Определение № 4761 от 20.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4761 гр. Варна, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502406 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от “Сънойл“ ООД, с ЕИК 103822297, със седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна, ул.“Шипка“ №47, представлявано от Дарин Чавдаров Бурназов, чрез адв.М. Д. Ц., с адрес: *******, против Определение №639/14.09.2023г., постановено по гр.д.№1044/2022г. по описа на PC Девня, с което се оставя без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело Решение №23/17.02.2023г., в частта за разноските, с която молба е поискано да се намали размера на присъдените в полза на ищцата разноски до размера на заплатената от нея държавна такса за исковата претенция по чл.309а от ТЗ, или в условията на евентуалност да се редуцира размерът на присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер съобразно с размера на иска по чл.309а от ТЗ.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно е определил размера на дължимите в полза на ищцата разноски, като не се съобразил с факта, че производството по част от предявените претенции е прекратено с влязло в законна сила определение и не е налице основание за възлагането в тежест на ответното дружество на разноски с процесното решение. Сочи се, че дори да е било налице основание за присъждане на разноски в полза на ищцата по отношение на претенциите, производство по които е прекратено, то това е следвало да стане по реда за допълване на това определение, но не и с постановеното по делото решение. На следващо място се поддържа, че ответното дружество не дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, защото в представените от ищцата договори за правна защита и съдействие липсва ясно очертан предмет, от който да се установи, че 1 същите тези договори са сключени именно с цел представителството в настоящото производство или производството по обезпечение на бъдещ иск. Развити са подробни доводи за недостоверността на представените договори за правна защита и съдействие.

Моли се за редуциране на размера на присъдените в полза на ищцата разноски до размера на заплатената от нея държавна такса за исковата претенция по чл.309а от ТЗ. В условията на евентуалност, се претендира намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, включително и за производството по предварително обезпечение на иска, като изчислението на размера на същото да се базира единствено на размера на уваженият иск от 80лв Ответницата по частната жалба е подала отговор, с който поддържа становище за неоснователност на доводите на жалбоподателя. Твърди се в отговора, че постановеният съдебен алт е правилен и законосъобразен, и е съобразен с фактическата обстановка и доказателствата по делото. Развити са подробни насрещни възражения на оплакванията на жалбоподателя и се моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№1044/2022г. на РС Девня има за предмет обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 8790лв., представляващи цена на доставен слънчоглед по фактура №000000381 от 02.09.2020г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на дълга и сумата от 1667.66лв., съставляваща лихва за забава върху главницата за периода 03.09.2020г.-17.07.2022г., както и иск с правно основание чл.309а от ТЗ за заплащане на сумата от 80лв., представляваща разноските за събиране на вземането.

В проведеното на 14.12.2022г. о.с.з., поради извършено доброволно плащане от страна на ответника, респективно оттегляне на иска и на основание чл.232 от ГПК производството по делото е прекратено по отношение на искове с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за сумата от 8790лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и за сумата от 1667.66лв. Така за предмет на делото е останала единствено исковата претенция с правно основание чл.309а от ТЗ в размер на 80лв. В същото о.с.з., във връзка с претендираните от ищцата разноски, процесуалният представител на ответникът е оспорил доказателствената стойност на представените договори за правна защита и съдействие, което е довело до отлагане на делото и събиране на допълнителни доказателства. В следващото о.с.з. въпросните доказателства са събрани, като делото е обявено за решаване.

2

С постановеното по делото Решение №23/17.02.2023г., съдът е уважил иска за сумата от 80лв. и е присъдил всички претендирани от ищцата разноски, включително и тези по прекратените претенции и за проведеното предварително обезпечение на иска.

След подадена молба от ответника по реда чл.248 от ГПК, първоинстанционния съд, е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че е налице основание за присъждане всички претендирани разноски от ищцата.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е правилно, като съображенията за това, са следните:

Както вече се посочи първоинстанционното производство има за предмет три осъдителни претенции за парична сума от общо 10537.66лв., като по отношение на претендираните 10457.66лв., е приключило с прекратително определение, поради извършено доброволна плащане и оттегляне на иска, а за разликата от 80лв. е постановено осъдително решение.

Видно от материалите по делото плащането на част от дълга от страна на ответникът е извършено на 19.07.2022г., респективно е станало след провеждане на обезпечително производство по реда на чл.390 от ГПК и един ден след подаване на исковата молба, чрез пощенска пратка от 18.07.2022г.

При това положение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и по аргумент от противното на чл.78, ал.2 от ГПК, в полза на ищцата се дължат деловодни разноски, както за уваженият иск, така и по прекратените претенции, тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на иска.

Неоснователни са доводите на ответника, че съдът не е имал право да се произнася за всички разноски едва със решението си по делото и че не е следвало да присъжда разноски по отношение на прекратените претенции. Съобразно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая съдебният акт, с който делото приключва пред РС Девня, е именно Решение №23/17.02.2023г., поради което това е и акта, с който съдът следва да разпредели отговорността за разноските. Още повече, че произнасянето по този въпрос в прекратителното определение или по реда на допълването му, е било невъзможно предвид оспорването от страна на ответника на доказателствената стойност да договорите, с които ищцата е удостоверила направата на разходи по водене на делото. Едва след приобщаването в следващо о.с.з. на обезпечителното производство, в което о.с.з. е даден ход и на устните състезания, съдът е разполагал с нужните доказателства за пълното и правилно решаване на спора за деловодните разноски.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че присъденият адвокатски хонорар не се дължи защото в представените от ищцата договори за правна защита и съдействие липсва ясно очертан предмет, от който да се установи, че същите тези договори са сключени именно с цел представителството в настоящото производство или 3 производството по обезпечение на бъдещ иск. Въпросните договори удостоверяват делегиране на представителна власт на адвокат да защитава ищцата по делото, също така и размера на заплатения за това хонорар. Наред с това договорите се намират в оригинал в кориците на съответното дело, което доказва факта, че те са предназначени за доказване на овластяването и заплащането по конкретното дело, и че няма да се ползват по други дела.

Изложеното дава основание да се заключи, че са налице всички предпоставки за присъждане на пълният размер на претендираните от ищцата деловодни разноски.

В заключение въззивният състав на съдът приема, че подадената частна жалба се явява неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на “Сънойл“ ООД, с ЕИК 103822297, със седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна, ул.“Шипка“ №47, представлявано от Дарин Чавдаров Бурназов, против Определение №639/14.09.2023г., постановено по гр.д.

№1044/2022г. по описа на PC Девня, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело Решение №23/17.02.2023г., в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4