Решение № 114 от 25.10.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Елхово, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20222310100235 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 във вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала по време на процесния период/ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Х. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.Ямбол, обл. Ямбол, действащ чрез процесуален пълномощник адв. М. Д. от АК – Хасково, в исковата си молба твърди, че в периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. е полагал труд като ст.полицай в 04 ГОДГ от Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция "Гранична полиция" Елхово към Главна Дирекция „Гранична полиция"- София и съгласно Закона за

Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

Излага, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като допълнително възнаграждение е и възнаграждението за извънреден труд. Сочи се, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 - или 24 - часови смени сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 на същата законова разпоредба работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Ищецът сочи, че съгласно нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., Наредба №8121з36/07.01.2020г., Наредба № 8174з-1174/21.10.2020г., и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., издавани от министъра на вътрешните работи, в които липсва изрично правило за преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143 каквото правило е съществувало в чл.31, 1 ал.2 от по - рано действалата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищецът липсата на изрично правило в действащите през процесния период наредби не означава, че не следва да бъде извършвано такова преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. Счита, че при сумирано изчисляване на работното време на работещите на смени служители на МВР следва да намери приложение общо уредения в трудовото законодателство принцип за превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Твърди се още, че в периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В посочения период е положил 604 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 690 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 86 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, ответникът дължи на ищеца за целия период допълнително възнаграждение в размер на сумата 827,32 лв.

Ищецът твърди, че предвид допуснатата забава за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд ответникът му дължи и сумата 55,85 лв. - законна лихва върху незаплатените падежирали допълнителни възнаграждения за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., считано от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022 г. Във връзка с горното се сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗМВР от последното число на месеца следващ тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено и заплатено допълнителното възнаграждение на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.

С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 827,32 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 86 часа за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляването на положения извънреден труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателното й изплащане; и сумата от 55,85 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми до 25.05.2022 година датата на подаване на иска.

С молбата са заявени доказателствени искания, претендират се и направени в производството разноски.

Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител юрисконсулт Я.Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер.

В отговора на исковата молба се излага, че за процесния период ищеца е изпълнявала служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Сочи се и че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло, така и в частност на тези от тях работещи в МВР, поради това, че нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.

Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за 2 компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)

В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), каквато ищеца не е била през процесния период.

С отговора изрично е заявено, че не се оспорва обстоятелството, че ищеца е заемал длъжността посочена в исковата молба. В днешното съдебно заседание процесуалния пълномощник на ответника заявява и че не оспорва, че ищецът е работил на 12 – часови работни смени.

Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си пълномощник адв. М. Д. от АК – Хасково, който поддържа предявените искове по основание, по отношение размера има процесуалния представител на ищеца на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК прави изменение в размера на исковете, а именно намаляване размера на главния иск от 827,32 лв. на 682.57 лева и увеличение в размера на акцесорния иск от 55,85 лева на 156.21 лева, допуснато от съда с протоколно определение от 07.09.2022 година. С оглед изменението в размера на главната искова претенция е направен и частично оттегляне главния иск. Във връзка с което съдът с определение от 07.09.2022 година на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по настоящото гр.д. в частта на главния иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в редакцията действала по време на процесния период/ за разликата от първоначално заявената с исковата молба сума от 827,32 лв. до претендираната сума от 682.57 лв.

Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани.

Представят се писмени бележки. Претендират се и направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован изпраща представител юрисконсулт Т.. Исковете се оспорват, иска се тяхното отхвърляне като неоснователни и недоказани, претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсулт Т. депозира и писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на исковете, с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. В случай, че съдът уважи предявените искове се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

3

По делото не се спори от страните, че ищецът Х. Д. Т., през процесния период от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР – „ст.полицай“ в 04 ГОДГ от Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция "Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция „Гранична полиция"- София, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А. Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени – дневни и нощни, по график, включително и през времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 567 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и че положеният от ищеца нощен труд от общо 567 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 648.08 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 81,08 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. март 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 682.57 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава до датата на подаване на исковата молба 25.05.2022 година, изчислен върху падежиралите вземания за положен извънреден труд по тримесечия за процесния период, с натрупване, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение, е 156.21 лева.