Решение № 10544 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10544 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110158547 по описа за 2022 година

Ищецът [фирма] е предявил срещу Г. И. В. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумите 3 045,39 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № **** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 365,93 лева представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 03.06.2022 г., сумата 60,76 лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 11,53 лева представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 03.06.2022 г ., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33994/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът Г. И. В., който е представляван в производството от своя баща И. Г. В.

/справка НБДН – л. 59/ с пълномощно на л. 47-28 – проц. представител по реда на чл. 32, т. 2 ГПК, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който предявените искове се оспорват. Намира сумите за завишени. Моли за отхвърляне на исковете.

1

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „[фирма], конституирано по делото с определение от 12.01.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 33994/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 135, том I, рег. № 3815 по дело № 108 от 17.10.2001 г., с който Н. Х. Д. е продала на Г. И. В. /действащ към датата на продажбата чрез законния си представител И. Г. В./ апартамент № 12, находящ се в [адрес]. Установява се по делото и, че с заявление-декларация от 06.11.2001 г. Г. И. В. /действащ чрез законния си представител И. Г. В./ е поискала открИ.ето на партида за процесния имот чрез топлопреносното предприятие. Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е бил ответникът.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо 2 изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма], от една страна и Г. И. В., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в [населено място].

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода от „[фирма].

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период имало 5 броя радиатори с монтирани ИРРО. За периода 19/20 г. и 20/21 г. не е осигурен достъп за отчет на уредите, за което са съставени констативни протоколи от 30.05.2020 г., 03.06.2020 г., 07.05.2021 г. и 14.05.2021 г. За двата отчетни периода е начислена ТЕ на база инсталирана мощност за 5 бр. Отоплителни тела умножена по максимален специфичен разход. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. За процесния период нямало начислена ТЕ за отопление на общи части, а сградата не е захранена с ТЕ за БГВ. В изравнителната сметка за м.05.2019 г. – м.04.2020 г. са отразени промените на цените за ТЕ.

3

СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г.

Топломерът с фабричен № 4011561 е преминал метрологична проверка след изтичане на 24 месечния срок. Вещото лице е конкретизирало, че топломерът не е сменен и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойност. Това, че не е сменен топломерът означава, че е бил годен, тъй като при проверката не е имало отклонения извън допустимите граници. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Неспазването на срока за проверка на измервателното средство обаче не се отразява на установеното в процеса количество на топлинната енергия, тъй като при последващата проверка на топломера е установено, че същият продължават да измерва правилно и след законовия срок за извършване на проверка за точност. Щом измерванията за последващ период са били верни, то няма как те да не са такИ. за процесния период, при положение, че не е установена промяна в начина на работа на топломерите или манипулация върху тях. С последващата проверка е установена годност на топломера и за процесния период, поради което неспазването на срока за последваща проверка, не се е отразило на измереното количество ТЕ.

Основният спорен по делото въпрос касае размерът на начислените суми.

По делото са представени от „[фирма] протоколи за неосигурен достъп от 30.05.2020 г., 03.06.2020 г., 07.05.2021 г. и 14.05.2021 г. Следва да се отбележи, че протоколите са представени още с първоначалната молба с вх. № 90737 от 31.03.2023 г., но същата е докладвана на съда след с. з. на 04.04.2023 г. – виж разпореждане от 04.04.2023 г. – л. 95.