Решение № 153 от 21.11.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Девин, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100236 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.55 ЗЗД от Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С.

№ *, чрез пълномощник адв. И. Н., със съдебен адрес гр. С., ул. И. Д. № *, ет.

*, ап.* против „С. – К.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. О. № ** *, представлявано от С. Н. Т., на основание чл.23, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл. I ЗЗД да заплати на Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № *, сумата в размер на 1 125.47 лева, които са заплатени без основание по Договор № 867*/11.08.2022г., съставляваща възнаградителна лихва в размер на 242.42 лева, начислена неустойка и наказателна лихва в размер на 883.05 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба – 06.06.2024г. до окончателното й изплащане и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение № 229/22.10.2024г. е допуснато изменение на предявения частичен иск в размер на 25.00 лева от сумата в размер на 1 124.11 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, като увеличава претендираната сума на 1 125.47 лева, която е пълния и окончателен размер на претендираната сума, който включва неоснователно заплатените възнаградителна лихва в размер на 242.42 лева, начислена неустойка и наказателна лихва в размер на 883.05 лева, съгласно установените суми, които ищцата е изплатила на ответното дружество, въз основа на изготвеното заключение на допуснатата ССчЕ.

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на 18.11.2022г. е сключила Договор № 867* за потребителски кредит с „С. К.“ АД, по който на основание чл.17 от договора е посочено, че Потребителят следва, в срок до 3 1 дни от сключване на настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД си в полза на Кредитора, с което трето лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на Потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихва, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащане на тези задължения.

Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. В договора е посочено, че третото-лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в Общите условия и се одобрява от Кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на Кредитора. В Общите условия е посочено, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст - 21 години;

Минимален осигурителен брутен доход – 1 500.00 лева; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца;

Липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „С. - К.” АД; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

В чл.27 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.17 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезщетение, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. В чл.27 от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл.27 от същия неустойка, стане дължима, от страна на Заемателя, последният да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита.

На ищцата е начислена неустойка, тъй като същата не е представила в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор.

В погасителния план, част от процесния договор, е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 4 611.93 лева, общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция, е 10 468.59 лева, срокът на кредита е 24 месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %.

Ищцата е погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 4 124.11 лева. Направените плащания са както следва: 1/ Месец 09.2022г. за сумата от 436.64 лева; 2/ На 14.10.2022 за сумата от 436.64 2 лева; 3/ На 02.11.2022 г. за сумата от 3 250.83 лева.

Ищцата оспорва сключеният с ответника договор за паричен заем с основания за нищожност, поради нарушения на императивните изисквания по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието му с императивните норми на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - чл.8 и сл. и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Процесният договор е нищожен, тъй като не е била спазена предвидената форма, кредитодателят не е изпълнил задължението да предостави изискуемата преддоговорна информация и не е получил валидно съгласие от потребителя, тъй като всички електронни документи са неподписани. Не е бил предоставен и погасителен план към процесния договор. Нарушени били чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.22 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите (ГПР) e разписан, без посочване на основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, а липсата на ясно разписана методика на посочения в договора ГПР 42.58 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент (ГЛП) 36.00 %, без да е разписана методика и съотношение към ГПР. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи, в това число възнаградителна лихва и неустойка, водят до различен размер на ГПР от посочения, тъй като действителният размер е 657.45%, надвишаващ максималния праг, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.

В чл.27 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.17 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезщетение, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. В чл.27 от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл.27 от същия неустойка, стане дължима, от страна на Заемателя, последният да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. Същата е в противоречие с императивното ограничение на чл.10а, ал.2 ЗПК - заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата е неравноправна и нищожна, във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 ЗЗП - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Навежда доводи за нищожност и на клаузата на чл.17 от договора, тъй като задължението е изначално неизпълнимо от потребителя в толкова кратък срок от 3 дни, а тези уговорки са основание за пълна нищожност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД, поради невъзможен предмет, както и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие е добрите нрави, тъй като сключването на договора е било поставено в зависимост от изпълнението от страна на потребителя на тези клаузи.

Според императивната разпоредба на чл. 19. ал. 4 ЗПК. ГПР не 3 може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета. Налице е разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане и тази, която е реално върната на ответното дружество, което обуславя правен интерес от предявения осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането му да върне на ищцата сумата 1 125.47 лева, която е пълния и окончателен размер включващ неоснователно заплатени: 1) 242.42 лева възнаградителна лихва и 2) 883.05 лева начислена неустойка, които ищцата е изплатила на ответното дружество, установени от вещото лице по ССчЕ.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва, че в действителност на 11.08.2022г. между „С. - К.“ АД като кредитор и ищеца Ф. С. Т., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 867*, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 3 000.00 лева, която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата ответникът е предоставил на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод, по посочена от него банкова сметка в банка ДСК.

След одобрението на подадена от него заявка, „С. - К.“ АД отпуска сумата, посочена от ищеца. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага /Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. Основната цел на 4 уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави, a priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.