за огрев, за издръжка на семейството и за завършването на детето *** С.. Два от кредитите били изплатени от ответницата и от мъжа с когото съжителства, а третият кредит от 3 000 лева изразходван за абитуриентската вечер на *** С. трябвало да бъде върнат до 30.12.2022г. Имало закупени по време на брака мебели, както и МПс което било в държане на ищеца. Личните вещи на ответницата и на *** не били върнати.

Моли да бъде постановено решение, с което: бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен изцяло по вина на ищеца. Желае след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име „***“. Придобитите по време на брака движими вещи –два големи разтегателни дивана, три маси и шест метални стола, са придобити от ответницата с лични средства.

Предлага споразумение, параметрите на което са изложени в отговора.

Представя писмени доказателства.Изразява становище за допустимост и относимост на представените от ищеца доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на водене.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил насрещен иск от ответницата Х. А. с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, с който иска от съда:

-да прекрати сключеният между страните граждански брак като дълбоко и 2 непоправимо разстроен по изключителна вина на съпруга;

- да възстанови предбрачното си фамилно име „***“.

Излага същите съображения като в подаденият от нея писмен отговор. Не представя писмени доказателства.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за разпит на трима свидетели и за назначаване на две експертизи.

С. А. е депозирал отговор на насрещният иск. Счита същият за допустим, но неоснователен. Оспорва основанията за теглене на посочените от Х. А. заеми. Твърди, че не бил информиран за тегленето им и не му е искано съгласието. През годините е работил в Германия и е осигурил всичко необходимо за семейството си.Изпращал е достатъчно финансови средства на съпругата си за задоволяване нуждите на семейството му. Правело впечатление от твърденията на съпругата му, че всички суми са изтеглени след фактическата раздяла. По отношение на движимите вещи, счита че няма пречка преди или в съдебно заседание да бъдат обсъдени исканията по отношение на тях. Оспорва твърдението, че е негова вината за прекратяването на брака. Заявява, че поддържа доказателствените си искания.

В съдебно заседание, ищеца С. А. - редовно призован, явява се лично и с процесуален представител – адв. **** от АК-Силистра, който заявява, че поддържа предявената молба за развод. Моли съда да прекрати с развод сключеният между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за брачната вина . Заявява, че с ответната страна са постигнА. споразумение относно прекратяването на брака.

Ответника Х. А. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител - адв.А. П. от АК-Варна. Заявява че с ответната страна са постигнА. споразумение относно прекратяването на брака.

Съдът, като разгледа молбата за развод, наведените в нея доводи, като взе предвид становищата на страните изразени в съдебно заседание и прецени представените по делото писмени доказателства и събраните в хода на производството гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от 28.04.2003г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № 1/28.04.2003г. от Кметство ***, общДулово, съпрузите и страни по делото С. С. А. и Х. Ф. А. са сключили граждански брак н а 28.04.2003г. в ***, общ.Дулово , като ищцата е приела фамилното име на съпруга си – «А.”.

Съпрузите имат родени съвместното си съжителство две деца – **** с ЕГН ********** и *** С. С. с ЕГН **********, което видно от представените удостоверения за раждане са навършили пълнолетие към настоящият момент.

От месец септември 2023г. страните са във фактическа раздяла, като ответницата заживяла с друг мъж в с.*** общ.Дулово.

От момента фактическата раздяла до настоящият момент страните не поддържат 3 никакви отношения помежду си.

Съдът счита, че от така изяснената фактическа обстановка е нА.це хипотезата на чл.

49, ал. 1 от СК, обуславяща дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което същият следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липсва и минималната нА.чност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Понастоящем формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според закона и морала необходимо вътрешно съдържание. НА.це е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, и от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено на книга. Той е опразнен от жизнено съдържание и фактически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото, и от тази гледна точка по-нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака, за което важна роля са изигрА. охладнелите отношения и отчуждението между страните, както и несходството в техните характери. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, ненужно е неговото изкуствено запазване, тъй като в нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход.

В предявеният по делото от Х. А. насрещен брачен иск се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, като съдът приеме, че за дълбокото и непоправимо разстройство на брака изключителна вина има съпругът С. А..

Съдът намира това искане за неоснователно. „Дълбоко” според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде нА.це, когато отношенията между съпрузите са достигнА. такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

По делото не бяха събрани доказателства от които безспорно да се установява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът С. А..

4

На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите, а и страните заявиха че са се споразумели съдът да не се произнася по въпроса за брачната вина.

Доколкото никоя от страните не изразява претенции за изплащане на издръжка, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

Относно придобитото по време на брака семейно жилище, съдът намира че не са нА.це предпоставките то да бъде предоставено след развода за ползване на някой от съпрузите, още повече че в петитума на молбата за развод и в насрещната молба за развод не се съдържа такова изрично искане. Не бе направено такова и в съдебно заседание.

От друга страна, за да се произнесе служебно съда по този въпрос, следва родените от съвместното съжителство деца да не са навършили пълнолетие. В случая страните имат общи деца, които към настоящият момент са навършили пълнолетие.

С оглед на това, съдът намира че не следва да се произнася в тази насока със съдебният си акт.

Относно придобитите по време на брака движими вещи за които е направено от страна на ответницата Х. А. искане да й бъдат поставени в дял, а именно: 2бр.големи разтегателни дивана, 3 бр. дървени продълговати маси с размери 1.80м. х 1.20м., 1.30м. х 0.80м. и 1.40м. х 0.70м., и шест метални стола с облегалки с възглавници за сядане и облягане, съдът намира искането за неоснователно тъй като за същите не е посочена пазарна стойност. Такава е необходима, тъй като при поставяне в дял и изключителна собственост, се дължи държавна такса в полза на съда.

Разпечатката съдържа 50 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d658a35-37fa-460e-951a-5c491c4809d6