Определение № 30 от 17.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20252001000025 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частната жалба на “А и Л корпорация” ООД, ЕИК 130136391, срещу определение № 1089 от 04.12.2024 г. по т.д. № 134/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на “А и Л корпорация” ООД против “Първа инвестиционна банка” АД при участието на синдика П. К. за установяване на осн. чл. 694 ТЗ, че ищецът не дължи на банката-ответник:

(1) по договор за банков кредит № *7 г.:

8609,41 € – договорна лихва за периода 02.01.2017 - 03.04.2017 г.;

277 058,91 € – обезщетение за забава за периода 01.12.2016 г. - 03.04.2018 г.;

384 639,33 € – законна лихва за периода 04.04.2018 г. - 31.03.2022 г.;

6082,84 лв. – разноски;

(2) по договор за банков кредит № * от 20.12.2010 г.:

4431,86 € – договорна лихва за периода 01.11.2016 г. - 01.01.2018 г.;

15 232,80 € – обезщетение за забава за периода 02.03.2017 г. - 03.04.2018 г.;

37 449,06 € – законна лихва за периода 04.04.2018 г. - 31.03.2022 г.;

9062,64 лв. – разноски.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Съдът приел, че с оглед разпоредбата на чл. 691 ТЗ не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по 1 несъстоятелност, по което е взел участие синдикът. За да бъде преценена допустимостта на иска по чл. 694 ТЗ било необходимо изложение на фактите, на които се основава претенцията, а такова липсвало и не ставало ясно кога и в какво производство са били постановени съдебните актове, въз основа на които са издадени изпълнителни листи за вземанията по процесните договори за кредит.

При предявен отрицателен установителен иск на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ доказателствената тежест за установяване на правопораждащите факти била изцяло върху кредитора-ответник. Съдът разменил доказателствената тежест и извършил съществено нарушение на процесуалния закон.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение.

Постъпил е отговор от “Първа инвестиционна банка” АД, с който частната жалба се оспорва като недопустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Жалбата била недопустима поради липса на активна процесуална легитимация. Исковата молба изхождала от адв. И. И., която била упълномощено от управител с прекратени правомощия К.М.

Недопустим бил и предявеният иск, тъй като срещу списъка за приети вземания на банката не били подадени възражения, нито от длъжника, нито от други кредитори.

Иска се частната жалба да се остави без разглеждане, евентуално – да се остави без уважение като неоснователна.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и доводите в частната жалба и отговора към нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима. Неоснователни са възраженията на ответника относно представителната власт на адв. И.. В производствата по чл.

694 ТЗ длъжникът в производството по несъстоятелност се представлява от органа си на управление, независимо от това дали правомощията му са прекратени или не. Синдикът участва в тези производства като самостоятелна страна (чл. 694, ал. 4 ТЗ), а не като представител на длъжника. Адв. И. е надлежно упълномощена от управителя на дружеството.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по т.д. № 134/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по искова молба от “А и Л корпорация” ООД против “Първа инвестиционна банка” АД, с която на осн. чл. 694 ТЗ длъжникът иска да бъде отречено съществуването на предявени от ответника-кредитор вземания.

Ищецът изложил твърдения, че е в производство по несъстоятелност, открито с решение от 02.03.2022 г. по т.д.н. № 47/2021 г. на БОС. С молба вх.

№ 261760 от 01.04.2022 г. в производството по несъстоятелност били 2 предявени вземания от кредитора “Първа инвестиционна банка” АД, както следва: (1) по договор за банков кредит № *7 г.; (2) по договор за банков кредит № * от 20.12.2010 г.; (3) по договор за банков кредит * от 28.11.2012 г.;

(4) по договор за банков кредит № * от 12.02.2010 г. и (5) по договор за банков кредит № * от 18.08.2008 г.

Част от така предявените вземания са приети от синдика и са включени в изготвения от него списък на приетите вземания. Друга част не са били приети от синдика. Длъжникът “А и Л корпорация” ООД не е подал възражение срещу приетите от синдика вземания на кредитора “Първа инвестиционна банка” АД.

