Определение № 2429 от 20.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2429 гр. София, 20.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002104333 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД срещу решение № 92 от 11.05.2023 г. по в.гр.д.№ 4 от 2023 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е потвърдено решение № 260010 от 03.08.2022 г. по гр.д.№ 9 от 2021 г. на Търговищкия окръжен съд в следните негови части:

- частта, с която е прието за установено по отношение на М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД, че Държавата, представлявана от МРРБ, чрез областния управител на област с административен център Т***, е собственик на основание влязла в сила присъда № 33 от 19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505 от 2006 г. на Окръжен съд- Търговище и влязло в сила решение № 53 от 08.12.2009 г. по гр.д.№ 240 от 2008 г. на Окръжен съд- Търговище на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], целият със застроена площ от 127,80 кв.м., подробно индивидуализиран в диспозитива на решението, заедно с избено помещение № 5 с площ 9,05 кв.м., заедно с 1/5 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на 1/2 ид.ч. от гараж с площ 20,60 кв.м., разположен на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда на [улица] [населено място],

- частта, с която М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД са осъдени да предадат на Държавата гореописания апартамент № 3,

1

- частта, с която М. И. А. и М. О. А. са осъдени да предадат на Държавата целия гараж с площ от 20,60 кв.м., разположен на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда на [улица] [населено място] и

- частта, с която „КТМ ЕКС“ ЕООД е осъдено да предаде на Държавата само 1/2 ид.ч. от гаража.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Допустим ли е, съответно налице ли е правен интерес, от предявяването на ревандикационен иск срещу лице по отношение на цялата собственост на имот, когато лицето ответник е придобило само идеална част от имота и няма съдебни или извънсъдебни претенции за останалите идеални части от имота, надхвърлящи неговата квота ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк.д.

№ 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС.

2. Допустимо ли е съдебно решение, с което са приети за основателни предявените обективно и субективно съединени искове, с които не се конкретизират и разграничават претенциите по предмет и цена на отделните искове спрямо всеки един от ответниците поотделно ? По този въпрос се твърди противоречие на решението с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Въпрос по основателността на исковете ли е въпросът кой понастоящем осъществява владение върху имотите ? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2022 г. по тълк.д. № 3 от 05.01.2020 г. на ОСГК на ВКС.

4. Прекратява ли се с налагане на наказание „конфискация“ бездяловата имуществена общност при запазване на правата на другия съпруг в нормативно определения му презумптивен обем на съсобствеността- 1/2 ид.ч.

/подобно на принудителното изпълнение върху имот, който е СИО/ ? По този въпрос се твърди противоречие на решението с ППВС № 5 от 31.10.1972 г. и с решение № 133 от 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1700 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

5. Произвела ли е своето действие обезпечителна възбрана на бъдещ иск до нейното заличаване при липса на отмяната й в нарочно производство и може 2 ли при позоваване на обезпечителна възбрана на бъдещ иск в друго производство да бъдат обсъждани въпросите, касаещи законосъобразността на наложената обезпечителна мярка- дали е бил уважен обезпеченият иск за цена, равна на обезпечения материален интерес; дали обезпеченият бъдещ иск е бил предявен в законово определения срок и други подобни ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 54 от 27.07.2005 г. по т.д.№ 512 от 2003 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

6. Допустимо ли е при предявен ревандикационен иск съдът да се произнася по действителността на противопоставеното от ответника постановление за възлагане, или е необходимо отделно съдебно производство ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317 от 2013 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

7. Допустимо ли е въззивната инстанция да разглежда посочените от ищеца адреси за призоваване на ответниците като факти и доказателства, доказващи, че владеят ревандикираните имоти, въпреки че ищецът не се е позовал на адресите като факти и доказателства, нито е имал доказателствени искания относно адресите, нито пък са въведени като предмет на разглеждане с доклада по чл.146 ГПК, нито с отговора на въззивната жалба ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

8. Всички основания за прехвърляне на имот ли не могат да се противопоставят на обезпечения с възбрана кредитор ? По този въпрос се сочи противоречие с определение № 162 от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 4659 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 60103 от 09.12.2021 г. по гр.д.№ 192 от 2021 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

9. Противопоставимо ли е на вписаната от К. обезпечителна възбрана по бъдещ иск вписването на последваща изпълнителна възбрана на трето лице, довела до постановление за възлагане ? По въпроса се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В писмен отговор от 05.10.2023 г. пълномощникът на ответника по жалбата Държавата моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема 3 следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: След дадени указания за уточняване на исковата молба въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.108 от ЗС- за приемане за установено между страните, че Държавата е собственик въз основа на влязла в сила присъда № 33 от 19.06.2007г. по н.о.х.д.№ 505 от 2006 г. на ОС- Търговище и влязло в сила решение № 53 от 08.12.2009 г. по гр.д.№ 240 от 2008 г. на ОС-Търговище /актове с непосредствено отчуждително действие- конфискация като наказание по НК, наложено на М. А. и отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./ в полза на Държавата като незаконно придобито имущество от М. и М.

А./ на апартамент № 3 на [улица] [населено място], целият със застроена площ от 127,80 кв. м., ведно с гараж с площ от 20,60 кв.м., находящ се в същата четириетажна сграда, където се намира и апартаментът. Правният интерес от предявените против ответниците М. и М. А. искове е обоснован с това, че независимо от твърдението за придобиването на имотите въз основа на посочените съдебни актове и наличието на постановление за възлагане в полза на ответното дружество на 1/2 ид.ч. от собствеността им, Държавата твърди, че тези ответници продължават да владеят имотите без основание.

Същите оспорвали всички твърдени от ищеца факти и правото на собственост на Държавата върху процесните имоти. Издаденото в полза на ответното дружество „КТМ ЕКС“ Е. постановление за възлагане пък предполагало интерес за ищеца да установи правото си на собственост спрямо този ответник, при което установяване ще бъде изключена материалната легитимация на това дружество като собственик на основание постановлението за възлагане. Затова въззивният съд е приел, че е налице спор относно собствеността и владението на процесните имоти, който следва да бъде разрешен по отношение и на тримата ответници, а въпросът кой в действителност осъществява владение върху имотите има отношение към основателността, а не и към допустимостта на предявените ревандикационни искове.

4

По съществото на спора въззивният съд е приел, че по делото не се спори, че преди постановяване на горепосочените присъда и решение ответниците М. и М. А. са били собственици на процесните апартамент и гараж. Правото им на собственост е удостоверено с констативен нотариален акт № 52, т.ІV, дело № 1227 от 01.07.1996 г. на нотариус при РС-Търговище. Гаражът в този констативен нотариален акт е индивидуализиран по следния начин: разположен на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда, при граници за гаража: от североизток- дворище, от югоизток- парцел ***, от северозападизбено помещение № 5 и коридор и от югозапад- избено помещение № 1 и коридор, отгоре- апартамент № 2 и отдолу- терена на блока. В този акт е посочено още, че собствената на А. земя, върху която е построена жилищната сграда, представлява дворно място от 400 кв.м. с неуредени сметки по регулация, за което е отреден парцел *** в кв.*** по плана на [населено място]. За процесния апартамент се изяснява, че е нанесен в действащата кадастрална карта на [населено място] от 2005 г. с идентификатор ***.

Процесният гараж не е отразен със самостоятелен идентификатор в сграда 1 в същия поземлен имот.

От влязлата в сила на 23.04.2008 г. присъда по н.о.х.д.№ 505 от 2006 г. на ОСТърговище съдът е приел за установено, че ответникът М. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.256, ал.2, пр.2, вр.чл.256, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, както и конфискация на 1/2 ид.ч. от притежавани от подсъдимия в СИО недвижими имоти, между които и апартамент № 3 и монолитен гараж, придобит с нотариален акт № 140, т.І, н.д.№ 243 от 2000 г.

С този нотариален акт М. и Й. Б. са продали на ответника М. А. монолитен гараж с полезна площ от 15,12 кв.м. в [населено място], с граници: от североизток- парцел ***, от югоизток- гараж № 3, северозапад- гараж № 1 и от югозапад- дворище, който гараж е застроен в североизточната част на дворното място, собственост на купувача, за което е отреден парцел *** в кв.*** по плана на града. Така описаният гараж е нанесен в действащата кадастрална карта на [населено място] с идентификатор ***. При тези данни съдът е приел, че Държавата към влизането в сила на присъдата е придобила 1/2 ид.ч. от процесния ап.№ 3, но не и от процесния гараж с площ от 20,60 кв.м., находящ се в партера на жилищната сграда. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че бездяловата СИО между М. А. и М. А. не е 5 била прекратена към момента на конфискацията, което според ответниците препятствало налагането на това наказание и осуетявало настъпването на предвидената от закона правна последица. Според съда, с налагането на това наказание /подобно на насочването и реализирането на принудителното изпълнение върху имот, който е СИО/ бездяловата имуществена общност на съпрузите се прекратява, при запазване на правата на другия съпруг в нормативно определения му презумптивен обем на съсобствеността- 1/2 ид. ч.

Отчетено е от съда, че на 19.10.2006 г. е била вписана в Службата по вписванията- Търговище, като обезпечение на бъдещ иск на К. срещу М. и Мужген А. и СД „А.- А., И. сие“, възбрана върху процесните апартамент № 3, ведно с гаража с площ от 20,60 кв.м. Относно възраженията на ответниците за иницииране на вписванията в Службата по вписванията- Търговище по персоналните партиди на А. от ненадлежен орган и при липсата на основания за това е прието, че същите не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, доколкото установяването на недопустимост или нищожност на вписване, както и на несъществуването на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон, може да се реализира само по исков път, но не и инцидентно в друго исково производство. Направен е извод, че при липсата на действащ Имотен регистър непълнотата на вписванията по партида на имот е без правно значение, а вписванията следва да бъдат зачетени съобразно съдържанието им, възпроизведено в издадените от Службата по вписванията- Търговище удостоверения. Действително, в тези удостоверения описанието на имотите, върху които е била вписана обезпечителната възбрана по бъдещия иск на КУИПДД, било непълно. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът обаче е приел, че възбраната е била наложена именно върху процесния апартамент № 3, ведно с прилежащата му изба и ведно с процесния гараж от 20,60 кв.м., тъй като този гараж е възприеман и описван винаги съобразно издадения в полза на А. титул за собственост /констативен нотариален акт № 52, т. ІV, дело № 1227 от 01.07.1996 г./ като „принадлежност“ към апартамент № 3. Според съда, тази обезпечителна възбрана е произвела своето действие и е действала до нейното заличаване в Службата по вписванията- Търговище, което е станало на 04.04.2012 г. Не на последно място, въззивният съд е посочил, че при липсата на отмяна на наложеното обезпечение в нарочно производство, в исковото производство не могат да бъдат обсъждани въпросите, касаещи законосъобразността на 6 наложената обезпечителна мярка.