С определение № 260092 от 13.03.2024 г. по т.д. № 47/2021 г. на БОС съдът по несъстоятелността по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражение на кредитора е включил в списъка на приетите вземания предявените от банката вземания по договор за банков кредит № * от 12.02.2010 г. и по договор договор за банков кредит № * от 18.08.2008 г., които синдикът не е приел.

С определение № 260139 от 10.04.2024 г. по същото дело е допълнено определение № 260092, като в списъка на приетите вземания отново по възражението на кредитора са включени част от предявените вземания по договор за банков кредит № *7 г. и по договор за банков кредит № * от 20.12.2010 г., а именно:

(1) по договор за банков кредит № *7 г.:

8609,41 € – договорна лихва за периода 02.01.2017 - 03.04.2017 г.;

277 058,91 € – обезщетение за забава за периода 01.12.2016 г. - 03.04.2018 г.;

384 639,33 € – законна лихва за периода 04.04.2018 г. - 31.03.2022 г.;

6082,84 лв. – разноски;

(2) по договор за банков кредит № * от 20.12.2010 г.:

4431,86 € – договорна лихва за периода 01.11.2016 г. - 01.01.2018 г.;

15 232,80 € – обезщетение за забава за периода 02.03.2017 г. - 03.04.2018 г.;

37 449,06 € – законна лихва за периода 04.04.2018 г. - 31.03.2022 г.;

9062,64 лв. – разноски.

Ищецът поискал да се установи, че не дължи сумите по приетите с определението от 10.04.2024 г. вземания. Основал иска си на твърдения за процесуални нарушения при предявяването на вземанията и на твърдения, че дългът е изплатен.

Ответникът оспорил исковете, като наред с другите си възражения, изложил твърдения, че процесните вземания са установени с влезли в сила заповеди за изпълнение, издадени през 2018 г., т.е. преди откриването на производството по несъстоятелност.

С разпореждане от 06.11.2024 г. окръжният съд оставил без движение исковата молба и дал на ищеца указания да уточни фактите и обстоятелствата, 3 на които основава предявения иск, като изложи в хронологичен порядък обстоятелствата относно сключването на процесните договори, развилите се след това отношения между страните, както и посочи въз основа на кои факти твърди, че не дължи вземанията – поради плащане /съответно да посочи кога, как и в какъв размер е извършено същото/ или поради други обстоятелства.

След като в указания срок ищецът не предприел действия с оглед указанията на съда, окръжният съд с обжалваното определение върнал исковата молба и прекратил производството след направена констатация, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът след дадени му указания не е уточнил фактическите основания на претенциите и това не позволява да се провери дали исковете са допустими.

Определението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Вярно е, че фактическото изложение в исковата молба и допълнителната искова молба е непоследователно и в някои отношения в недостатъчна степен прецизно, но въпреки това е без съмнение ясно, че длъжникът оспорва съществуването на задълженията, размера им и редовността/допустимостта на предявяването им в производството по несъстоятелност. Връщането на исковата молба като нередовна е незаконосъобразно.

Относно изразеното от съда становище за невъзможност да се провери допустимостта на исковете следва да се вземе под внимание следното: За допустимостта на всяко исково производство съдът е длъжен да следи служебно. Представените от страните доказателства и изразените от тях становища са достатъчни за формирането на обоснован извод дали исковете са допустими.

По тези съображения настоящият въззивен състав приема, че обжалваното определение е неправилно, а жалбата срещу него е основателна.

Определението ще се отмени и делото ще се върне на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, в т.ч. за преценка на допустимостта на исковете. При тази преценка съдът следва да даде отговор на въпроса дали длъжникът е легитимиран да оспорва с иска по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ процесните вземания; дали исковете са предявени в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ; дали оспорените вземания не са установени по съдебен ред преди откриването на производството по несъстоятелност по съдебен ред във връзка със забраната за пререшаване по чл. 299, ал. 1 ГПК и дали е налице пречка за оспорване на тези вземания с оглед разпоредбата на чл. 691 ТЗ.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1089 от 04.12.2024 г., постановено по т. д. № 134/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, в т.ч. за преценка на допустимостта на исковете.

Определението не може да се обжалва.